Победата
С поука и оптимизъм
Победата над фашизма не потъна в миналото
/ брой: 86
В политическия календар Денят на победата над фашизма ще остане като едно от най-значимите и вълнуващи събития, които със своя съдбовен смисъл ангажират мислите и чувствата на българския народ и трудовите хора от цялата ни планета. Това е така, защото войната, която разгоря фашизмът, беше най-голямата и унищожителна война, която човечеството познава. Защото разгромът на фашизма и победоносният край на войната станаха събитие с преломно световно историческо значение, което откри пред спасеното човечество нови пътища за социален напредък. Защото уроците на Втората световна война имат непреходен смисъл - актуални са днес, ще бъдат и утре. Можем да приведем още много аргументи в това отношение, но в крайна сметка всички те всемерно ще подкрепят думите на световноизвестни учени и политици, че победата над фашизма не потъна в миналото, че тя, победата, е жива, обърната към настоящето и бъдещето.
Седемдесет и четири годишнината от победата още веднъж доказа, че в сърцето на нашия съвременник завинаги ще се съхрани споменът за безсмъртните подвизи и героичната саможертва на всички, които с цената на живота си преградиха пътя на кафявата чума. Пред неизброимите паметници, издигнати навред край изровените пътища на войната, потомците отново се покланят с признателност, възкресяват нетленните страници на преживяното, за да извлекат поуки за днешния и утрешния ден. Тези поуки днес са верният ориентир в борбата на народите за защита на световния мир. Те са свиден исторически капитал за всички, които не искат грешките от миналото отново да се повторят. Напълно естествено е през майските пролетни дни погледът на цялото прогресивно човечество да е обърнат към великата руска страна и нейната славна столица Москва. Не само защото през зимните студени дни на 1941 година, в подстъпите към нея, за първи път бе развенчан ревниво внушаваният от гьобелсовата пропаганда мит за непобедимостта на хитлеровата военна машина.
В летописа на Втората световна война са записани много други славни битки. Но когато седемдесет и четири години след разгрома на фашизма отново осмисляме целия драматизъм на войната, непомръкващото величие на победата, ние, стремейки се да останем верни на логиката на историята, винаги ще я свързваме със силата и издръжливостта, с идейната убеденост на руския човек. Верни на тази логика, в архивните документи някогашните руски вождове победители многократно са заявявали: "Като се връщаме към събитията от миналото, онова далечно време, като си припомняме общата битка на народите против общия враг, ние с гордост отбелязваме, че изходът на Втората световна война беше решен на съветско-германския фронт. Именно тук фашисткият агресор понесе 70 на сто от загубите си". С основание в архивните документи, в речите и докладите на видните руски ръководители, са отбелязвани историческия оптимизъм и непреклонната вяра на руския воин. Неговата вяра и героизъм за тържеството на светлите идеали на човечеството, със същността на социализма като обществен и прогресивен строй, с общонародния характер на Великата отечествена война, която още веднъж доказа истината, че народните маси са решаващата сила на историята. Като с това потвърдиха истината, че във войната побеждават не само оръжията, икономиката и политиката, но побеждават моралът, високият принцип на хуманизма и вярата в справедливостта. Защото това означава повече мирни години за човечеството. И затова всяка година този деветомайски Ден на Победата нашият признателен народ и прогресивното човечество го честват тържествено. А героизма на загиналите почита с портретите на Безсмъртния полк, който остава завинаги в строя...