С риск да изгубим себе си

В началото на новата година долетя новината, че Япония ще направи дарение от 440 хил. евро за български театър (Музикално-драматичния "К. Кисимов" във Велико Търново). Бeзвъзмездна финансова помощ за култура. Междувременно посланичката на Кралство Норвегия у нас дари на Столичната библиотека норвежка художествена литература и компактдискове с музика. С тях държавата популяризира своите богатства зад граница - в още една далечна, чужда страна. Политика - някои ще кажат. Други ще заключат: Начин на мислене. Потребност.
Тези актове на духовност, дори и по различен начин осъществени (посредством междуправителствени споразумения, проекти или спонтанно спомоществователство), озаряват все по- бездуховния ни ден. Съживяват осакатената ни култура. Сякаш някой отвън иска да ни компенсира заради налудничавото безхаберие към собствената ни култура. Да компенсира държавното пренебрежение в сферата на нематериалното. Отношение. Грозно отношение.
България, макар и малка по територия и население страна, се гордее най-вече с безценното си културно-историческо наследство. Богатство, липсващо в много от големите проспериращи държави, на които днес се кланяме. И искаме да приличаме - с риск да загърбим стойностното, с риск да изгубим себе си.
Но даренията са хубаво нещо, особено когато идват от чужбина. Десетки примери на спомоществователство (не само в културата, а и в образованието, спорта и други области) подсказват как трябва да се отнасяме към своето, към българското, преди да сме го отхвърлили с лека ръка. Дано тези дарения отворят очите за непреходното, за това, което ни прави човеци. И  ще остане след нас. Да ценим изкуството ни учат не само норвежци, японци, но и испанци...
Броени дни преди изтичането на мандата на испанския посланик у нас Хорхе Фуентес Монсонис-Вилайонга той дарява на Пловдивския университет "Паисий Хилендарски" 900 тома литература на родния си език. Поредният жест към студентите-испанисти под тепетата, на които посланикът помага от години.
Още през 2003 г. японците подаряват музикални инструменти и звукозаписна апаратура на  Софийската филхармония. Същата година се открива  новото аудио-визуално студио в НАТФИЗ "Кр. Сарафов", изградено изцяло с японски средства. През 2005 г. са подписани договори за дарение под формата на озвучителна и звукозаписна техника на стойност 44 млн. йени (около 400 000 евро) за Софийската национална опера и балет, а през септември същата година Археологическият институт с музей също сключва договор със страната на изгряващото слънце за безвъзмездно получаване на апаратура за теренни и лабораторни проучвания. С нейна помощ бе изграден и музеят на тракийското изкуство в близост до тракийската гробница до с. Александрово, и т.н.
Каквито да са причините и ползите от тези деяния със сигурност печелят хората, които имат сетивата да се възползват от предоставената им подкрепа. Творците - по призвание и по душа, които умеят да създават. Тези, които се раздават без умора и оцветяват сивия ни ден. Също безвъзмездно. 
Отново на дневен ред изникват въпросите (или поне така ми се иска да бъде) кога управляващите най-сетне ще се замислят как ние, българите, можем да опазим и да развием пълноценно културата си. Как да я показваме пред света. Докато все още я има.