Римският клуб на гости в София

Един от водещите световни учени, изследващ трансформациите на обществото и икономиката в условията на планетарна криза, посети България в края на миналата седмица. Ернст Улрих фон Вайцзекер, почетен председател на Римския клуб, изнесе лекция пред препълнена зала на конференция, организирана от фондация "Фридрих Еберт". Но с изключение на евродепутата Георги Пирински, родните политици избягаха от урока. Явно големите проблеми на нашето бъдеще - като дезинтеграцията на екосистемите и онзи милиард климатични бежанци, надвиснали над заразената с десен популизъм Европа, не могат да събудят интереса на властта. Къде по-практично е да яхнеш някоя медийна еднодневка, за да подлъжеш гласове на избори. 

Римският клуб се прочу през 1972 г., когато за пръв път постави въпроса за границите на икономическия растеж на нашата малка синя планета. Закостенели академици и политици отвърнаха със залп от злостни критики. Вярно е, някои от изчисленията на онзи пръв глобален компютърен модел бяха нереалистични. Но общите заключения, формулирани от Римския клуб преди половин век, са все така валидни: на този ограничен свят няма място за неограничени процеси, особено икономически.  

След просвещаващата лекция на проф. Вайцзекер имах честта да представя пред публиката българския контекст на проблема. Звучи парадоксално, но скромна България в момента не се нуждае от икономически растеж. В сегашните условия да преследваме ръст на БВП е просто безсмислено, тъй като икономиката ни страда от три дълбоки структурни дефекта. Първо, икономическият растеж се осъществява на кредит, като 50% от ръста на БВП през последните четири години са платени с банкови заеми. Второ, растежът на БВП се обезсмисля от високото неравенство: през 2017 г. бедната половина от населението е получила по-малко доходи, отколкото 6% най-богати българи. При сегашното разпределение на доходите целият ръст на икономиката се оттича в няколко дълбоки джоба. Трето, София е обсебила родното стопанство, като там се формира 40% от БВП, има и още 2-3 островчета на растежа в Южна България. За да се подобри поне малко положението на хората във Видин или Силистра, при сегашното статукво, общият размер на БВП трябва да надмине швейцарския.

Може би ще можем да се радваме на ползите от нарастващия БВП, ако премахнем тези дефекти? Надали. По думите на проф. Вайцзекер, светът е станал "пълен": празният свят от времето на Адам Смит е отдавна история. Но вижте: научно е доказано, че след нивото от 20 000 долара БВП на човек от населението годишно, ръстът на доходите престава да е определящ за истински важните неща: здраве, образование, сигурност. България почти се доближава до този праг. Както и да звучи това, факт е, че страната ни и в момента е по-богата от най-щастливите нации на земята. Не го усещаме поради описаните дефекти: заробване с кредити, високо неравенство, обезкръвяване на регионите. Но решението за тях е структурна политика, а не допълнителен ръст на БВП.