Сал едни семки...

Българите пак си остават най-бедните в ЕС, информира Евростат. Не че всеки ден не си го  припомняме с дрънкащите в джобчето ни сал едни семки и бонбонки. Макар че напоследък бонбонките определено липсват...
По данни на европейската служба през 2009 г. 21% от българите са живели под прага на бедността - цели 1 564 800 човека. Нивото на границата на бедност според оценката на КНСБ в края на септември т.г. расте с 5,7 на сто спрямо миналата година. А с 1,4 процента е намаляла заетостта за третото тримесечие, в бюджетните организации заплатата спрямо миналата година е спаднала с 1,6%. Под границата на бедност според КНСБ са 27,5% от работещите. Без да се брои храната, продължават да се увеличават разходите за поддръжка на жилището, за учебните пособия, за болничните услуги и т.н.
Евростат обаче пресмята, като слага праг на бедност 295 лв. Ала у нас прагът не е такъв, той ще стане 236 лв. едва от януари догодина, ако на кабинета не му дойде нещо друго наум. Обаче и тогава хората, които ще могат да я прескочат, в най-добрия случай остават също толкова малко. Последните данни потвърждават, че рискът за изпадане в бедност се корени най-вече в липсата на работа и във все по-свиващия се пазар на труда. През последните години в анализите за бедността и социалната изолация все по-често се споменава българският феномен "работещи бедни". Вземи един беден работещ в едно бедно домакинство, което чака от заплата до заплата, и резултатът ще се види ясно...
Образователното равнище, което до голяма степен определя достъпа до по-добре платена работа, е пряко свързано с бедността на заетите. Но с този ограничен достъп до образованието днес и липсата на средства за преквалификация какво друго да очакваме? Възрастните пък, които също са в риск за социално изпадане, вече няма на какво да се надяват. При липса на нормални пенсии и социални помощи равнището на бедност нараства с около 20 процентни пункта, според анализите на Евростат.
Факти за размисъл: ако американец не получи най-малко 700 долара за месец, той се определя в  категорията на просяците; 90% от децата на бедни семейства там получават в училище безплатна храна, възможност безплатно да отидат със съучениците си на екскурзия, да посещават музеи, изложби, библиотеки. Бедността в ЕС-27 е малко по-висока, отколкото в САЩ - 17%, но тъй като заплатите в страните са различни, бедните в Люксембург примерно получават по-малко от... 18 500 евро на година. В Германия безработни семейства с две малки деца получават помощи над 1100 евро на месец, но и апартамент, безплатни услуги и др. В скандинавските страни има "обществен договор" - богатите плащат за бедните (в Дания например 2/3 от БВП се преразпределя чрез данъчната система). В Гърция, до която се нареждаме по бедност, в кризата наистина орязаха заплати и пенсии, но ако получаваш 750 евро минимална заплата и близо толкова пенсия, колкото и да режеш, все остава достатъчно за нормален живот.
Това добре илюстрира защо домакинствата у нас мръзнат, спестяват почивки, не перат с пералня, нямат телефон, телевизор, хладилник, а при всеки непредвиден разход стигат до инфаркт...