САНЧО ПАНСА ОТ "СИНЯТА ПИСАНА"

Сервантес Кръстанов

- О, ето го най-после и нашия Санчо! Изглежда уморен. Сигурно е бил на обиколка из своя остров!
Сандо Панчев, прекръстен на Санчо Панса, никак не се впечатли от тези думи. Беше свикнал с шегите на кръстника си Коритаров и дори ги приемаше с удоволствие. Щом Тинката сложи пред него чашата с водката, изпи и огледа всички в кръчмето така, както само един губернатор на остров може да огледа група водкопийци. Като външност Сандо имаше доста прилики със Санчо Панса. Нисък, широкоплест, с подчертан корем. Освен това беше и приказлив като него. Иначе нашият Санчо беше истински борец за справедливост. Жалкото съществуване на неговите поданици, които гладуваха, боледуваха и умираха, го правеха нещастен. "Синята писана" беше негова любима трибуна и това винаги допринасяше за доброто настроение на приятелите от интелектуалния водкокръжец.
-  Е, губернаторе! - подхана го отново Коритаров. - Днес какви добри дела успя да извършиш на този райския остров България, където поданиците ти се хранят с хляб и лук?
Санчо сякаш очакваше този въпрос, но не бързаше с отговора. Бавно повдигна глава и огледа присъстващите. Нетърпението се виждаше по лицата им и Санчо щеше да го задоволи:
- Най-напред минах през Върховния съд и отсъдих три доживотни присъди на трима слепци от правителството, не видели пясъчните дюни и ги продали като земеделска земя на пределно ниски цени на свои, добре напълнили гушите им, тарикати.
- Браво, браво! Най-после! - чуха се одобрителни възгласи и ръкопляскания.
Санчо се поклони като фокусник, извадил заек от цилиндъра си, а след това продължи:
- После минах през Българското национално радио, дето живее от парите на българския данъкоплатец и... - тук замълча и погледна към тромпетиста от Музикалния театър Наску Атанасов. - ...изпълних мечтата на наш Наску!
- Какво направи? - наостри уши Наску.
- Уволних всички музикални редактори. Заради дъскорезниците, дето от сутрин до вечер кънтят от предаванията им с всичките там "еври боди", "бейби, бейби", "кис ми дарлинг" и "ай лъв ю"! Най-после трябва да разберат, че трябва да пускат и български песни щото не са американско, а българско национално радио! - тук думите му бяха прекъснати от Тинката, който беше изоставил сервирането, за да слуша.
- Като говориш за  радиото, Санчо, да ви съобщя последната новина. Съобщиха, че парламентът се само разпуснал!
Всички ахнаха, само Коритаров ехидно се усмихна.
 Айде бе, да сте видели куче да се откаже от кокал?
- Аз ги разпуснах! - гордо обясни Санчо. Поисках всеки депутат в срок от 24 часа да ми представи нотариално заверена декларация, с която дава съгласие да му бъдат официално оповестени банковите сметки, в Швейцария и навсякъде другаде. Днес трябваше да ги представят, но никой не се появи!
На това място Тинката от вълнение изтърва  таблата, добре че беше празна:
- Санчо, ама ти си като тайфун, бе! Чувате ли как навън хората скандират: "Санчо президент! Санчо президент!"
- Ще приема! - ухили се Санчо. - А всички вас ще ви назнача за мои съветници, ако тук, ако сега съберете пари за бутилка и ми се закълнете пред нея, че не сте в конфликт на интереси!
Кво да ви кажа, славно си прекарваме в "Синята писана"...