С ДНК от трима родители?

За деца с трима родители, както е в случаите със сурогатна майка или донор на яйцеклетка, вече е съвсем обичайно да се говори. Дете с ДНК от трима родители звучи обаче малко по-необичайно. Именно раждането на дете от трима родители бе определено от сп. "Сайънтист" като един от научните пробиви на 2014 г. Това ще се случи, ако британският парламент легализира новата форма за извънтелесно оплождане. Процедурата ще позволи на жените с митохондриални мутации да имат здрави деца. Тя ще предотврати митохондриални заболявания като мускулна дистрофия, проблеми със сърцето и черния дроб. Процесът понастоящем е забранен в САЩ, но активно се работи по него в Китай. Проучвания се водят и във Великобритания. Експерименти, потвърждаващи правото на съществуване на този метод, са проведени с макаци през 2009 г. и с човешки ембриони в ранен стадий на развитие през 2010 г.
Митохондриите са малки, биологични "енергийни станции" в човешките клетки, които снабдяват тялото с енергия. Докато по-голямата част от ДНК на клетките е в ядрото, всяка митохондрия съдържа свой собствен комплект от 37 гени, наследявани единствено от майките. Митохондриалните заболявания са редки, но за сметка на това неизлечими и с доста тежки последствия. Изследвания сочат, че между 9 и 12 на всеки 100 хил. души страдат от митохондриални заболявания, които може да доведат и до смърт в ранна детска възраст.
Процесът по "произвеждане" на дете от трима родители включва взимане на ядрото от едната яйцеклетка и поставянето му в цитоплазмата на друга яйцеклетка, чието ядро е премахнато, но все още съдържа митохондриална ДНК. След което новата хибридна клетка бива оплодена. Изследователите в Университета в Нюкасъл предлагат да се промени ДНК-то във вече оплодената яйцеклетка на майката. В Америка пък смятат, че е най-добре тази замяна да се осъществи още преди оплождането.
Целта на тази процедура е да се отстрани ядрото от клетка с дефектни митохондрии и да се постави в донорска клетка със здрави митохондрии, която след оплождането ще съдържа ядро с генетичен материал само от двамата родители. Смята се, че донорската клетка допринася само с 0,1% за генетичния материал на детето. Когато той се изследва обаче, става ясно, че има трима ясно идентифицирани генетични родители. Това се дължи на факта, че донорската клетка не идва от роднина по майчина линия, а от друг родствено необвързан човек.
За да има детето само двама биологични родители, донорската клетка трябва да е от роднина на майката. Това обаче не е за предпочитане, тъй като, ако яйцеклетката има митохондриални мутации, е много вероятно и роднините от женски пол на майката също да страдат от такива заболявания.
Процедурата има доста необичайна история. В края на 90-те години на миналия век д-р Джейк Коен, тогава специалист по оплождане в медицински център в Ливингстън, вярва, че чрез внедряването на цитоплазмен материал, включително и митохондрии, от здрава клетка в безплодна клетка, се увеличава значително шансът тя да бъде оплодена успешно. Резултатът от работата на д-р Коен са 17 бебета, всичките напълно здрави. Нещо повече, клетките на последните две деца са микс от митохондрии както от техните майки, така и от донорите. Макар опити с мишки да показали, че това може да доведе до ментални увреждания и по-голям риск от затлъстяване.
Други клиники също прилагат процедурата на д-р Коен. Около 100 деца са родени в света, включително и Алана Сааринен. Но това до 2001 г., когато експерименталната техника, направила възможен трансфера на цитоплазма в случая на Алана, и по-нататъшните опити в тази насока са забранени. През декември миналата година well.blogs.nytimes.com представи историята на 13-годишната Алана - съвсем нормално, добре развиващо се момиче. Тя е зачената с биологичен материал от трима родители - Шарън и Пол, "осигурили" яйцеклетката и сперматозоида, и втора жена, която участва с геном на митохондриите. "Виждам живото доказателство всеки ден", казва майката на Алана във връзка с този метод на извънтелесно оплождане.
Защитници на процедурата твърдят, че новите техники по преместване на митохондрии са много по-сигурни от предишните, защото всички митохондрии от оплодената клетка са заменени от донорската. От 2011 г. медицински и изследователски организации подтикват правителството на Великобритания да легализира процедурата, така че тази техника да може да се използва в клинични условия и да излезе от средите само на изследователската общност, пише британският в. "Телеграф". Професор Търнбул от университета в Нюкасъл, който ръководи изследователски екип, твърди, че "докато продължаваме нашата работа, вярваме, че е от изключителна важност правителството да внесе законодателни промени, така че тези процедури да бъдат достъпни за пациентите възможно най-скоро".
Надеждата е, че този метод ще помогне на двойки да имат здрави деца и ще предотврати риска от заболявания при следващите поколения. Шарън и Нейл Бернарди от Съндърланд се надяват новата техника да пощади други двойки от техните страдания. Те са загубили 6 бебета само на по няколко дни, а синът им Едуард е починал наскоро на 21-годишна възраст, след като се е нуждаел от непрестанни грижи през целия си живот. Във връзка с успешността на метода проф. Робин Ловъл-Бадж, водещ професор по генетика, твърди, че "никога не можеш да докажеш колко сигурна е определена процедура - всъщност това е в природата на науката".
Съвсем естествено въпросът за дете с трима биологични родители предизвиква оспорвани дискусии. В Обединеното кралство, което може да стане първата страна, узаконила митохондриалния трансфер, допитвания до обществото сочат, че по-голямата част от британците подкрепят прилагането на новата технология. Противниците на метода пък  смятат, че това е аморален акт, вмешателство в генетичния код на човека. Привържениците от своя страна вярват, че това е шанс за живот, шанс за раждане на напълно здраво дете.
Противниците на метода защитават тезите си с идентичността на бъдещото дете. Тази техника променя доста традиционното разбиране за човешкия живот, смятат те. Повече от двама души участват в появата на нов живот и следователно повече от двама души са родители. Което всъщност звучи доста странно. Нормално е всеки да има двама биологични родители. Още повече гените от третия човек ще се предават и на следващи поколения по майчина линия и ще бъде невъзможно да се отстранят от родословното дърво. Това повдига сериозни въпроси за личната и фамилната идентичност на децата, родени в резултат на тази процедура.
Целта на тази нова техника е да промени гените на новото поколение. От нравствена гледна точка това е доста оспорвано. Световната здравна организация твърди, че терапията на клетките, с цел или възможност да бъдат променени гените на следващото поколение, не бива да се позволява в близкото бъдеще.
Джеймс Грифо, учен от Нюйоркския университет и критик на американската забрана, е на мнение, че обществото "никога нямаше да напредне в лекуването на безплодие, ако тези забрани бяха налагани 10 години". Опонентите му твърдят, че учените "се мъчат да играят ролята на Бог" и децата с трима генетични родители ще бъдат подложени както на психологични, така и на физиологични последствия.
Мито-майката - жената със здравата митохондрия, и гено-майката - жената, от чиято яйцеклетка се взима ядрото, преминават през доста изтощителни тестове и съществуват рискове за тяхното физическо и психично здраве заради процедурите. И двамата пациенти са подложени на рискове заради хормоналната стимулация и "обработката" на яйцеклетките, но само една от тях всъщност ще има привилегията да роди дете. Противниците се мотивират с етичната дилема - дали тези потенциални ползи всъщност компенсират негативните последствия?
Тъй като процедурата е все още нова, няма достатъчно обстойна информация за дългосрочните ефекти върху здравето. Може ли детето въпреки всичко да наследи митохондриалните мутации от майчиното ядро? Какви ще са последствията за бъдещите поколения? На тези въпроси търсят отговор опонентите на новия метод на извънтелесно оплождане.
Децата с трима родители са "несъвместими с човешкото достойнство" и равносилни на евгеника - подобряването на човешките наследствени белези чрез различни форми на вмешателство в човешката популация, цитира британският в. "Телеграф" представители на Съвета на Европа. Група от 34 европейски политици, включително 8 британски депутати и лордове, дори подписаха декларация срещу плановете Великобритания да стане първата страна в света, която ще узакони тази процедура. В декларацията се казва, че "създаването на деца с генетичен материал от повече от двама родители противоречи на човешкото достойнство и международното законодателство".
Проф. Иън Уилмут, който участва при клонирането на овцата Доли, обяснява, че единственият ефект от трансфера на ДНК е здраво дете. При всички случаи според него детето "е на двойката". Тази проста процедура ще позволи на двойките да имат здрави деца. Без тази помощ съществува сериозен риск детето да не оцелее или пък да страда от сериозни заболявания, твърди Уилмут.
Според статия на биолози, публикувана в сп. "Сайънс", стремежът да се направи процедурата общодостъпна е преждевременен. Те се опасяват, че донорската митохондриална ДНК може да се окаже несъвместима с ядрената ДНК на родителите. Такава грешка може да повлияе по негативен начин на гените на ядрената ДНК, а заедно това - на възможностите за обучение, продължителността на живота и репродуктивните способности на бъдещото дете, особено ако е от мъжки пол.
Както всяка нова теория, всеки нов метод, който се изследва, така и тази процедура има своите привърженици и опоненти. Ако техниката не предполага негативни последствия от всякакъв аспект, доказани чрез обстойни изследвания, както за родителите, така и за детето, то този научен пробив, както го определи "Сайънтист" би дал един шанс повече за появата на здрав живот...

Новият метод за ивънтелесно оплождане предизвиква доста противоречиви мнения


Алана с майка си