С армия от котки персите побеждават египтяните

Котката е едно от най-загадъчните животни. В различните географски райони на земята, според различните местни суеверия, се смята, че тя носи добро или зло. Древните египтяни внесли котката от Либия и започнали да я боготворят, наричайки я богинята-котка Бастет (Бубастис). Център на култа към Бастет бил град Бубастис, намиращ се на изток от делтата на река Нил. Там според Херодот се намира и един от най-красивите храмове със статуя на богинята-котка, която според някои източници е Слънчево божество, сестра-близнак на бог Хор.
Бастет е богиня от египетския пантеон, покровителка на радостта, любовта, плодородието и небесна пазителка на бременните жени. Изобразена е като жена с всички атрибути - седнала, краката до коленете й се виждат, с дълги коси, с глава на котка.
Херодот съобщава, че когато котка умре в египетска къща, всички обитатели си обръсвали веждите в знак на траур и печал.
Кралят на Персия Камбиз, син на великия Кир, познавал така добре благоговението на египтяните пред котките, че го използвал като военно оръжие. Когато решил да завладее страната им, той наредил пред войските му да върви армия от котки и всеки офицер и войник да носи котка като щит. От страх да не убият любимите си животни, които боготворели, египтяните се предали без бой.
За европейските народи котките престанали да бъдат божества. Ония, които първи видели техните дълги мустаци и блещукащи очи, ги подозирали, че са свързани по някакъв начин със Сатаната. Котките били замесвани във всички магьоснически истории през Средновековието, когато властвала Светата инквизиция. Нямало нито един процес срещу вещици и магьосници, в който да не участват черни котки.
Тайнственият образ на черната котка от древни времена занимава човешкото съзнание и многократно разширява границите на суеверието. Кралят на Англия Джеймс I написал книга за вещиците, като създал в произведението си специална длъжност - "търсач на вещици". В мракобесното Средновековие с нечовешки изтезания изтръгвали свидетелства за връзка на жени и техните любими котки с дявола. И, разбира се, краят бил предопределен - изгаряне на кладата.
В някои православни държави, най-вече в стара Русия, вярвали, че мълниите, изпратени от пророк Илия, се борят и побеждават бесовете, превъплътени в черни котки. И до ден днешен в много страни по света се смята, че черните котки носят нещастие и ненадейната среща с тях на улицата не предвещава нищо добро. Обикновено казват, че някои демони вземат образа на котка и причиняват зло.
Независимо от недобрата си репутация черните котки невинаги са били символ на сатанинското зло и носител на всевъзможни нещастия. Историята изобилства от множество примери, в които черната котка е била жив талисман и пазител на своите стопани. Населението на Кардиф (Уелс) е убедено, че щом черна котка влезе в къщата, заедно с нея влиза и късметът. Хората от Уелс твърдят също, че черната котка носи щастие. В миналото жените на моряците в Йоркшир държели черни котки, за да осигурят безопасността на своите съпрузи, намиращи се в открито море. Щотландците пък се отнасяли с известно съмнение. Според тях не било толкова добро предзнаменование, ако при събуждането си черна котка погледне най-напред към стопанина си.
В Англия крал Чарлз I притежавал любима черна котка, за която смятал, че влияела изключително благоприятно върху съдбата му. Той толкова се страхувал да не я загуби, че ревниво я пазел. Дори назначил специална охрана за любимката си. Една сутрин котката се разболяла и умряла. "Моят късмет си отиде заедно с нея!" -  разтревожено промълвил кралят. На следващия ден той бил отвлечен от привържениците на Кромуел, които го обезглавили публично пред двореца Уайтхол.
Определени любители на котките смятат, че белите представители на този красив животински вид са определено въплъщение на чистота и безупречност. Но и при тези нежни екземпляри не всичко е толкова просто и благонадеждно. В Шотландия например вярват, че точно бялата котка е предвестник на беди и злополучия. Хора и суеверия - всякакви. Девет от десет души, ако видят на улицата черна котка да им пресече пътя, изпадат в истински ужас. Това важи най-вече за водачите на автомобили. Според Кодекса на суеверията трябва да се направи следното. Шофьорът на автомобила да се въоръжи с голяма доза търпение и да чака котката да се върне обратно или да обърне колата обратно и да поеме по друг път.
Независимо какъв цвят притежават котките, смята се, че те акумулират определено количество специфична биоенергия, която противодейства и отнема носената от стопаните им отрицателна енергия.
Според изследвания на специалисти определени животни, най-вече котките, са специфичен индикатор на прекомерни излъчвания. Доказано е, че на местата, където спи домашната любимка - котката, излъчването е близо два пъти по-голямо от нормалното. Излъчваните от котките вълни оказват благоприятно влияние върху техните стопани, като ги предпазват от патогенни енергийни излъчвания, а тези излъчвания проникват безпрепятствено навсякъде и са активни предимно нощем. Действието им е особено неблагоприятно, когато човек спи, а в резултат на продължително влияние върху организма могат да бъдат нарушени важни негови функции.
Специалисти, работещи в тази област, смятат, че домашните котки, наричани от тях "специфични биогенератори", противодействат успешно на вредните енергийни влияния.


Текстове под снимките:

Богинята-котка Бастет

Мозайка от Помпей