Респект към една културна дързост!

В деня, когато отбелязваме 1100 години от успението на св. Климент Охридски, трябва да кажем, че дълго преди да се появи изобретеното от французите понятие "културен империализъм", интуитивно или преднамерено Солунските двама братя и техните ученици са разбирали опасността от политическата употреба на културно превъзходство. Ние с основание изтъкваме този наш културно-исторически приоритет с изобретяването и най-вече с разпространението на Божието слово по начин, различен от триезичния монополизъм. Това остава завинаги заслуга на нашата държава - често пъти премълчавана и омаловажавана. Но всеки среднообразован човек знае, че създаването на православната култура и цивилизация е наша историческа заслуга. Това е една литература, без която не можем да си представим цялостната европейска култура. А се е оказало, че тази книжнина ражда не само вторични възпроизвеждания, но има и своите несъмнени оригинални приноси в световната култура.
Историческата репутация обаче има стойност само тогава, когато има съвременно потвърждение. Не може да изтъкваме 1100 години от делото на един велик наш книжовник, а в момента да се чувстваме застрашени, угнетени, непълноценни, търсещи потвърждение за нашата стойност и значимост само от чуждестранни западноевропейски и американски източници. Една култура не може да бъде еднозначна. Нито един народ не може да се реализира без взаимодействие с друг. Нито една история не може да бъде обяснена сама по себе си и сама за себе си. Ако има някакъв неръкотворен паметник за делото на Солунските двама братя и тази 1100-годишнина, това е, че днес ние трябва да запазим респекта към онази културна дързост, която са имали първоотците на славянската култура и цивилизация.
Мисля обаче, че в момента малко българи се вълнуват от смисъла на тези 1100 години. И то в момент, когато се появи геополитическо оръжие за заплаха, включително към християнската култура - преселението на т.нар. бежанци. Но поне за такива хора като мен това е и една човешка драма. Не можеш да говориш за права на човека, не може да има стотина катедри и професори по правата на човека по света и у нас и в същото време да откажеш изконното стремление на хора да търсят по-добър живот. Ако направим една статистика, ще видим, че варварските атентати са много повече дело на местни, натурализирани в Европа, хора, отколкото от тези, които рискуват с гумени лодки да пресекат морета. И европеецът Брейвик всяка сутрин закусва в норвежкия затвор и се оплаква от третирането му там, а хората, които той хладнокръвно застреля, отдавна са изгнили. Значи ли това, че трябва да говорим за норвежки, а защо не и за протестантски фундаментализъм?
 Това са отчаяни хора, хора фанатици. Не може да стреляш по дете и да бъдеш назоваван човешко същество. Фанатизмът обикновено е упражняван и реализиран от отчаяни неудачници. Но проблемът е много по-широк. Ние се занимаваме с последствията, не с причините. Да сме видели някой имам или молла, или петролен шейх-магнат, да се взривява? Причината за днешната заплаха не е само в дивашкото етнорелигиозно противопоставяне, но е в поредния сблъсък между бедни и нещастни и богати и самодоволни хора на планетата.
Дори в сагата с бежанците се вижда нещо, което е било и в ІХ и Х век - Западът ни третира като втора ръка, не ни възприема като първокласно общество. Те ще ни връщат бежанците и гастарбайтерите, за да опазят себе си, да се затворят в една черупка на недосегаемост. Но както и в Средновековието, така и днес, това не може да стане. 
Всички западни страни имат своите Кирил и Методий, които превеждат Библията от латински или гръцки на местните езици и започват да изграждат културна самоличност. Цялата работа е, че това, което е било преди 1100 години, като че ли не може да бъде спасено. Западният свят, и ние също, би трябвало да имаме имунни противоотрови да я преодолеем заплахата. Каквото и да говорим, ако след толкова векове исторически напластявания нас ни застрашава една вълна, която все пак е 0,9 от населението на Европа, това означава, че не сме чак толкова стойностни. Но да си спомним, че е имало времена, когато ние - Европа, сме ходили при тях, и то с меч. Това е една от вечните реакции на колониализма, който навършва 500-600 години и който прави допълнително тези страни доста по-бедни. Бедни са, не само защото са примитивни и мързеливи, както обясняват бледоликите завоеватели, а и защото са под влиянието на тежък насилствен удар, който за векове възпрепятства тяхното развитие. И сега те се връщат като следствие от това. Но този факт не ни ли говори отново за необходимостта от респект към културната дързост на предците ни да се борят срещу политическата употреба на монопола на силния?