17 Септември 2019вторник18:41 ч.

Роман БАЛАЯН:

Роденият да лети не може да бъде приземен

Съкровени мисли "под сурдинка" на именития режисьор

/ брой: 65

автор:Олга Маркова

visibility 1434

В "изгрева" на 22-рия "София филм фест" любимият не само на нашата публика, но и на всички онези личности, чийто порив към свободата не може да бъде възпрян, украински режисьор, сценарист и продуцент от арменски произход Роман Балаян бе удостоен с Наградата на София за значителен принос в съвременното киноизкуство. Преживях рядкото удоволствие да го следвам в течение на три дни: от посрещането му на летището, където вече го чакаха журналисти; през представените от него лично прожекции на емблематичния филм, превърнал се в класика, "Полети насън и наяве" (1982) и на късометражната, изключителна като атмосфера и визуализация творба "Нощ в музея "Параджанов" (1988) - своеобразен поклон пред олтара на уникалния му Учител; до активното му участие в пространни разговори и откриване на две изложби. Тези експозиции хвърлиха обилна светлина върху личността и творчеството на неговия дългогодишен приятел, когото винаги е следвал. Макар и различен по характер, светоусещане и стил както от Параджанов, така и от цялостната атмосфера в бившия Съветски съюз, появата на всеки негов филм се превръща в събитие, за което дълго се говори...
Роден в Нагорни Карабах (1941), останал още в детските си години без баща (който не се връща от фронта на Втората световна война), Роман е принуден някак скорострелно да премине детството, за да встъпи в живота като глава на семейството. Странно е, че този факт не помрачава романтичния му подход към изкуството. Отрано проявява интерес към сцената: в течение на три години (1959-1961) е актьор в театър "Степанакерт". А от 1961-ва до 1964-та учи режисура в Еревенския театрален институт. Пет години по-късно завършва Киевския държавен институт за театрално изкуство.
В привлекателната територия на киното встъпва през 1973-та с игралния филм "Ефектът на Ромашкин". По време на "Берлинале" (1978) творбата му "Единакът" е забелязана и коментирана. Но следващият му филм "Полети насън и наяве" (1982) надминава всички очаквания и е обявен за шедьовър. Къде се крие тайната, че той е гледан от над шест милиона зрители? Улавяйки духа на цяло поколение с неговата чувствителност, ранимост, стремления и мечти, някак топло, интимно, непосредствено разглежда на екрана същностните му, наболели проблеми. Тази творба единодушно е призната за програмен манифест на 80-те години на ХХ век. А релефните превъплъщения на цяло съзвездие знаменити актьори като Олег Янковски, Людмила Гурченко, Олег Табаков, начеващия тогава Олег Меншиков се превръщат в еталон за следващите ги изпълнители.
Балаян изпробва успешно творческите си възможности в различно тематично и жанрово амплоа. Но сякаш най-категорично го привличат три открояващи се теми: свободата в живота и в изкуството; моралната отговорност на човека и спасяващата сила на любовта - "Целувката" (1983), "Пази ме, мой талисман" (1986), "Таен агент" (1987), "Първа любов" (1995), "Две луни, три слънца" (1998), "Нощта е светла" (2004), "Лейди Макбет от Мценска околия" (1989) и, естествено, "Райски птици" (2008), с който режисьорът бе специален гост на 13-ия "София филм фест" следващата година. В последната творба героите се изправят срещу жестоката държавна машина в началото на 80-те години; с риск на живота си доказват, че човешкият стремеж към свобода и различност, към мечтата да лети е непреодолим. Очевидно дълбоко в себе си режисьорът таи тази тема, която още преди четвърт век с шлагерната сериозна комедия "Полети насън и наяве" му донася световна известност. Неизменно отстоява принципи в защита на свободата на човешкия дух и творческите пориви, неподвластни на времето и обстоятелствата. Така че филмът "Райски птици" се явява своеобразно продължение на най-популярното му произведение. По този повод още тогава аз проведох с неговия автор първия си пространен разговор за понятието "свобода".
"Свобода означава да не притесняваш другите, нито пък те - теб, отговаря той. Боже, колко просто звучи, а колко трудно е постижимо. И все пак нищо не може да възпре личността в порива й към свобода."
С психологическата си драма "Райски птици" режисьорът ни потапя в атмосферата на живот в СССР в началото на осмото десетилетие, когато на хората им се ще да вярват, че времето на масовите преследвания вече е отминало. И все пак те някак "под сурдинка" споделят съкровените си мисли. За истината се говори само у дома, при спуснати завеси и запушени ключалки. Тогава още съществуват книгите, разпространявани на пишеща машина от "Самиздат", които се предават от ръка на ръка само на изпитани, верни приятели. Зад външно приветливите лица на представителите на властта се крие главната мисия на КГБ: да ликвидира всяко несъгласие с режима.
"Държавата и властта, от една страна, и човекът на изкуството, от друга, са несъвместими, подчертава Балаян. Това не означава, че артистът не може да твори по поръчка. И Рафаело, и Микеланджело са работили по поръчка, но са рисували както са искали. Човекът на изкуството трябва да бъде извън времето - не говоря за себе си, а по принцип. Необходимо е да се снима не това, което е в момента (за тази цел съществува документалното кино), а онова, което би могло да бъде. По думите на Пушкин става дума за "възвисяващата ни лъжа".

- Опитвайки се да се измъкнат от пипалата на правителствения октопод, вашите герои залагат "на карта" живота си, за да защитят тезата на Икар за свободните хора, които могат да летят. Нестандартността и очарованието в поведението на главния герой Сергей Макаров (в незабравимото изпълнение на Олег Янковски) от "Полети насън и наяве" органично продължават и в характеристиките на героите в "Райски птици". В наши дни обаче понятието "свобода" доста се девалвира...
- За жалост сега, в така наречената демокрация, думата "свобода" като че ли се изпразни от съдържание. Тя често е синоним на безобразие и анархия. Двамата с жена ми гледаме на телевизионните предавания за нашия парламент като на нелеп спектакъл, в който всички участници играят някакви си роли, и то доста бездарно. Но до неотдавна понятието "свобода" се свързваше с инакомислие, с непозволена, дори наказуема различност. Държавната машина преследваше онези, които се опитваха "да летят". Затова метафората с "летенето" е попътна на цялото ми творчество.
- Днес произнасянето на истината създава ли ви още проблеми?
- На фона на огромното руско пространство - не. Но когато говорим за Украйна, която смятам за своя родина, все още съществува известен комплекс. Щом си позволя да критикувам нещо тук, чувам зад гърба си: "Какво бръщолеви този арменец?". Всъщност аз съм проруски човек, с руско образование. Снимам на руски език. Магически ме привлича руската класика ("Кащанка", "Единакът", "Лейди Макбет от Мценска околия"). Бих могъл дори да се назова руски шовинист и украински националист...
- Вие получихте обществено признание и много награди още в съветско време. Лесно ли снимахте тогава? Още повече че сте автор на сценариите на повечето си филми.
- Наистина към мен бяха отправяни куп предложения да снимам сценарии за работата в заводи, колхози, разни колективи... Но винаги съм избирал само онова, което е било близко до моята душевност и естетически критерий. Не умея да правя компромиси. Когато драматургията не ме вълнува, предпочитам да мълча или да екранизирам класика (като Чехов или Тургенев). Така дълго в годините на перестройката емигрирах в себе си, което се отразяваше зле и върху семейството ми. След 1986-а снимам това, което мога, а не това, което искам. Но едва ли някой би оспорил, че по време на комунизма киното получаваше сериозна финансова подкрепа от страна на държавата. Сега проблемът за субсидиите е изключително сложен, особено за младите. Те имат повече свобода от нас, но понякога ти се ще доброволно да се освободиш от нея при вида на толкова недопустими безобразия.
- И все пак във всичките си филми, независимо за кой обществен строй става дума, браните самоотвержено вътрешната свобода у човека, с арсенала на цялата си поетична стилистика. Тази възможност не се удава на всеки.
- О, да! По-тънкокожите, по-ранимите не успяха. Никога няма да забравя любимия си преподавател Владимир Сарченко. Веднъж в нетрезво състояние той употреби израза "Хайл Хитлер" и начаса го изпратиха в лагер. Още ми е мъчно за него. Тогава господстваше девизът: "Първо си комунист, а след това - талант." Снимахме "против" някого, а не "за" нещо. Това ни измъчваше. Въображението работеше само в тази посока. После, с настъпването на свободата, мнозина се объркаха, тъй като за поколението "с юмруци в джобовете" да снима за любов и измяна беше дребнотемие. Преди "Полети насън и наяве" пет години не работих: предлагах различни сценарии, които ми връщаха... Горчилката, която бях насъбрал, излезе навън чрез "Полети...". Инак човек, без да иска, може да стане жлъчен, завистлив, недобър. Всеки филм е едно послание: обръщаш се към някого. А дали ще те чуе или не - преди всичко е въпрос на майсторство, после - на сетивност.
- Сценарият на Рустам Ибрахимбеков за филма "Райски птици" (участвал през 2008-а в конкурсната програма на Московския кинофестивал) е по мотиви от едноименния разказ на Дмитрий Савицки, който е наш съвременник. Как работихте с него?
- С живите автори трудно се работи. Савицки е на 63 години. Той е много интересна и сложна личност, с необикновена биография. През 1987 г. е избягал от СССР. Митарствал във Франция: приютили са го. Работил в радиото - в предавания за джаза; писал книги. И в 1990-а случайно намерих негова книга в едно магазинче в Париж. Запознахме се. Видя ми се доста своенравен и затворен. Сега в Петербург за първи път издадоха негова книга - сборник със заглавие "Райски птици" (по заглавието на един от разказите). Издателството използва подходящия момент. Аз много се радвам. Той обаче още не е гледал моя филм... За съжаление не прие нашия сценарий. Наложи се преработка. От стария вариант останаха образът на възрастната "райска птица", който се изгради от Олег Янковски, и идеята за летенето. Филмът трябваше да бъде руско-френска продукция за съдбата на писател дисидент и мизантроп, избягал от СССР, но нещата се промениха.
- Някои московски критици писаха, че вашият киноезик в "Райски птици" е старомоден и консервативен. Приемате ли подобна критика?
- Предпочитам да си остана такъв, какъвто съм. Мнозина изневериха на стила си и станаха за смях. Когато се опитвам да се правя на "модерен", усещам вътрешна съпротива, чувствам се предател на самия себе си. Последните ми два филма чудесно се приемат в Италия, Франция, Чехия... и у вас. Един ден споделих с Вим Вендерс, че критиката ме счита вече за старомоден, а той отговори: "Приеми го за комплимент". Реакцията на Вайда пък бе: "Искат кранове, камерата да бяга, да подскача... колкото може повече ефекти."


"Полети насън и наяве"


"Райски птици"

Прогнозират поскъпване на горивата с 10 ст. на литър

автор:Дума

visibility 83

Очаква се поскъпване на горивата

автор:Дума

visibility 144

/ брой: 178

Близо 3% годишна инфлация

автор:Дума

visibility 147

/ брой: 178

150 души ще съдят НАП за теча на лични данни

автор:Дума

visibility 154

/ брой: 178

Израел гласува на парламентарни избори

автор:Дума

visibility 136

Борис Джонсън: Няма да поискам отлагане на Брекзит

автор:Дума

visibility 203

Астанският формат обсъжда Сирия

автор:Дума

visibility 163

/ брой: 178

Да я има България!

visibility 260

/ брой: 178

Датата

автор:Дума

visibility 125

/ брой: 178

Малко ученици и учители, много промени за първия звънец

автор:Деси Велева

visibility 386

/ брой: 177

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ