03 Август 2021вторник08:25 ч.

Санкциите срещу Русия удрят по европейската икономика

"Демокрацията" и "евроценностите" си имат цена и посткомунистическите държави трябва да я платят, жертвайки собствените си икономически интереси

/ брой: 237

автор:Нако Минчев

visibility 3990

Както можеше да се очаква, санкциите, наложени от Запада на Русия, както и ответните мерки на Москва, започват да се отразявят все по-негативно на самата европейска икономика. При това според експертите най-силно пострадали се оказват източноевропейските държави, които традиционно поддържат тесни икономически връзки с Русия.
В средата на септември 2014 г. Европейският парламент публикува прогноза за загубите от руското ембарго върху вноса на селскостопански продукти в страната. Най-потърпевша от тях е Литва, която ще загуби от санкциите 922 млн. евро. Следва я Полша със загуби от 840 млн. евро и Германия, която губи 589 млн. Но, ако за стабилната германска икономика това не са фатални загуби, близо едномилиардните щети за Литва, чийто БВП е едва 42 млрд. евро годишно, се оценяват във Вилнюс като "твърде тежки". При това става дума само за преките загуби от забраната на Москва за внос на продоволствени стоки. В същото време, заради секторните санкции на ЕС, литовската икономика ще загуби още един милиард евро.
Първоначално източноевропейските правителства разчитаха, че Брюксел ще компенсира по някакъв начин загубите, породени от антируската политика на ЕС, но скоро стана ясно, че това са само празни надежди. Затова чешкият президент Милош Земан открито се обяви против ограничаването на връзките с Русия, подчертавайки, че това

влошава възможностите за диалог

с Москва. В отговор от Брюксел и Вашингтон последваха изявления, от които става ясно, че "демокрацията" и "европейските ценности" си имат цена и посткомунистическите европейски държави трябва да я платят, включително жертвайки собствените си икономически интереси. Така на провелия се на 2 октомври 2014 г. във Вашингтон стратегически форум под наслов "Възраждането на атлантизма в Централна Европа" помощникът на държавния секретар на САЩ Виктория Нюланд, подчерта, че всички държави от региона следва да подкрепят Украйна и да демонстрират единството си пред "руската заплаха". Тя поясни, че: "Налагането на санкциите не е лесна задача и много държави ще платят висока цена за тях. Историята обаче показва, че цената за бездействието и липсата на единство пред лицето на агресора ще бъде още по-голяма. Затова, когато лидерите на някои държави правят декларации, които ерозират нашата сплотеност, ги моля да си припомнят своята собствена история и, как доскоро ни молеха за помощ". Нюланд недвусмислено намекна, че въпросните европейски политици, обявяващи се против санкциите, могат да си имат проблеми, например да бъдат обявени за "корумпирани" или "авторитарни" и да загубят позициите си: "Бих искала да попитам тези европейски лидери, как можете нощем да спите спокойно под чадъра на НАТО, а през деня да се обявявате против демокрацията? Да ограничавате свободата на медиите, да демонизирате гражданското общество и да сключвате мръсни сделки, които само увеличават енергийната зависимост на страните ви от един и същи източник, въпреки официално обявената политика на диверсификация". Според повечето наблюдатели, последното изречение, очевидно касаещо проекта за газопровода "Южен поток", е особено красноречиво. Те посочват също, че речта на Нюланд се вписва в общия контекст на

политиката на сдържане

която САЩ провеждат напоследък спрямо Русия, възраждайки студената война между Изтока и Запада. Вашингтон очевидно е заинтересован да формира коалиция от държави, които да го подкрепят в натиска срещу Москва, като това се отнася най-вече за членовете на НАТО. Далеч не всички от тях обаче са заинтересовани от санкциите срещу Руската федерация. Това се отнася най-вече за Чехия, Унгария, Словакия и, донякъде, Гърция, чиито ръководства смятат санкциите за неефективни и дори вредни за собствените им икономики. Същите настроения впрочем доминират в средите на българския бизнес и широката общественост, макар че служебното правителство на премиера Близнашки очевидно няма намерение да се съобразява с тях. Именно към тези "нарушители на дисциплината" в редовете на НАТО беше насочено и посланието на Нюланд. Според нея загубите, които източноевропейските държави понасят от санкциите, са "цената" за гарантирането на сигурността им от страна на САЩ и НАТО. Думите и са предупреждение към лидерите на недоволните държави, че ако не вървят в крак с останалите членове на пакта, могат да загубят благоволението на САЩ, което също ще им струва скъпо. Ако пък се заинатят, лесно могат да бъдат заменени от други политици, които да са по-склонни да се съобразяват с Америка.
Ставайки членове на НАТО, източноевропейските държави се оказаха заложници на американската стратегия в региона, а собствената им политика до голяма степен се превърна във функция на руско-американските отношения. Те са принудени да се съобразяват с общия тон в тези отношения и да заемат определена позиция. Някои от тях предпочитат да се придържат към откровено антируска политика като например Полша, Румъния и балтийските постсъветски републики, докато други се опитват да лавират. Те не могат, а и не искат да изострят отношенията си с Вашингтон, но и не са готови да скъсат връзките си с Русия, ясно съзнавайки, че от това ще пострада най-вече собствената им икономика. Затова се опитват

да намерят "златната среда"

което в създалите се условия се оказва твърде трудно.
В същото време, както посочват редица западноевропейски наблюдатели, тези държави следва просто да забравят за каквито и да било компенсации от страна на Вашингтон и Брюксел. Всичките им загуби ще бъдат оправдани с "политическата необходимост от жертви" в ситуация, когато всички трябва да работят заедно за "победата над Русия". При това САЩ ясно дават да се разбере, че ако източноевропейските политици откажат да участват в налагането на санкции срещу руснаците, независимо от огромните загуби, които те ще причинят на икономиките на собствени им страни, тяхната кариера ще бъде поставена под въпрос.
Така, опитвайки да се отдалечат от "тираничната опека на Москва", източноевропейските държави в крайна сметка се оказаха пленници на не по-малко потискащата ги система, в чиито рамки тяхното мнение не означава нищо за еврочиновниците от Брюксел. Всички приказки за демокрацията и отварянето към света, отстъпват пред суровата реалност, а именно, че в ЕС ги смятат за втора категория членове без право на глас, дори когато се оказват най-големите жертви на политическото противопоставяне между Европа и Русия, инспирирано от Вашингтон. Опасявайки се да не бъдат лишени от средствата, отпускани от различните европейски фондове, те са принудени да следват самоубийствената за собствените им икономики политика на търговско и икономическо противопоставяне на Русия. Защото, колкото по-малка по мащабите си е една икономика и колкото по-тесни са връзките и с Русия, толкова по-болезнени са за нея санкциите срещу Москва. Според експертите загубите на източноевропейските държави от санкциите ще бъдат (в относителен план) 7-8 пъти по-големи, отколкото тези на Германия или Франция например. Селскостопанските производители в Германия, Франция или Холандия са съвършено наясно, че в резултат от санкциите първо ще рухне селското стопанство именно в Източна Европа, като това се отнася най-вече за млечната индустрия и животновъдството в Прибалтика или за производството на плодове и зеленчуци в България. Някои източноевропейски държави изнасят почти половината от селскостопанските си продукти в Русия и когато, в резултат от санкциите, местните предприятия и фермерите

започнат да фалират

собствеността им вероятно ще бъде изкупена на безценица от западните компании, т.е. ще стартира поредното преразпределяне на собствеността, при това под лозунга "или ние, или руските танкове".
Впрочем санкциите се отразяват негативно не само върху сравнително слабите източноевропейски икономики, но и върху тази на Германия, с основание смятана за "икономическия локомотив" на Европа. Така според авторитетното списание Spiegel МВФ вече е понижил прогнозата си за растежа на немската икономика през 2014 г. и 2015 г. до 1,5%. Само за първите два месеца след налагането на санкциите срещу Русия оценките за икономиката на Германия рязко се влошиха. Така през юли 2014 г. експертите от МВФ прогнозираха икономически ръст от 1,9% през 2014 г. и 1,7% през 2015 г.
В същото време обемът на поръчките за германските предприятия падна до най-ниското си ниво от 2009 г. насам. След регистрирания през юли ръст от 4,9%, през август беше фиксиран спад от 5,7% (т.е. два пъти по-голям от прогнозирания от експертите). През същия месец драстично (с 8,4%) намаля и износът на страната, а вътрешното потребление падна с 2%. Отчасти това се обяснява със сезонните колебания, включително с летните отпуски. В германското министерство на икономиката обаче смятат, че основната причина са "геополитическите рискове и забавеното развитие на икономиката на еврозоната".
Впрочем същата тенденция се забелязва и в другите водещи европейски икономики. Така в началото на октомври Националният институт за статистика и икономически изследвания във Франция (INSEE) понижи прогнозните показатели за икономическия растеж в страната през 2014 г. до 0,4%. Според INSEE безработицата ще продължи да нараства, достигайки в края на годината 10,3%.
Във Великобритания темповете на растеж в производствения сектор демонстрират рекорден спад за последните 17 месеца. Според анализаторите това е свързано с натиска върху износа заради слабия ръст на икономиката на еврозоната, а укрепването на позициите на паунда спрямо еврото, на свой ред, удря по продажбите.
Италианското правителство също очаква икономически спад. На пресконференция в Рим, в началото на октомври 2014 г., финансовият министър Пиер Карло Падоан съобщи, че икономическите перспективи пред страната му забележимо се влошават. Докато през април правителството очакваше годишен икономически растеж от 0,8%, сега прогнозите са той да бъде едва 0,3%. Неслучайно губернаторът на италианския регион Венето Лука Дзая протестира срещу натрапените от Брюксел на страната му санкции срещу Русия. Той посочи, че оборотът на селскостопанските компании във Венето, в които са заети 160 000 души, се равнява на 6 млрд. евро годишно, а санкциите нанасят огромна вреда на целия икономически сектор.
 

Милион българи нямат пари за почивка

автор:Дума

visibility 308

/ брой: 147

БСП отново предлага 9% ДДС на лекарствата

автор:Юлия Кулинска

visibility 248

/ брой: 147

ИТН ще представи проекта за кабинет

автор:Дума

visibility 21

/ брой: 147

Хасковлии пак протестират заради водата

автор:Дума

visibility 251

/ брой: 147

До две години бензинът ще стигне 3,20 лв., а дизелът - 3,40 лв.

автор:Дума

visibility 28

/ брой: 147

Бюджетът губи пари от дела срещу КЕВР

автор:Дума

visibility 266

/ брой: 147

Разкриха пореден картел при санирането

автор:Дума

visibility 297

/ брой: 147

Проблеми с новите екостикери

автор:Дума

visibility 252

/ брой: 147

Заради новия щам Китай затваря градове

автор:Дума

visibility 288

/ брой: 147

Буяр Османи: Илинден е важен и за България

автор:Дума

visibility 275

/ брой: 147

Синът на Кадафи се връща в политиката

автор:Дума

visibility 319

/ брой: 147

Кратки новини

автор:Дума

visibility 258

/ брой: 147

Струва ли си?

автор:Ина Михайлова

visibility 807

/ брой: 147

Авторитарен модел на управление властва в София

автор:Деси Велева

visibility 360

/ брой: 147

ГЕРБ - заядливо и нечестно за миграцията

автор:Мирослав Попов

visibility 317

/ брой: 147

Вълната

автор:Аида Паникян

visibility 310

/ брой: 147

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ