Русия не е чак такава "мафиотска държава

Русия е "буквално мафиотска държава", в която човек "не може да направи разлика между дейността на правителството и групите на организираната престъпност". Това са думи на испанския прокурор Хосе Гонсалес, или поне се твърди, че това са негови думи. Те станаха достояние на обществеността благодарение на публикуваните от информационния ресурс "Уикилийкс" телеграми на американски дипломати в Мадрид до Държавния департамент. Гонсалес е представен като човек, който над 10 години се опитвал да се бори с руската мафия в Испания. През януари т.г. той се срещнал с американски служители, пред които заявил, че има доказателства, че някои политически партии в Русия са свързани с мафията. Въпросното "разкритие" беше публикувано на първата страница на влиятелния британски вестник "Гардиан".
Авторът на долната статия във френския вестник "Монд" - професор Пол Сандърс, от университета в Дижон, се опитва на погледне към тези твърдения под един необичаен за западната преса ъгъл.

Пол Сандърс

Изказванията на испанския прокурор, нарекъл Русия "мафиотска държава", за което стана известно благодарение на ресурса "Уикилийкс" и които се появиха на първа страница на "Гардиан" на 2 декември, намери широк международен отклик. Моментът беше избран много добре: ще присъди ли ФИФА, сама обвинявана от британската преса в корупция, правото за провеждането на световния шампионат по футбол през 2018 г. на тази мафиотска държава? Любопитно е, че тези обвинения съвпаднаха по време с премиерата на филма "Inside Job" на режисьора Чарлз Фъргюсън, в който главен персонаж е някоя си "държава Уолстрийт". След като гледате филма, възниква натрапчивия въпрос: Кое е по-лошо за човечеството - руската "мафиотска държава" или американската "държава Уолстрийт".
Работещите в Мадрид американски дипломати, безспорно са имали своите причини, за да обсъждат с испанците противодействието на мафията. Но работата не е в това. Важното е в незабавните последствия от изтичането на тази информация и в частност в породените от нея разсъждения за честността на руската страна. Така този епизод породи най-разнообразни фантазми, които са склонни да смесват вчерашна Русия с деншна. Това, което е вярно за олигарсите, е вярно и за руските бедняци: днес те не са това, което бяха вчера.
Особено проблематично изглежда недостатъчната контекстуализация при представянето на тази ситуация. Първо, трябва да се каже нещо за контекста на самия документ. Подходът на "Гардиан" ни изправя пред деонтологически проблем (проблемът за професионалния дълг - бел.ред.), защото упоменаването на едно явление в документ, въпреки високото положение на неговия автор, не доказва неговата реалност. Нито един сериозен историк няма да защитава съществуването на призрачните армии, които уж трябвало да спасят Берлин през април 1945 г. (от съветските армии - бел.ред.), тъй като те са съществували само във въобръжението на Хитлер, макар и да се упоменават в документи от това време. В същото време самият факт, че документът идва от Мадрид, не е съвпадение. Това ни насочва към ярко изразен в Испания проблем - наличието в страната на голямо число руски емигранти от престъпните или близки до престъпните среди. Става дума не за купчина дела на бюрото на прокурора, а за действията на руската организирана престъпност по целия свят. По-нататък следва контекстът на отношенията между Русия и САЩ. Както разбираме, американските дипломати са обезпокоени на първо място не от мафиотската природа на съвременна Русия, а от това, че тя вече не се представя в "добра светлина". Т.е. това е по-скоро геополитически отколкото етичен въпрос.
И все пак къде се дянаха бившите руски мафиоти в края на 90-те години? Макар това да се струва малко вероятно на жадното за сензации обществено мнение, техните позиции в Русия постепенно отслабнаха. Както и на руските олигарси, на бандитите беше наложен нов социален договор, който им предлагаше безнаказаност и запазване на незаконно придобитото имущество в замяна на сътрудничество и отказ от собствена престъпна дейност. Тъй като се стремяха към нормален живот, по примера на знаменитите американски гангстери от XIX век, по-голямата част от тях решиха да отстъпят. И ако част от гангстерите беше помилвана от руската държава, тези, които не поискаха да се подчинят, се оказаха зад решетките, в гробищата или в емиграция. Накои от тях започнаха да работят дори за руските спецслужби и (каква липса на тактичност!) се заеха с търговия на оръжие (тук трябва да отбележим, че главният геополитически урок от филма "Цар на войната" е в това, че най-големите търговци на оръжие са петте постоянни членки на Съвета за сигурност на ООН).
Тук, следвайки логиката на "повествованието", стигаме до съществено противоречие, което се изразява в това, че на Запад са много по-силно обезпокоени от съвременното, отколкото от миналото състояние на руската организирана престъпност. Особени опасения пораждат твърденията, че сега тя е на служба на руската държава. В същото време ние си позволяваме за характеризираме мътния период от живота на "демократическа" Русия от 90-те години като следствие от зараждането на капитализма, който период трябваше да си отиде сам по себе си. Всичко това противоречи на усещанията на самите руснаци, които са убедени, че по-рано ситуацията е била много по-тежка и мрачна. След това разказът за руската организирана престъпност се насочва към проблемите на корупцията и линията на аргументация придобива следната насоченост: сега Русия е по-корумпирана, отколкото в епохата на първия постсъветски президент. Много е трудно да повярваме в това. Как да не си спомним нагласените приватизации, окрадените кредити на МВФ или поредицата от убийства, които е невъзможно да бъдат сравнени със сегашната ситуация.
Макар че престъпността в Русия никъде не се е скрила, нейният характер претърпя значителни изменения. Организираната престъпност повече не е безгранична владетелка на определени сектори от икономиката и това е резултат от консолидация (на властта - бел.ред.), която започна по времето на Елцин и беше продължена от неговите приемници. Въпреки това тя не донесе избавление от хищническото поведение, защото даде на руската бюрюкрация възможност отново да се заеме с традиционната си игра. По този начин прогресът на Русия в тази област върви много бавно. Обаче и тук всичко е относително. Тези западни предприемачи, които се жалват на "невъзможността да правят бизнес" в Русия, трябва да си спомнят, че преди петнайсет години те изобщо не можеха да бъдат инвеститори - толкова сложна беше ситуацията в страната. Днес корупцията е поне "измерима", а с рисковете (на първо място в сферата на безопасността) е напълно възможно да се справите. А това, че ситуацията е далече от "нормата", е съвсем друг въпрос.
В крайна сметка това откровение на "Уикилийкс", както впрочем и другите, изглежда по-скоро притеснително, отколкото опасно за безопасността на САЩ. И ако погледнем на култивирания в недрата на Държавния департамент начин на мислене, ще трябва да констатираме, че американците не са успели да избягат от старите схеми. И какво ново има в това? Въпреки нашето недоверие по повод новите навици на Русия, ние не бива да приличаме на лъжливото овчарче, което викало: "Вълк!"

Коментар
Конфиденциално: Една жена каза...
Георги Георгиев

ДО ЦЕНТРАЛАТА
КОНФИДЕНЦИАЛНО

"Бяхме на среща с един човек, който ни каза едни неща, които му били казани от едни други хора. Нямаме конкретни доказателства, но пък в един вестник прочетохме, че неназовани източници казаха за еди-кой си, че е еди-какъв си. Отново нямаме никакви конкретни доказателства, но пък като съпоставим всичко, което ни разказаха, и това, което прочетохме в пресата, можем да стигнем до много обезпокоителни изводи. Още повече че те прекрасно се вписват във вашите очаквания. Към горното прилагаме изрезки от вестниците".

КРАЙ НА ПРЕДАВАНЕТО
АГЕНТ ДРЪН-ДРЪН

Най-добрата лъжа е полуистината. Няма по-хубава истина от нашата истина. Най-добрият начин да убедим другите, че говорим истината, дори това да е полуистина, е да я скрием и после да я "разкрием". Така дори това, което говорим да е лъжа, пак ще ни повярват, защото няма да ги интересува съдържанието, а формата. Нищо лично, това е маркетинг, пичове.
Четенето на телеграмите на американските дипломатически предствителства до Държавния департамент вече започна да доскучава на публиката. Нищо сензационно, нищо ужасно и нищо опасно, както пише проф. Сандърс. Какво ни разкриват грамите, публикувани в "Уикилийкс"? Че в очите на западните политици и дипломати Русия е ужасяваща комбинация от авторитаризъм, корупция, престъпност и заплашителни намерения. Добър ден, аз съм вашата леля! Нищо, което вече да не сме чели в хилядите публикации на тема "Русия" в западния печат, чиято тоналност вече 20 години остава една и съща, само дето температурата на статиите ту намалява, ту се увеличава в зависимост от конюнктурата на деня. Научихме, че американските дипломати четат вестници и после докладват съдържанието им във Вашингтон. След като разбрахме тази сензационна информация, вече не се смеем на заловените в САЩ руски агенти, които следели по телевизията новините от борсата. Историята "Уикилийкс" все повече намирисва на активно мероприятие. В секретните депеши няма секрети, но за сметка на това те са пълни със субективна информация с оценъчен характер, която не ви снабдява с новини, но пък формира вашето мнение. Което вероятно е била и целта на задачата.
Организираната престъпност затова е организирана, защото винаги е свързана със съответната власт. Независимо дали става дума за САЩ, Русия, България или Испания. Мафия има във всички страни, но няма нито една държава, която да е чисто мафиотска. Но пък никога не пречи, ако искате да създадете проблеми на една държава, да я обявите за "мафиотска". И какъв по-добър начин за това от "секретните" ви документи, които я "уличават".