Рибарят няма възраст - млад е, докато е с лодката в морето

Калин ЦВЕТКОВ

С бате Йорго се познаваме от поне 20 години. Той е най-известният рибар в махалата, на когото може да разчиташ за прясна риба - било за празник, било за делник. Продава евтино, никога не се пазари и ако си на зор, дава на вересия. Здрав, пъргав и повратлив, въпреки леката си пълнота, и гръмогласен. Това е първото впечатление, което прави при среща. Казва, че говоренето на високо му е професионален дефект. В морето по-често е шумно и силният глас си е дар Божи. Не този му белег или фамилиарниченето му с всеки ме впечатляват. 
За тези 20-ина години Йорго не се е променил и на йота - същото овално, обрулено от бриза, лице, широки като лопати ръчища и леко шкембенце. На пъргавината на този антипод на общата представа за атлетичност обаче би завидял всеки след 40-те. А той е 44-и набор, вече е чукнал 70.
Като се замисля, другите ми познати рибари или плаватели са същите. Застинали в една неопределена възраст. Неопределена, ама някак с младежка закваска. Очите на рибаря са едни такива... светнали. Дали от сънищата и надеждата за богат улов, дали от солта, дали от хамалския, неблагодарен труд? Не знам, аз стар рибар не познавам.
Йорго ми обяснява този феномен с духа на морето, който се просмуквал с годините на клатушкащата се лодка. И още - духът на моряка се калявал през деветте месеца, през които се кърпят мрежите и такъмите. И на 80 и кусур да си - млад си, ако имаш лодка и излизаш в морето. Няма ли лодка, без значение е възрастта, всеки рибар умира. Ей така - гасне, гасне и до година си отиде човекът...
"Хората мислят, че рибарлъкът е нещо като екзотично удоволствие. Разхождаш се цяла година с лодката из заливите и за разнообразие пълниш мрежите с морски дарове и прясна риба... През курортния сезон чета по вестниците как за пореден път прясната риба поскъпнала и била кът. Бе, аланкоолу! Как не се намери някой нормален да обясни на хората, че в нашето море сезоните за улов са два - по месец и половина пролет и есен. Останалите месеци - кърпиш и шиеш мрежи... Каква прясна риба от Черно море да чакат хората по плажа през лятото? То и цацата бяга навътре в морето на хладно."

Рибарлъкът - потомствен за фамилията

Поминъкът може да се каже, че е потомствен за бате Йорго. Официално трите му имена са Георги Георгиев Янев. За всички познати обаче той си е Йорго Катерини. Катерини е името на лодката му. А Йорго си е гръцко име по потекло. С гръцки имена са 12-те деца на прабаба му - гъркиня. По него време в Бургас гърците били основна колония и в града гръцката реч е звучала наравно с българската, турската, че и арменската.
С рибарлък първи се захванал дядо му, който учил професионално търговия и завъртял сериозен алъш-вериш. Споминал се млад - на 41. Йорго поел по стъпките му най-вече от разказите на баба си. Стажът му е в "Портфлот", където работата на смени позволявала да се работи странично. Първата лодка си купил през 1973 г., за 750 лв. 500 от тях - дядово наследство. За сравнение - тогавашни около пет заплати. Втората - "Катерини", взел 21 години по-късно за 50 000 неденоминирани... Още е благодарен на тогавашните си шефове - покойния кап. Димитър Алексиев и Красимир Стойчев, който сега е гл. счетоводител на общината.
През онези години можело да се вади по нещо. Днес, въпреки високата пенсия от 840 лв., парите не стигат за нищо. Големият син на бате Йорго върви по същия път. Малкият също влиза в морето, но рядко. Да помогне инцидентно или за разнообразие.

Тази година риба няма

Йорго, както повечето стари рибари, води счетоводство на тефтер. В него се описва всичко - разходи за стоянка, такъми, гориво. Приходите - също. Уловът дори е разбит по видове риби, за да се следи популация, къде се чакат големи пасажи и т.н.
Паламуд тази година например няма, защото през октомври, когато е сезонът, силен вятър от североизток е изтласкал пасажите към Анадола. "Циганка" (дребни късноесенни екземпляри, годни за улов) ще има може би още седмица и край. Преди дни няколко лодки хванали за ден по около 40 кг лефер. Следващото излизане обаче излиза на загуба. Нямало лодка с повече от 20 кг. С карагьоза не е по различно. Сега, през ноември, се лови основно сафрид. За Никулден обаче бургаските магазини и пазари ще пращят от прясна риба.
Бате Йорго вече е напълнил списъка с поръчки, но ще излиза и извънредно, дори на загуба. Той не е набожен, но казва, че ще е богохулство в Бургас за празника на града и св. Николай Чудотворец хората да останат без доставки.
Рибните магазинчета около "Краснодар" и сега са заредени с улов от Средиземно море. Вносният паламуд се продава за 15 лв. килото, карагьозът и кефалът - по 5 лв., а попчетата - по 6 лв. Калкан няма. Където има, в единични бройки "циганка" се търгува за 10 лв. на дребно.
Защо рибата в Черно море намалява ли? Замърсяването е сред основните причини. Признава си го бате Йорго като редови "морски" на катер, за разлика от онези, които са били виновни.
До 1973 г. било практика баластните танкове да се изпразват в морето. С всичката мръсотия, задушила или въздействала върху популацията на цели морски видове. В резултат делфините станали забранени за улов. Дотогава консервите с делфинско филе били сред най-търсеното. 80 ст. е струвала една консерва. Маста използвали отделно.
Сега личи, че морето си е взело глътка въздух. Съдейки поне по последната популация на делфини, които за южното крайбрежие вече са напаст. Т.е. държавата може да влезе в ролята си на наблюдаващ регулатор с определянето на квоти за улов на делфини.
Според кулинари делфинското е сред най-вкусните меса въобще...

Къде е печалбата на рибарите?

Такава просто няма. И за да ме убеди в правотата си, Йорго вади тефтери от минали години. Отваря на съответната страница и чете: 1973 г. - бензин - 26 ст., кило попче - 1,50 лв. Първо поскъпване: бензин - 70 ст., кило попче - 3 лв., второ поскъпване - 1,80 лв. за бензин, кило попче - 4 лв. В момента литър нафта е 2,50 лв., попчето - 5-6 лв. килото.
"А сега, кажи как да ми излязат сметките, като плащам такси за стоянка на лодката между 3500 и 5000 лв., които трябва да избия за 3 месеца, че и да спечеля отгоре? Само до остров Св. Анастасия да стигна и да се върна са 3 часа, при 10 лв. ползвано гориво. Колко риба трябва да хвана, за да избия 30-те лева? Има добри дни, но има и такива, в които и за по една чорба няма в мрежата."

Бог дал, Бог взел!

Заради пороите и дъждовете тази година морето завлече навътре безвъзвратно 27 рибарски лодки от Бургас. Няколко от Ропотамо са със същата съдба. Рибарското селище на Ченгеле скеле, което предизборно оправяха всички кметове, днес е камара боклук, тиня и строителни материали. Оцелели са само масивните вили на богаташи, които са рибари само по документ.
На доста хора от бранша загубите не са просто лодките и корабчетата. В някои от тях е имало техника за десетки хиляди - джипиеси, навигационни уреди. Известният в Бургас морски вълк Николай Дългия например нае дори екип от водолази, за да може с кран да прибере останките от корабчето си.
Според Йорго сега надеждите са в новостроящото се пристанище в Сарафово, което се прави по всички правила и изисквания на Европа. Повечето местни вече са обявили, че ще се местят там.
А бате Йорго моли властта да обърне внимание и на друго предложение - да отпадне забраната рибарите да акостират в каналите на Ропотамо. Готови са и да плащат на арендатора разумни цени. Според него поне 200 лодки биха плащали по 5 лв. за пристан там. Нека си ги разделят! И за държавата ще има, и за стопанисващия. И ние ще сме доволни, защото ще отпадне разходът от рейд. Няма да се пречи и на големите съдове в залива. Не е кой знае какво, но години наред никой от властта не се ангажира.

Рецептата на рибаря, който не може да готви

Бате Йорго е изключение сред рибарите, които по традиция се обграждат с легенди. За всичките си години стаж той е сред малцината, които не се хвалят с екзотичен улов или рядък екземпляр. Казва, че най-голямата му гордост е морена към 4,5 кг. Радва се и на успеха на сина си, който заедно с друга бургаска легенда - Армандо, хванал "морска лястовица" преди 8 години. Тогава Армандо бе удостоен с прозвището "цар". За партньора му Йоргос-младши обаче не се чу. Здраве да е!


Паламуд-плакия
Главите се отрязват и цепят на две. Пържат се за мезе. Очистената риба се реже на шайби по 2-4 см, реди се в голяма тенджера върху скара от лозови пръчки, осолява се с едра сол, залива се с малко доматен сос, подправен с бахар, черен пипер и дафинов лист. По същия начин се редят пластове до края на съда. Добавя се чаша олио, чаша оцет или по-добре сока на мариновани краставички. Вари се 30 мин. на силен огън и 2 часа след това се оставя да къкри. Готова е за консумация.
Консервира се в буркани. Нарежда се плътно, като заливката трябва да е догоре. Вари се около 15 минути за стерилизация.