Само на книга

Асоциацията на индустриалния капитал представи традиционните си данни за сивата икономика у нас. Ако досега тя уж изсветляваше през последните години, посоката изведнъж се обърна. Оказва се, че все повече оборот се укрива и че легалната част от българската икономика бележи спад. Отрицателната тенденция досега се е появявала три пъти - през 2014 г. заради КТБ, през 2020 г. заради пандемията и през тази година. Уж 2024 г. не е кризисна за икономиката ни от гледна точка на макроикономическите показатели, но сивият сектор се увеличава с шест стотни. Установено е и намаляване на чуждестранните инвестиции с над 800 млн. евро. На пазара на труда има отлив на 200 000 заети. Увеличават се и договорите, при които част от възнагражденията се дават в плик.
Понятията "икономика в сянка" и "сива икономика" дойдоха у нас с идването на т.нар. демократичен преход. С тях се описва стопанската дейност, която без значение дали е законна или незаконна, не се отчита от националната статистика. Нейното съществуване е донякъде неизбежно. Няма как, когато гледате в двора си домати и дадете няколко от тях на съседа за салата, той да впише това в годишната си данъчна декларация като доход и да плати данък, като изчисли стойността на зарзавата по пазарните цени на дребно във времето, когато сте му го дали. Това е прекалено и не може да стане, защото разходите за контрола на подобна стопанска дейност ще надхвърлят ползите.
Доматите, подадени през оградата, не са проблем. Проблемът е, че две трети от хората у нас вярват, че икономиката в сянка е най-краткият път за забогатяване. Проблемът е и в това, че нейното съществуване с годините почти бе официализирано. Борбата с нея се изразява главно с традиционни проучвания на една бизнес организация, след които обаче не следва нищо съществено.
Азбучна истина е, че хранителна среда за сивата икономика са политическият хаос, данъчното бреме и лобистките закони, създавани от корумпираните политици. Един от начините да се установи наличието на сива икономика е като се следят потреблението и декларираните доходи. Ако потреблението рязко надвишава официално обявените доходи, това твърдо означава наличие на сенчест бизнес. Освен това се оказва, че обществото няма еднозначно критично отношение към сивата икономика. Според проучване на Института за изследване на обществата и знанието при БАН около една трета от българите са склонни да дадат подкуп, а около половината са готови да нарушават законите. Индикатор за сива икономика е разликата между потреблението и декларираните доходи. Например България уж е най-бедната държава в ЕС, но е на челно място по брой на луксозни автомобили на човек, които с обикновена заплата не се купуват. Явно изсветляването на икономиката се оказва само на книга.