Родителите в България масово насаждат нагласи за емиграция

Близо 40% от българските родители формират мигрантски нагласи у децата си. В същото време едва 5% от младите българи имат желание да живеят извън родината. Това показва проучване на Агенция АССА-М, по поръчка на евродепутата Момчил Неков. Резултатите от "Изследване на състоянието и потребностите от умения и кадри в Силистренска област за периода 2018-2028"  бяха представени в Дома на Европа от Неков и проф. Михаил Мирчев.

Целта на извършеното допитване е да се разбере- какви са проблемите, които карат голяма част от младите българи, особено в по-уязвимите, погранични региони, да напускат родните си градове и да търсят бъдеще в столицата или в чужбина.
 
За голямо съжаление данните от проучването са стряскащи, коментира Момчил Неков. Най- вероятно, ако направим подобна извадка в други региони, реузлтатът няма да е много по- различен. Има огромен луфт между това какво се търси на пазара на труда и кадрите, които предлага образователната ни система, смята той.
По думите му този феномен води липсата на адекватни кадри, и съответно до безработица. Как, изобщо, можем да говорим за икономическа стабилност, при положение, че най-ценният ресурс-човешкият е в недостиг и не съответства на изискванията на пазара.

Целевата група, сред която е изготвено проучването са младите хора между 16 и 45- годишна възраст в Силистренски регион. От него става ясно, че 22% от младите с основно и по-ниско образование декларират, че са в състояние на безпомощност – разчитат не на труд, а на помощи. И до тях още 33%, които са изпаднали в отчаяние и безизходица. За всички тях пазарът на труда е социално премазващ и изключващ ги. Очевидно, за тези млади, училището сега не е ресурс за житейски възможност, то не успява да ги привлече, задържи и после мотивира за учене и труд. До такива изводи водят акцентите, извадени от проф. Мирчев, като той допълни, че „главната причина за заминаване от региона към други големи градове в България или чужбина са парите". Те са мотив при около 80%. 41% търсят надалеч работа, защото тук не намират никаква или работодателите не предлагат по професията на младите, или не дават възможност и стимули за кариера тук. Това е въпрос на обществено-икономическо състояние. Ако икономиката в района се съживи, то бързо и рязко ще се свие говоренето за неизбежната емиграция, смята социологът.
 
Основните данни, които проучването предоставя са следните:
 
- Хората с добро и високо материално положение и доход търсят качествена работа, не правят големи компромиси, при висока квалификация работодателят е по-зависим от тях. Безработицата за тях често е добре дошла, за да намерят нещо по-добро за себе си. Тези млади са взискателни и към училището и търсят оазисите на едно истинско напредничаво и гъвкаво училище. Такива училища и паралелки в района има. Проблемът е да се взема техният добър опит и да се разпространява активно и целенасочено.
 
- Откроява се зависимост между образование и доходи. Завършилите „Бакалавър“ и „Магистър“  получават по-добро заплащане. Училището има не само масив и тежък проблем с оставащите с ниско образование, но и работодателите имат спешен проблем с тази гражданска маса, която не подава към тях годна работна сила, нито мотивирана да се подготвя и да полага лично усилие.
 
- 24% от младите в региона са пасивни. Не търсят още работа, защото пазарът на труда е свит, работодателите не предлагат. Или не търсят поради личната си леност, отчужденост, предпочитат да се оплакват, вместо да са активни и гъвкави. Очевидно е, че системата „образование-бизнес” в района за тези млади действа отблъскващо, демотивиращо и отчайващо. Едва 13% от тях планират сами своето бъдеще, търсят възможности, възползват се от тях, организират си сами кариерата и реализацията. 56% мислят за конкретни стъпки в развитието си – но не цялостно, не упорито, не гъвкаво. 31% са се пуснали по течението на живота, откровено казват, че живеят ден за ден.
 
- Младите висшисти, както и повечето със средно образование, ясно разграничават диплома от знание, и после от квалификация. В близо половината случаи дипломата и знанията при висшистите не дорастват до реална квалифицираност и надеждни умения за производителна реализация.
 
- Проблемът е в полето на училището и университета. Той е решим чрез оперативното им сътрудничество с бизнеса за по-адекватни програми, учебни дисциплини и форми.
 
- Проблемът е и при младите работници и специалисти. Съвременна квалификация не може да се гради върху мизерно тройкаджийство, или върху подарените високи оценки. Дипломи могат да се подаряват. Но квалификация и производителен капацитет, не се подаряват – те се вземат и изработват от самите млади.