С изложбата "Слово и памет" Националният литературен музей отбелязва 50 години от създаването си

Половинвековната мисия за опазване на литературната памет на България дава на Националния литературен музей ключ към непреходната родина на българите - словото. Чрез знакови реликви и малко познати литературни скъпоценности изложбата отдава почит на поколения талантливи български творци, съградили националната ни литература.
Във фокуса на експозицията, подредена в столичната галерия "Средец" (бул. "Александър Стамболийски" 17) до 27 май, централно място е отредено на Словото - като родоначалие, съзидание, изповед, завет, откровение, вечност, и на Писателя - негов създател и призван рицар, научи ДУМА от Националния литературен музей.
Пет тематични раздела представят в литературноисторически сюжети емблематични художествени творби, уникални ръкописи, безценни лични притежания на писателите класици и послания на знакови имена в литературния пантеон на България.
"В началото бе словото" акцентира върху духовното пробуждане на нашия народ през Възраждането и силата на словото и вярата, които водят към свободата. "Словото завет" представя не само победата на словото над смъртта, но и заветните думи към поколенията, които и днес пазим и сме длъжни да предадем в бъдещето. "Пантеон на словото" събира обичта и преклонението на писателя пред родината, и обратната връзка - признателността и всенародната почит към неговата личност и талант. "Словото - съкровение и споделеност" е лирично отклонение към вдъхновението от най-свидното чувство - любовта, от която се раждат вечни литературни шедьоври. "Словото незабрава" напомня, че истинската литература и талантливото перо не могат да бъде изтрити от културната памет.
Сред знаковите реликви в изложбата са: "Кириакодромион, сиреч Неделник" от Софроний Врачански - първата печатна книга на новобългарски език от 1806 г.; първото издание на знаменития учебник на д-р Петър Берон, известен като "Рибен буквар", 1824 г.; уникалната икона "Успение Богородично" - единствената оцеляла реликва от Вазовия дом при опожаряването на Сопот през 1877 г., спасена от майката на Иван Вазов; първото пълно издание на Библията на новобългарски език от 1871 г., издадена в Цариград от Петко Славейков; личният екземпляр на Пейо Яворов от антологията "Подир сенките на облаците", 1910 г., с последните нанесени поправки на негови стихотворения; чашата, от която той изпива фаталната отрова, и револверът "Browning’s", с който слага край на живота си на 16/29 октомври 1914 г.; тетрадката "Сампа" с последните записи на стихотворения от Никола Вапцаров, сред които оригиналите на "Прощално" и "Предсмъртно"; ръкопис на Димчо Дебелянов на елегията "На раздяла" ("Аз искам да те помня все така") и последната му снимка в с. Давидово край Вардар, 1916 г.; Царският указ за провъзгласяването на Иван Вазов за народен поет; сребърната лира с венец, на чиито листенца са изписани Вазовите творби; първото издание на "Под игото" на английски език от 1894 г.; първият превод на "Тъй рече Заратустра" от Фридрих Ницше, издаден от Мара Белчева под редакцията на Пенчо Славейков...
Могат да бъдат видени още лични вещи, снимки, ръкописи, първи издания на автори, сред които: Гео Милев, Христо Смирненски, Алеко Константинов, Стилиян Чилингиров, Теодор Траянов, Николай Лилиев, Емилиян Станев, Елин Пелин, Димитър Димов, Владимир Башев, Елисавета Багряна, Дора Габе, Боян Пенев, Яна Язова, Фани Попова-Мутафова, Змей Горянин, Асен Христофоров...
За първи път пред публика е показана част от най-голямото дарение на музея в наши дни - литературен кабинет на името на писателя Иван Симеонов.
Изложбата се осъществява с финансовата подкрепа на Министерството на културата. Събитията от културната програма по повод половинвековния юбилей на Националния литературен музей през 2026 г. са под патронажа на президента на Република България Илияна Йотова.