Революции на празните стомаси

Максим Швейц,
Росбалт

Кризата не промени света зад прозорците, но създаде предпоставки за промени. Експерти нареждат поскъпването на храните сред причините за революциите в Тунис и Египет. Има и прогнози за подобни вълнения в доста на брой бедни държави. Дали е приключила ерата на евтината храна? Или спекулантите пак ни лъжат и става дума за поредния "продоволствен" балон?
Събитията в Северна Африка бележат началото на нова епоха - епоха на продоволствени революции, твърди британският "Дейли телеграф". Най-голям е рискът за държавите, вносителки на зърно. Експерти препоръчват на инвеститорите да не правят капиталовложения в страни с голяма разлика в доходите между богати и бедни.
Египет наистина е твърде чувствителен към цената на храната. Страната е сред най-едрите купувачи на пшеница (по-специално от Русия) и е в критична зависимост от световните цени на зърното. Хората са недоволни от рязкото поскъпване на хранителните продукти.
Четирийсет на сто от 80-милионното египетско население живеят с по-малко от 2 долара дневно. Същевременно броят на жителите нараства с 2% годишно. Една трета от тях са неграмотни, а 60 на сто - младежи под 30 години. Множество семейства имат доход от 1000 местни лири на месец - близо 125 евро. За средно семейство в Египет се приема фамилия от петима души, тъй че им е доста трудно да оцеляват с тези пари. Както се говори, едно местно семейство трябва да печели поне двойно  повече, за да води нормален живот.
Показателно е, че народното въстание в Тунис също започна, след като се самозапали продавач на плодове, чиято стока редовно била прибирана от полицаите. Подобни проблеми имат всички страни от Магреба. Имат ги и редица държави от Югоизточна Азия. При всяко положение, както пише "Дейли телеграф", щом избухнали размириците в Египет, Индонезия започнала масово да купува храни.
Ситуацията учудващо напомня 2007-2008 г., когато започнаха гладни бунтове и в Египет, и в Хаити, в някои райони на Индия, Бангладеш и Мозамбик.
Ще отбележим обаче един любопитен момент. Тогава спекулантите също разправяха в един глас, че е "приключила ерата на евтината храна" - това било свързано с пренаселването на планетата, растящото потребление в Китай и Индия, глобалните промени в климата и други събития с непреодолима сила. В крайна сметка обаче излезе, че всичко е обикновен борсов балон - и щом избухна кризата, той се пукна.
Днес най-вероятно също става дума за глобален балон на продоволствения пазар. И той се надува най-вече по вина на САЩ. Защото трилионите нови долари, печатани от Федералния резерв, почти не стигат до вътрешния пазар (където впрочем потребителските цени не растат). Лавината от пари се изсипва в инвестиционните банки и хеджфондовете. Всъщност тези средства почти няма къде да се инвестират. Недвижимите имоти като средство за инвестиции направо умряха. Петролът също не може да се развърти много-много: производителите тутакси го калкулират в цената на стоката, а потребителите отказват да я купуват. Човек обаче не може ей тъй да се откаже от храната, затова тя е основен обект на спекулации. Ето как САЩ изнасят своята инфлация в третия свят.
Днес уязвимите държави с всички сили се опитват да си гарантират доставки на зърно от световния пазар. Наскоро Алжир купи 800 хиляди тона пшеница, по-активно започнаха да действат Саудитска Арабия, Либия и Бангладеш. Съответно борсовите цени на храните нарастват буквално с всеки изминал ден. Търговците са убедени, че пазарите изпадат в паника и поскъпването неизбежно ще продължи.
Русия, Бразилия, Канада, Австралия и Украйна имат шанс да спечелят от това. Инвестициите в производство на храни в тези държави може да са много печеливши. За разлика от Европа, в Русия пустеещи земи, колкото щеш, значи има и резерви за производство на селскостопанска продукция. Затова акциите на продоволствени компании като "Русагро" или "Разгуляй" скачат все по-нагоре, а фермерите прииждат на тълпи, за да участват в ППП (първично публично предлагане) - бързат да оберат каймака от споменатия балон, ако наистина е такъв.
Заплаха от гладни бунтове обаче може да надвисне и над Русия. През втората половина от 2010 г. пшеницата в страната поскъпна двойно, ечемикът - тройно дори. В редица региони, примерно в Урал, картофите вървят вече по 100 рубли килото (над 3 долара - бел. ред.). Темповете на инфлация на храните са 12,9 на сто, двойно по-високи от равнището през 2009 г. Русия задоволява под 40% от хранителните си нужди - всичко останало се внася. Много е силна зависимостта от световните цени на храните.
А хората не получават отбив от световната цена дори за нещо, дето си расте под близката брезичка.