Самозатриване

Проблемът с българските доходи и данъци е станал пословичен за годините на злощастния ни преход. Имаме си и дузина умни глави, почти "абонирани" да предлагат какви ли не решения, кое от кое по-ялово. Видни са и резултатите - икономиката ни никаква я няма, в огромното си мнозинство народът едва свързва двата края, населението се топи, България бавно умира... Това не са апокалиптични картини от някаква виртуална реалност. Нито популистки "опорни точки" на позамрялото протестърство. Това са изводите, които упорито се самоналагат от официалните цифри на финансовите отчети.       
Задавали ли сте си например въпроса с кои данъци се крепят приходите в държавната хазна (доколкото успяват да ги събират)? Направете си труда да сравните постъпленията от данък общ доход (ДОД) и този върху печалбата на фирмите у нас и ще видите, че безалтернативно от 2009 г. насам с над 10% дял физическите лица са тези, които изнасят на плещите си цялото данъчно бреме в държавата. А това означава, че с техния труд основно се финансират и инфраструктурата, и здравеопазването, образованието, отбрана, полиция, чиновнически апарат...

Още малко ретроспекция

През 2007 г. приходите от ДОД представляват 9.4 на сто от общите данъчни постъпления, а тези от корпоративен данък - 9.5 на сто. Пикова се оказва 2008 г., когато делът на фирмените налози е 10.1% спрямо 8.9% ДОД. Изчислено в пари, това означава рекордни 2 млрд. и 228,5 млн. лева корпоративен данък, внесен в хазната... Година по-късно тенденцията се обръща и е неизменна в полза на данъка за физическите лица, като "приносът" на фирмите продължава да спада. През 2012 г. този спад е вече 1 млрд. и 478 милиона. И забележете - всичко това се случва при наличието на една и съща данъчна ставка от 10%. Намалението е катастрофално - цели 34% за 4 г. Очевидно е, че бизнесът на фирмите се срива. По години този срив, изразяващ се в стотици милиони лева, е 8.7% през 2009 г., 7.1% през 2010 г., 7.3% през 2011 и 6.9% през 2012 г. За 2013 г. на сайта на МФ все още няма качен отчет за изпълнението на бюджета, а само за първото полугодие.   
В същото време парадоксално статистиката отчита увеличение на броя на милионерите у нас. Интересно, защо не инвестират тези богати хора? Седят върху вързопи с пари, а не искат едно цехче да открият! Ами няма как да стане, защото си дават сметка, че скоро след това са обречени да го закрият, защото никой нищо не купува. Потреблението е свито до статистическата нула, хората се отказват вече от продукти и услуги за всекидневните си нужди, камо ли да си позволят нещо по-сериозно.  
Да, бизнесът у нас умира, но не защото някъде в Европа си имат сходни проблеми, а защото у нас беднотията е повсеместна. И ако малките и средни фирми страдат подобно на физическите лица и се чудят как да оцелеят, големите компании просто  търсят келепир зад граница. Техните печалби не падат със същия темп, с който пада приносът им за хазната, но и не правят нищо, за да повдигнат стандарта на българите, а гледат да се спасяват навън.
Обратно - нашенците, които те са наели, получават сходно мизерно заплащане, каквото се смята за

"общоприето" в български условия

Един мълчаливо установен картел, който всички виждаме, но никой "отговорен фактор" не дръзва да разбие. Така на мнозина не им остава доход за неща от първа, камо ли от втора необходимост. Прословутата през годините мантра за евтината ни работна ръка, с която сме били "привлекателен магнит" за чуждите компании, всъщност се оказва дълбоко погрешна. Тя просто работи за спасяване на печалбите на работодателите. Оказа се, че с идването си в България, чуждите компании не само не внасят и не инвестират за европейски стандарт на българина, а биват приравнени към родната действителност да плащат по-малко за един и същи труд - нещо, което би било немислимо да си позволят в по-богатите държави.    
После? После въртележката продължава, омотана в поредния Параграф 22 - спадащото потребление и жизнен стандарт повлича доста фирми към небитието, изчезват и работните места, потреблението пак се свива, пак падат нови кепенци и така от година на година. Докога?

Има ли измъкване от този порочен кръг?

От 2008 г. българите внасят 10-процентов плосък налог върху доходите си, като отпадна необлагаемият минимум. Аргументът, с който беше въведен плоският данък, бе, че така ще излязат на светло много укрити доходи. Приказките, че всички са равни пред закона, следователно е справедливо да бъдат равно облагани, са за наивници. Тънката разлика е, че ако един депутат взема над 2500 лв. на месец, а една чистачка - 400 лв., тежестта на приноса им към бюджета е твърде различна. А това е така, защото депутатът внася 250 лв., чистачката - 40 лв., но с парите, които остават, единият ще преживява с 2250 лв., а другият с 360 лв. Ако обаче върнем старата скала за облагане на доходите, чистачката ще внесе в бюджета 38 лв., но депутатът ще се бръкне поне с 350-400 лв. А сега плаща два пъти по-малко.
Затова, колкото и тривиално да звучи, спирането и обръщането на тази негативна тенденция минава през възстановяване на структурата на икономиката ни, която да носи доход. Но такъв доход, респ. печалба, които да са справедливо обложени, без измислени преференции и лобистки екстри, които обръщат "пирамидата" и изкривяват до неузнаваемост нормалното й функциониране. А за това, разбира се, са нужни    

нови държавнически решения

Колкото и нелицеприятно да изглежда за някои - на първо място това е връщането на държавата в структуроопределящите отрасли, създаване на условия за развитие на производства, които носят висок доход и намиране на пазари за реализацията им. За съжаление засега на политическия хоризонт не се виждат онези партии и лидери, които имат желание да го направят. А докато това не стане, България ще продължи да бъде зависима от чужди производства и бизнеси - само една територия за реализация на техните интереси.