С една глава над другите

Юрий Медведев

Професията на учен днес не е много предпочитана. Нейният рейтинг е някъде по средата на втората десетица професии. Понякога обаче интересът към нея изведнъж нараства. Ето поредният и възход: герой в наши дни е Григорий Перелман, удостоен с математическата Награда на хилядолетието за доказване на хипотезата на Пуанкаре.
Ако трябва да сме точни, трябва да наречем герой не самия учен, а полагащите му се един милион долара. Целият свят се чуди дали той ще се откаже да ги вземе или не? Вече даже може да организираме залагания и да приемаме залози.
В многобройните допитвания до Перелман, който живее с майка си в скромен апартамент в най-обикновен дом в предградията на Санкт-Петербург, той е наричан гений от друга планета. Което е разбираемо, защото всеки от нас се поставя на негово място и се запитва, как би постъпил в такава ситуация.
Развързката на интригата все още предстои. Тази история поставя за пореден път въпроса: какво означава „гений”? Някой даде сякаш изчерпателен отговор на този въпрос: гениите падат на Земята от небето. Това е дар от природата, чиято същност ние никога няма да разкрием. Любознателните учени обаче упорито се опитват да стигнат до същността, защото ако разберем същността, то ще притежаваме възможността да имитираме природата. Така ще можем, например, да произвеждаме гении. В СССР беше създаден специален институт, където се съхраняват мозъците на революционери, учени, писатели и др. От много години тези мозъци са подложени на изследвания, но засега не е открито нищо в тях, което да ги отличава от мозъка на обикновените хора. Западните учени също периодично изкарват от хранилищата мозъци на гении и, преди всичко, този на Айнщайн, но засега и те на са постигнали някакви резултати.
- Необикновените способности са заболяване, - смята директорът на Института за човешкия мозък към РАН, член-кореспондент на РАН Святослав Медведев. – Като цяло, геният всъщност е един болен човек, едно отклонение от нормата. Междувпрочем, нима не е странно, че гениалните математици и физици са направили своите велики открития преди 35 годишна възраст. След тази възраст не се наблюдават никакви озарения, макар, разбира се, да има силни трудове, но те не са пробиви. Защо това е така? Съществува хипотеза, според която в мозъка работи формиращ се с годините „детектор на грешки”, който забранява да се излиза извън рамките на вече известни понятия. В противен случай човек всеки ден отново би се учил от грешките си. Като запомня опита, детекторът позволява автоматично да се извършват множество действия. Ако започнем да излизаме извън рамките на опита си и да измисляме нещо ново, мозъкът подава команда „не може да бъде”.
По пътя на тази логика може да си обясним например защо казват, че всяко дете е гениално. То няма „наочниците” на опита. В същото време, то не притежава и знания. Когато знанията се появят, но „наочниците” още не са образувани и не са се превърнали в догма, човек е способен да извършва велики открития. С възрастта багажът на „не може да бъде” само се трупа и вече не генерира пробивни идеи. Известно е, че гениалните хора по правило не живеят дълго. Според Медведев причината за това се крие във факта, че мозъкът на гения и целият му организъм не работят в обичайния режим, защото „функционират” в зоната на забраната.
Може ли тогава геният да е човек, при който това табу да е премахнато от самата природа? Не е изключено. Този „дар”, обаче, има и друга страна. Много от гениите са били странни хора, а немалка част от тях са били направо болни хора. Тази връзка е забелязана от много отдавна. Още Демокрит в Древна Гърция пише за това, а Сенека е казал: "Още не е имало велик ум без известна доза безумие!"
Всичко това обаче са само догадки. През ХІХ в. психиатърът Чезаре Ломброзо стига значително по-далече. Той събира цяла галерия от „чудатости” на велики хора в своята известна книга „Гениалност и безумие”. Тази книга предизвиква буря от спорове, която вече няколко десетилетия поред ту затихва, ту се надига отново. През 20-те години на миналия век доктор Сегалин публикува материали, където, анализирайки генеалогичното дърво на родителите на гениите, се опитва да докаже, че по едната линия (например по бащина линия) обикновено се наблюдава надареност, а по другата – признаци на наследствено психично заболяване. Докторът твърди, че това не е случайност. Според него, за появата на гений е недостатъчно да има само една надареност, тъй като тя се контролира от „нормалния апарат на съзнанието” (по същността си, това е именно „детекторът на грешки”). Психотизмът, обаче, като „вълшебен елексир” е в състояние да пусне този дар на свобода.
Сегалин изследва родословните дървета и заболявания на предците на много велики хора – Лев Толстой, Достоевский, Лермонтов, Гьоте, Байрон, Некрасов, Балзак, Шуман, Бахан и др. Списъкът от имена е впечатляващ, но не успява да убеди много специалисти. Във всеки случай, засега те не виждат пряка и още повече твърда връзка между гения и психичните разстройства.
Ентусиастите търсят ключ към гениалността не само в областта на психиката. Например, известният руски учен Владимир Ефроимсон посочва връзката между невероятните способности и подаграта – засилено съдържание на пикочна киселина. Той събира внушителна колекция от имена на велики хора, страдали от подагра, - Микеланджело, Рубенс, Галилей, Лайбниц, Кант, Дарвин, Лютер, Томас Мор, Нютон и др.
Друг може би ще започне да разнищва темата на гениалността в съвсем различно място и да открие своя ключ. Това не ви ли напомня на онези мъдреци, които се опитвали да разберат, що е то слон? Всеки изучавал дадена част от животното и дал своя отговор: единият заявил, че слонът е хобот, другият – че е огромна колона и т.н.
Трябва да посочим, че днес търсенето на тайната на гениите излезе на качествено друго ниво. Въоръжените със супертехника учени вече могат да погледнат директно в мозъка и да видят, как той решава сложни задачи. Един от водещите специалисти в тази област е докторът на медицинските науки от Института по висша нервна дейност и неврофизиология към РАН Нина Свидерская. Получените от нея резултати са много интересни: когато човек не са замисля много и действа автоматично, при него доминират предните области на лявото полукълбо. По-сложните задачи водят до активизация на някои зони от дясното полукълбо. Върхът на творческата дейност настъпва, когато участващият в експеримента човек за решаването на сложна задача с помощта на различни способи (например, специално дишане) влиза в т.нар. изменено състояние на съзнанието. В този момент са включени всички области и на двете полукълба.
Интересното тук е, че това необичайно състояние има много варианти – хипноза, аутизъм, шизофрения, епилепсия; в такова състояние работят екстрасенсите и шаманите. В опитите на Свидерская шизофрениците решават задачи с по-малко напрежение и разход на енергия, отколкото нормални хора. Ясно е защо това е така. Те нямат нужда да влизат в изменено състояние на съзнанието, те „живеят” в него.
Дали това е ключ към тайната на гениалността? Свидерская смята, че засега не може да се правят някакви изводи, защото има прекалено много неясни моменти. Що се касае до необикновените способности на някои шизофреници, то те съществуват, но в ущърб на мозъка. Те представляват негов дефект.
Днес всички учени са единодушни в едно: тайната на гениалността едва ли би могла да бъде решена без помощта на генетиците. Трябва да се разбере, как се формира мозъка, кои гени отговарят за кои зони на мозъка. Вече усилено се провеждат изследвания. Периодично даже се появяват сензации – открит е гена на гениалността. Гениалните учени, обаче, се отнасят скептично към това. „Дарът” от небето притежава прекалено сложна и фина организация, той е управляван не от един или два гена, а от цял „ансамбъл” гени. Разшифроването им е сложна задача, която може би ще отнеме десетилетия...
Що се касае до Перелман, то той бил отговарял през затворена врата на натрапниците журналисти, че си имал всичко. Това ми напомня историята, когато Александър Македонски посетил философа Диоген. Философът седял и се греел на слънце. Царят се приближил, поговорил с него и накрая казал: „Твоят ум ме поразява. Поискай от мен всичко, каквото решиш”. Придворните почнали да подсказват: пойскай дворец, кораб, пари, но Диоген отвърнал: „Премести се, заграждаш ми слънцето”, - „Аз бих искал да съм Диоген, ако не бях Македонски”, - възкликнал властелинът на света.

Гениите в гръцката митология

В гръцката митология ролята на гении е присъдена на даймони, т.е. демони. Добрият гений се е наричал агатодаймон, а злият – какодаймон.
В диалога „Епиномис” Платон казва, че даймоните „се отнасят към рода на същества, които умеят да се учат бързо и които притежават добра памет, те прочитат всички наши мисли и се отнасят към добрите и благородните с учудваща милост, обаче възприемат злите мисли с изключително отвращение”. В диалога „Държава” Платон казва, че нещастията на човечеството се обясняват с „недостатъчно внимание от страна на даймона, който ни е възпитал, който ни ръководи ... и който е станал слаб и безпомощен”.


Удивителни факти
От Ван Гог до Рафаел

На базата на анализа на живота на гениите учените са създали цял раздел от психиатрията, наречен патография. Ето само няколко имена от огромния списък. Ван Гог се е смятал за обсебен от зъл дух. Хофман е имал мания за преследване и халюцинации. Врубел и Хармс са лежали в психиатрични клиники, Достоевски е страдал от епилепсия, Манделщам е имал тежка невроза и се е опитвал да се самоубие.
От сериозни психични разстройства страдат Шуман, Бетховен, Гаршин, Гогол, Русо, Ницше, Чюрленис, Хендел. Анна Ахматова се е страхувала от открити пространства, а Маяковски – от инфекции, той е носел навсякъде със себе си сапунерка.
Истеричните припадъци на Скрябин са били последвани от пристъпи на творчество. При Берлиоз обратно - музикалните произведения са водели до пристъпи на истерия. Рафаел пък е имал видения на образа на Мадоната.