Руска седмица за ЕС

На 1 юни президентът Владимир Путин ще посети две европейски столици. Не е трудно да се познае кои - Берлин и Париж, разбира се. А на 3 и 4 юни ще бъде домакин на среща на върха ЕС-Русия, която ще се проведе в Санкт Петербург с участието на председателя на Съвета Херман ван Ромпой и на Комисията Жозе Мануел Барозу.
Руската тема ще доминира не само през седмицата. Напоследък най-много се говори за руската позиция за Сирия в ООН, която пречи за приемането на по-твърди мерки срещу режима на Башар Асад в Сирия. Сирия е единственият съюзник на Русия в един ключов за света регион, в който беше стъпила здраво до неотдавна.
Но Русия е активен играч и в Сърбия, където се очаква съставянето на правителство начело с Борис Тадич. Новият сръбски президент Томислав Николич, чиято "Прогресивна партия" е сродена с партията "Единна Русия" на Путин, в събота направи първото си посещение в чужбина в Москва. Там, както свидетелства стенограма от разговора - http://kremlin.ru/news/15447, двамата са регистрирали близост в отношенията, която можем да сравним с нашата "вечна дружба" от недалечното минало. Сърбия официално се стреми към членство в ЕС, но има същия герб като Русия - двуглав орел. И ще си има двама лидери - Тадич, който ще гледа на Запад, и Николич - на Изток.
Руският посланик към ЕС Владимир Чижов каза във вторник, че темата за Евразийския съюз, която Путин лансира преди близо година, се очаквало да предизвика голям интерес на срещата в Санкт Петербург и че Путин бил готов да даде отговори на въпросите на европейските си гости.
Въпросите, които мнозина си задават, е докъде се простират амбициите на Русия да възстанови миналото си величие от Съветската епоха. Любопитно е, че този път Русия вижда близостта с други държави не само в географски смисъл, но и като съвпадение на интереси. В този смисъл Венецуела вероятно е по-близка до Русия от Полша.
Но въпреки своите геополитически амбиции, които очевидно напомнят на тези на ЕС от изминалото десетиление на разширяването, Москва и Брюксел виждат смисъл в задълбочаване на отношенията. Ако останат самостоятелни играчи, и ЕС, и Русия ще изпадат все по-ниско в таблицата на великите сили.
Взаимната допълняемост на икономиките на Русия и на страните от ЕС е добра основа за сътрудничество - това съм го чувал от представители и на двете страни.
От ЕС обаче предупреждават, че в Русия не се играе по международно приети правила. Тоест Русия е изостанала безнадеждно много от Китай например. В Русия малките западни фирми нямат никакъв шанс - веднага стават жертва на местните бизнес интереси. Големи фирми могат да пробият единствено с височайша подкрепа. В Китай не е така, тази страна е рай за западния предприемач, дори ако е дребен. Огромната обвързаност на западните икономики с Китай прави тази страна много влиятелна - САЩ например много внимават как коментират човешките права там. Русия няма такова влияние, просто защото сама си пречи.
Москва се стреми да изгражда отношенията си с ЕС върху една основна платформа - енергийните отношения. Това едва ли е достатъчно. Русия иска дългосрочни договори за доставка на газ по тръби и реагира болезнено на всякави опити за диверсификация на доставките, както и на развиването на собствено производство. ЕС вижда в това опит за превръщане на газовите доставки в инстумент за политическо влияние. И сигурно има основание. Цената, на която Русия продава газ на Украйна, е два пъти по-ниска от тази за Германия. Интересно защо именно Германия е страната, която се протовопоставя на подписването на споразумение за асоцииране ЕС-Украйна.
ЕС често приема общо законодателство, което има отражение върху Русия. Такъв беше случаят с Третия енергиеен пакет за либерализация на енергийния пазар. Според него Русия трябва да даде достъп до своите газопроводи на евентуални други участници на пазара. Според Чижов това означава половината време газопроводите да не работят - в крайна сметка, във вреда на потребителя. Чижов даже сравни ЕС с крокодил - не защото има големи зъби, а защото не притежава умението да предприеме движение назад.
ЕС иска специален статут за газопровода "Южен поток" като "проект от общоевропейски интерес". От ЕС отговорят, че за такова нещо е необходимо първо да видят плановете, които продължават да са обвити в мъгла, въпреки че Кремъл заповяда строителството да започне през декември.
Лично не очаквам отношенията ЕС-Русия да претърпят някакво забележимо развитие. Путин изигра важна роля за възстановяването на самочувствието на страната си след ерата Елцин, но изглежда неспособен да проведе реформи, които да я отворят за европейския бизнес. За съжаление очаквам този застой да продължи през шестгодишния му мандат. От друга страна, Евросъюзът е затънал в собствени проблеми, а и няма лидери, показали се способни да мислят в исторически мащаби.
Тази неяснота ще рефлектира в България, която много скоро ще трябва да си разкрие картите за "Южен поток". Не се съмнявам, че правителството на Бойко Борисов ще бъде ентусиазиран поддръжник на проекта, но бих искал да знам при какви условия и какви ангажименти за България ще се осъществи той. За САЩ продължават да са на мода военните бази. За Русия, която е много по-гъвкава в това отношение, са на мода големите инфраструктурни проекти. Неслучайно Путин даде на Сърбия един милиард долара за инфраструктура. Любопитно ми е да узная каква. Абе, Уорлик и жена му, която беше посланик в Сърбия, май неслучайно ги отзовават.