С ботуши в духовния мир

Столичната община замисля амбициозна програма за създаване на достъпна среда до обектите от Софийската Света гора. Софийската мала Света гора включва 14 манастира, създадени приблизително през ХIII в. В основата на този уникален комплекс са черквици, намирали се в твърдините по Витоша, Лозенска и Плана планина. Четиридесет са, общо взето, действащите манастири в цялата Софийска епархия.
Според тази програма Софийската Света гора ще бъде превърната в голям парк, като всяка от тези обители ще се обособи като приятна туристическа дестинация с улеснен достъп към нея. Предстои проектирането на допълнително крайпътно озеленяване на зоната, електрифициране и осветление, конна алея, велоалеи, екопътеки и др. Програмата се изработва от "Софпроект - ОГП" под ръководството на арх. Жоржета Рафаилова.

Германски манастир "Свети Иван Рилски"

Инициативата е похвална и полезна за обществото, макар че реализирането й е в дългосрочна перспектива. За да намери добра почва за развитие, преди всичко е редно тя да се обмисли и съгласува със Светия синод на Българската православна църква и да се потърси съдействието на Софийската митрополия, в чийто диоцез се намира този средновековен манастирски комплекс. За това обаче не се споменава нито дума в самата програма. Според нея се предвижда например създаването на главен културно-информационен център до Кремиковския манастир "Свети великомъченик Георги Победоносец".
В близост до всеки от тези манастири ще бъде разположен също информационен пункт. Това е хубаво и полезно, но дано да не се окаже, че се навлиза с ботуши в духовния мир на малцината, поели по пътеката на монашеския подвиг. Дано да не бъдат принуждавани иноците да се превръщат в екскурзоводи или в услужливи домакини на весели компании, връщайки се отново в шумния мирски свят, който вече са напуснали.
Голяма част от храмовете и от стопанските сгради на тези манастири имат тежки конструктивни проблеми, които се задълбочават с всяка година. Старинните им стенописи и иконостаси следователно са също в критично положение. Кой носи отговорност за тях? Очевидно все още никой. Тяхното възстановяване е тежко бреме, защото качествената им реставрация струва много пари.
Създаването на общинската програма трябва да се свърже с въпроса за точното определяне на статута на тези манастири. Известно е, че десетки храмове в България са с неустановен статут за собственост. В този конфузен списък е и най-големият от тях - "Свети Александър Невски", където задължително водят всяка екскурзиантска група в столицата ни. С неясна собственост е и историческата черква в съседство на него - "Света София". Интересното е, че нито църквата, нито държавата, нито общината предявяват открито претенции към тях, макар че самият патриарх служи в "Св. Александър Невски" на най-големите църковни празници. Същевременно там водят и най-представителните делегации, изпращани от правителството или от кметството. Статутът на всеки манастир от Софийската мала Света гора трябва да бъде изяснен безусловно, като съществена част от реализацията на програмата за обновяването и актуализацията на тази крайградска зона. Така всяка от свързаните с тези манастири институции може да бъде принудена да носи пряка отговорност за тяхното поддържане.
За да бъде изведена до наистина добър край тази програма за създаване на широк обществен достъп до манастирите от Софийската Света гора, е необходимо СО, държавата и църквата да се хванат ръка за ръка. Другото са правене на сметки без кръчмар.