С кръпки костюм не става

Три милиарда. Не, това не е стопеният държавен резерв в резултат на политиката на ГЕРБ, той спадна повече. Не е и увеличеният държавен дълг, понеже и той е повече - над 4 млрд. Тези три милиарда са загубите на общините - най-ощетената публична институция за периода 2009-2012 г., според анализа на икономистите на БАН. И причината за това не е само кризата, а неадекватната политика и неправилно бюджетно преразпределение, категорични са експертите. Резултатът е увеличаване на дълговете и невъзможност за покриване на първостепенни нужди.
Големият удар към общините дойде през 2010-а, когато по средата на годината им намалиха бюджетите до суми, които много от общините вече бяха изхарчили. А в остатъка от годината с какво се очакваше да работят - с добри пожелания? Това наложи запориране на планирани ремонти, намаление на заплатите с над 25% и съкращаване на близо 1000 души в общинските администрации. Липсата на средства блокира разплащането към фирмите изпълнители на обществени поръчки. Над 60% от общините натрупаха просрочия и логично последва бум на общини със запорирани сметки от доставчици, потърсили правата си по съдебен път, основно строителни фирми. А тези пък, които плащаха, го правеха за сметка на свиването на други разходи. По-малко разходи в случая означава по-малко чиновници, намаляване на парите за култура, детски градини, училища и т.н. Здравеопазването обаче понесе двоен удар, защото здравните заведения, освен че получиха по-малко общински средства, получават по-малко пари и по линия на НЗОК.
В крайна сметка загубиха всички, а проектът на новия Закон за публичните финанси напълно изви ръцете на местната власт. Той подчини общинските бюджети изцяло на държавните решения, слагайки край на децентрализацията, центрирайки властта в ръцете на тогавашния финансов бос Симеон Дянков. Така общините нямат право да харчат пари за допълнителни разходи, ако приходите им се окажат по-големи от предварително декларираните. Те не могат да увеличават и дълга си над 15% от средногодишните собствени приходи и общата изравнителна субсидия за последните три години, при 25% ограничение преди това. Концесионната такса пък, която се плаща от фирмите, е едва 30% от размера на сделката, а държавата взима 70%, при положение че общините носят последиците от дейността на фирмите-концесионери. И никак не е чудно, че държавата ни е на последно място в ЕС по собствени приходи на общините.
Да не пропуснем и порочната практика държавата да ползва безплатно услугите и имотите на местната власт, а за всяка държавна услуга общините си плащат такси. Кметовете освен това не могат да започват проекти, които предварително не са заявили. Например, ако получат повече пари от данъци и решат да направят нова ВиК мрежа, която не са обявили в началото на годината, няма да получат разрешение. При новите промени е ясно, че кметовете не могат дори да коментират изравнителната субсидия, с която държавата накрая компенсира сметките им по държавните поръчки. На практика се прекрати диалогът между местната и държавната власт. Натрупаните милиарди загуби и дългове през тези няколко години са доказателство, че този механизъм не работи. Крайно време е да се промени основно Законът за местното самоуправление и местната администрация. Не може само да кърпиш стар костюм и той да стане европейски.