С две лица

Земетресението, разлюляло България в малките часове на нощта вчера, не само стана тема щ1 на новинарските емисии. Близки и роднини, съседи и колеги, приятели и врагове вместо "Добър ден" се питаха и с часове обсъждаха как са преживели бедствието. И ще продължават още дълго да си спомнят нощния ужас, като по-възрастните ще го сравняват със земетресението във Вранча през 1977 г. И ще са благодарни - на Господ ли, на съдбата ли - кой в каквото вярва, че този път няма загинали.
Така постъпиха повечето. Други пък реагираха по-светкавично и от вездесъщото правителство на Б.Б., което побърза да се похвали, че ситуацията е овладяна за часове. Измамници на мига след земетресението запяха стара песен на нов глас - обаждаха се на изплашените хора, уж от името на техни близки, с оплаквания, че са в болница и имат нужда от пари. Като и в тази ситуация ни припомниха, че жестокостта не знае граници и кореспондира по ужасяващ начин с факта, че след труса гарвани нападаха хора в София.
Но се оказа, че има и алтернатива на агресивното поведение на хора и птици. Че в България има и прояви на човещина. Като на жителите на село Рударци, което е сред най-пострадалите от трусовете. Кметът Богдан Богданов без излишен патос каза, че най-напред ще си помагат сами. И парите, заделяни за предстоящия събор на 5-хилядното село, ще отидат за покриване на щетите от земетресението.
Е, надали светлият пример на тези обикновени хора ще намери място на първите страници или в тв новините. Но в него е вярата и надеждата. И поредното потвърждение, че не само монетите, а и трагедиите имат поне две лица.