Русия (1917-1922)

Христо СМИРНЕНСКИ

Отдъхни ти с гигантската гръд на Везувий,
пламти с милиони сърца
и през блясъка румен победно целувай
челата на своите деца.

Че с вихрушките волни на белите степи
разляха те своя копнеж,
че издигат глави след борбите свирепи,
венчани със бисерен скреж.

Че пред подвига им вековете ще спират,
ще спускат незрими крила
и с възторг милиарди очи ще се взират
в звездите на странни дела.

Днес отеква последната горестна нота,
от кръв аленее снегът,
но смъртта победила, пленила живота,
ти дишаш със огнена гръд.

Ти стоиш днес изваяна сякаш от камък,
ти в странна блестиш красота
и струи Прометей своя мълниен пламък
през синия взор на Христа.

Червените ескадрони


В утрото на светла eра, с факела на
                             нова вера,
идат бодри ескадрони с устрем горд и
                            набег смел,
а над тях, кат хищни птици, кат
                    настръхнали орлици,
спускат се и разпиляват гръм шрапнел
                         подир шрапнел.

Кон изправя се, изцвили и отронил
                            сетни сили,
грохне мъртъв на земята някой воин
                               поразен.
В миг уплашен спира коня, но наново
                            той догоня
стъпките на ескадрона, в общий
                      прилив устремен.

И развели буйни гриви, над пожънатите ниви,
като вихър отминават ескадрон след ескадрон.
Под копитата извива прах на облачета сиви
и премрежва с бронзов блясък огнения
                                   хоризонт.

Ето татък край върбите екнаха пушкала скрити
и вълни от кървав пламък срещнаха се гръд
                                   със гръд;
сви се буря безпощадна, зазвънтя стомана
                                   хладна -
кратка схватка и наново ескадроните летят...

Ах, летете, ескадрони! В устрема ви милиони
погледи са приковани със надежда и любов.
Свил десницата корава, целий свят се днес
                                     изправя
стреснат, трогнат, очарован от победния
                                     ви зов.

Нека в ужас, в изненада рухне всяка черна
                                    сграда
на световната неправда, на сподавения стон
и човекът да намери зад открехнатите двери
мъртви старите химери на бездушния закон.

Ах, летете вий сред сеч и дъжд от огнени
                                  картечи,
вий - развихрени предтечи на безоблачните
                                      дни!
С буря, мълния и грохот възвестете гордий
                                     поход
на възбунените роби, на червените вълни!

И когато сетний камък на обгьрнатия в пламък
и разруха древен замък се отрони в пепелта,
вий слезнете от конете и земята целунете -
възцарете вечна обич, вечна правда на света.