Ретро дисидентите

Бившият вицепремиер Томислав Дончев реши да се прави на туитър звезда и да пусне снимка от своя ученически бележник, в който го мъмрят, че е избягал от манифестация за 24 май. Само предизборната обстановка подсказва, че се търси политически ефект. А коментарите отдолу къртят кътници - той е изкаран направо политически бунтар, несъгласен със статуквото. Култ!
След сълзите на Цецка Цачева за убития от комунистите дядо, който тя периодично вади от килера на измислиците за миналото, в ГЕРБ май има мода всеки да си измисля дисидентство от килера, някакво ретро несъгласие с режима, за да може да се представи на ошашавената публика като бляскаво прет-а-порте. Как иначе един човек като Дончев - набор 1973 г., да блесне с политическа съпротива?
Това е апотеоз на позата, която окончателно е удушила и изнасилила смисъла. Малкият четвъртокласник Дончев получава забележка, че си е бил шута от манифестация на 24 май. А какво толкова идеологическо е имало в нея, а? Да се скатаеш от празника на буквите не е повод за политическо надуване и биене в гърдите. Почитта към Кирил и Методий не би трябвало да зависи от идеологически ветрове. Не е, като да избягаш от манифестация за 9-ти септември. Очевидно в бележника на Дончев отсъстват такива забележки, защото иначе сигурно щеше да ги тика в лицата ни и да твърди какъв малък политически гений срещу режима е бил.
Имам смътен спомен как в края на социализма много хора ръмжаха, че "активни борци" започнаха да стават, които са били на по 12-13 години през 1944 г. Очевидно днес минаваме през същия процес. Четвъртокласниците от онова време се опитват днес да минат за просветлени политически същества, които, отивайки примерно да ритат топка на 24 май, са протестирали за пазарна икономика, демокрация, трети мандат на Бойко Борисов и нов албум на Веселин Маринов.
Като няма с какво бунтарско да се похвалиш в настоящето, е израз на огромна травма да тревожиш ученическите си спомени...