Румъния пред вътрешнополитически промени

Състоялите се на 5 юни местни избори в северната ни съседка предизвикаха доста изненади. Една от тях е слабото участие на избирателите, не било след декември 1990 г. От 18 320 473 записани в изборните списъци са гласували само 8 471 978 души. Подобна е активността и в столицата - 30,7%.
Известно е, че румънската левица се ползва с подкрепата на голяма част от хората в провинцията. На национално равнище социалдемократите получиха сега 39,15%, Националлибералната партия (НЛП) - 32,79%, Либерал-реформистката партия (АЛДЕ) - 5,6%, Демократическият съюз на унгарците - 5,24%, и партията "Народно движение" - 4,03%. Но този път тя направи удар и в столицата - кметът и секторните кметове са нейни членове. За пръв път кмет на Букурещ става жена - Габриела Фиря. За нея са дали своя глас 43,96% от гласувалите. Партията заема първо място и в Генералния съвет на община Букурещ - 41,51%.
Друга изненада е появата на политическия хоризонт на "нова звезда". На второ място в столичните избори излезе партията "Съюз спасете Букурещ", учредена в началото на годината от Никишор Дан. Партията няма идейно-политическа доктрина, не се обявява нито за лява, нито за дясна. Нейният лидер Никишор Дан заяви за изборите: "Ние не правим това за пари, правим го за общо благо."
Изненада е и тежкото поражение на Националлибералната партия (НЛП), която бе главен опонент на социалдемократите, а сега зае трето място на изборите. Нейният кандидат в Букурещ Кътълин Предою получи само 10,93% от избирателите. Много причини бяха изтъкнати за поражението. Вината потърсиха в президента, в ръководителите на партията, в разногласията в нея. "Има някои заключения, писа в. "Ромъния либера", които не могат да бъдат скрити с декларации и политически пируети."

Отзвукът

Резултатите от местния вот са продукт на обективни процеси и субективни фактори. Въпреки постигнатите успехи в борбата с корупцията нейните корени не са пресечени. Сред кандидатите за ръководни административни постове в сегашните избори значителна част са обект на наказателно преследване. От избраните ръководни дейци в областните съвети 1/3 са или задържани, или са в затвора. Сега ще се ползват от имунитета. Т.нар. барони в провинцията разполагат с голяма икономическа и политическа власт. Под тяхно влияние се намират бедните области в страната.
Средствата за информация неведнъж са изтъквали, че апатията на румънците се подхранва и от законодателни несъвършенства, между които провеждането на избори само в един тур. Кандидатите за областни ръководители бяха избрани от местните съвети, а не от електората.

Корените на сегашното положение

Слабото участие в изборите кореспондира с настъпилото през последните години отрицателно отношение на населението към дейността на управляващите и на партиите. Недоволство съществува против политическата класа. Най-ярко това бе изразено след трагичния случай в столично увеселително заведение, където загинаха няколко души. Жертва на него стана правителството на Виктор Понта.
"Главният мотив, поради който НЛП претърпя категорична загуба, писа в. "Адевърул", се състои в неспособността на ръководството й да се адаптира към политическия и социален момент, в който се намира десният електорат. Те са загубили контакта с действителността. Електоратът е отвратен от продължаващата корупция." Вестникът характеризира ръководството на партията като "аморфна група, която се упойва от илюзии."
В сондаж под заглавие "Барометър на общественото мнение" в. "Адевърул" публикува преди данни за отношението на румънците към вътрешните и международни институции. От тях се вижда, че 81,5% от запитаните нямат доверие към политическите партии и 80,6% към банките. Най-голямо е доверието към армията, църквата и университетите. Отрицателно е отношението към МВФ - 72,3%, Световната банка - 59,1%, и Европарламента - 58,1%.
В периода преди местните избори няколко сондажи бяха направени от медиите. Телевизия "Антена 3" постави въпроса за исканията на избирателите. За повече болници се обявиха 57,9%, за училища - 26,1%, за църкви - 8%, и за паркове - 8%. Резултатите показват социалните условия на населението и изискванията към властта.

Перспективите

След завършилите местни избори започна оживена подготовка за парламентарните през есента. Извършва се преразпределение на политическите сили при промененото съотношение. Партиите се стремят към изборни коалиции.
Най-трудни са изискванията към претърпялата поражение НЛП. Предстои да въведе ред вътре в себе си, което предполага редица оставки. Трябва да се уточнят отношенията с президента, който бе недоволен от резултатите на партията. Коментатори предупредиха, че шокът може да се повтори през есента при съществуващата криза в ръководството на идеи, на време.
Неизяснено е бъдещето пред новата партия "Съюз спасете Букурещ", чийто лидер Никишор Дан го прекръсти в "Съюз спасете Румъния". Но прекръщаването не решава проблемите. След като декласира либералите от второто място, тя тепърва трябва да търси и организира свои привърженици в провинцията, където съперничеството не е малко. Предстои нейната идейно-политическа ориентация. Опитът на бившия президент Бъсеску със създаването на нова партия "Народно движение" се оказа печален на последните избори. Времето е ограничено.
За решаващия парламентарен вот се готви и СДПР. Водят се преговори с досегашния коалиционен партньор НСПР - "Национален съюз за прогрес на Румъния". Има възможности за привличане към коалицията на АЛДЕ (Либерал-реформистка партия). Партийното ръководство декларира, че няма да влиза в никакви договорки с десните партии.
Местните избори бяха прелюдия, генерална репетиция за парламентарните. Който ги спечели, трябва да внимава да не прекрачва критичната точка на търпението на народа.

Габриела Брънчану Фиря, кмет на Букурещ

Новият кмет на румънската столица е била абсолвент в индустриален лицей на гр. Бакъу. Става докторант по икономика в Академията на икономическите науки. Преминава в журналистиката - радио, телевизия, печат.
Първи стъпки в политиката прави през 1999 г. като съветник на тогавашния премиер Мугур Исъреску, а по-късно е говорител на правителството.
От 2012 г. е член на Социалдемократическата партия. Същата година е избрана за сенатор в парламента. Член е на комисията за култура и медии в Сената и зам.-председател на общата комисия в парламента за връзки с ЮНЕСКО. От 2014 г. става говорител на партията, а по-късно на премиера.
Женена, с три деца.