Руски учен доказа безполезността на ГМО растенията

Юрий Медведев

Борците с генномодифицираните продукти получиха още един, да си кажем, неочакван аргумент. Докато привържениците и ентузиастите спорят за вредата на ГМО, руски учен твърди, че е безсмислено самото създаване на трансгенни растения. До този извод стигнал старши научният сътрудник на Института по проблеми на екологията и еволюцията "Северцов" към Руската академия на науките, кандидатът на биологичните науки Александър Викторов. Той анализирал данните, получени от учени от различни страни.
- В конкретния случай става въпрос за конкретен вид на "трансгенетиката", а именно за трансгенните инсектицидни растения - каза ученият пред кореспондента на "Российская газета". - Днес те широко се използват в света, особено в САЩ, където има близо 30 вида такива растения, в частност царевица, памук, ориз, картофи, броколи и т.н. Тяхната употреба намали използването на химикали, а икономическият ефект се оценява на почти 3 милиарда долара годишно. Така трансгенните растения започнаха шествието си по света. Вярно е обаче, че в редица страни те засега са забранени, в това число и в Русия. Противниците настояват да се докаже безвредността на ГМО, привържениците отговарят, че това е очевидно.
Каква е същността на тази технология? В генното растения се вкарват бактериите Bacillus thuringiensis. Затова те се и наричат Bt-растения. Тези гени кодират изработването на особен протеин, който убива ларвите на насекомите, вредни за даденото растение. На пръв поглед вредителите, които се хранят с трансгенни растения, нямат бъдеще. Те са обречени. Това обаче е на теория, на парртика картината е друга: враговете на растението намират начин да оцеляват.
- Оказва се, че е невъзможно да се конструира идеалното трансгенно растение, в което концентрацията на отровата да е постоянно висока - обяснява Викторов. - Всъщност тя "се разхожда". Например при трансгенната царевица пикът на изработване на токсина в листата става на 25-ия ден, на 84-тия концентрацията намалява 10 пъти, а в зрелия период изобщо е нищожно малка. Ето тук вредителите се облажват.
Още по-лошото е, че при ниска концентрация на токсина вредителите бързо се приспособяват към него. Което и се случва, ако те заселват трансгенните растения по време на късните стадии на развитие. Не само възрастта на растението влияе върху намаляването на изработването на токсина. Това може да е дефицитът на азот, увеличената концентрация на въглероден двуокис, горещина от над 37 градуса по Целзий, дефицит или излишък на вода. С други думи, вкараният в растението чужд ген е капризен, което и позволява на вредителя да се приспособи към него.
В тази борба на "щита" и "меча" генетиците направиха на пръв поглед решаваща стъпка, като създадоха трансгенни растения от второ поколение. В тях са вкарани едновременно два гена, които изработват два токсина, при това с различен механизъм на действие. Тук вредителите би трябвало да бият отбой. Да се сражават на два фронта - това изглеждаше нереално. Те обаче намериха отговор. Първият сигнал дойде от Австралия: в 15% от памука с два вкарани гена след стадия на цъфтене концентрацията на токсините паднала под леталната. Това позволило на гъсениците да оцелеят, а след това от тях излезли напълно жизнеспособни насекоми. В щата Аризона (САЩ) също така било регистрирано бързо падане на концентрацията на двата токсина след достигането на 38-дневна възраст на растенията.
- Вече са известни доста такива примери - казва Викторов. - Насекомите изработват устойчивост към токсина за 3-7 години, което е съпоставимо със скоростта на развитието на устойчивост към обикновените химически инсектициди. Получава се, че създаването на трансгенни инсектицидни растения не помага при борбата с вредителите.
Всъщност един вариант има. Подсказа го природата. Днес е известна единствената отрова, към която за стотици милиони години еволюция не е успяло да се приспособи нито едно живо същество. Това е отровата на такива смъртоносни змии като кобрата, мамбата и т.н. Оказва се, че тяхната отрова е смесица от 100 различни токсини. На практика е невъзможно да се приспособиш към това. Във всеки случай засега никой не е успявал.
- За растенията вече е пресметнато, че в тях трябва да се вкарат не по-малко от 10 гена, и тогава никакви вредители няма да успеят да се адаптират - казва Викторов. - По принцип такава "операция" може да се осъществи, но за нея ще трябва да се плаща. Проблемът е в това, че вкарването на всеки нов ген не само помага да се борим с насекомите, но оказва влияние върху самото растение. Като правило, качествата му се влошават, например рязко се увеличава съдържанието на лигнин и твърдостта на стеблото. Има още един минус: трансгенните растения се разлагат по-бавно от немодифицираните. А има и съвсем неочаквани ефекти: например беше установено, че трансгенните растения са много привлекателни за листните въшки и това е сериозен проблем. С други думи, опитът от използването на модифицирани растения показва, че този път е задънена улица.