Ромският Виетнам

Столичното кметство най-накрая разбра, че в София живеят хора, които се страхуват за сигурността си, плашат се да се прибират вечер по тъмно, заключват домовете си с няколко ключалки и се молят за спокойна нощ, необезпокоявана от бурни веселби в съседство. Такава е участта на голяма част от жителите на "Красна поляна", които се чувстват заложници на настроенията на хилядите обитатели на бившите общежития за виетнамци, които сега са ромско гето.
Този живот обаче е непознат за хората, които крачат по жълтите павета, за да стигнат до бюрата си. Битието на жителите на "Красна поляна" се оказа изненадващо дори за Йорданка Фандъкова, която вчера откри, че животът им не е лесен и обеща полицейска закрила. Изявленията и "спешността" на реакциите само показва колко дълбоко са пренебрегвани въпроси като ниво на престъпност, чистота на улици и въздух, законност на настаняване, права на онези, които спазват законите, и на онези, които ги пренебрегват. Нуждата от постоянна полиция съвсем не е от вчера. Нито нуждата от събаряне на едва крепящите се постройки, натъпкани с незнайно колко роми.
Обещанията сега обаче са палиативни мерки, които няма да решат проблема на жителите на района. Те искат ред и сигурност. И вече от опит знаят, че постоянната полиция бързо става временна и накрая - липсваща. Хората са наясно, че когато полицията се присмива на обаждане за непоносим нощен шум, едва ли ще е в състояние да спре уличните кражби и обирите по домовете.
Ситуацията само показва колко са безпомощни от Столичната община. Стоят примижали години наред срещу проблемите и се правят, че ги няма. Когато ножът опре в кокала, мерките са в спешен порядък, но неадекватни. А хората пак ще разчитат само на себе си.