Сапунените балони на министър "шест лева"

В рамките на ЕС е прието делът на бедните да се измерва чрез линия на бедност. Нейният размер се определя всяка година в зависимост от промяната на доходите в цялото общество. Новият размер на прага на бедност за българите за догодина бе огласен гръмко от социалния министър Деница Сачева - министър "шест лева". От 363 лв. сега въпросният праг става 369 лв. за 2021-ва, ръст 1,9%. Епохално увеличение! 

Тези шест лева всъщност не са никакво увеличение, защото просто покриват инфлацията, която според НСИ през юли т.г. спрямо юли миналата е 1,2%, а спрямо същия период от 2018 до 2019 г. - 2,6%. Така че мизерстващите българи, за които ГЕРБ уж се грижи, остват точно толкова мизерстващи, колкото и досега. 

По покупателна способност на доходите на човек от населението България е на жалко ниво и сериозно изостава от желаните 70% средно в Евросъюза. А специалистите прогнозират ускоряване на инфлацията занапред. През август се отчита увеличение на цените на ключови хранителни стоки - извара, ориз, яйца, плодове, пипер, зеле, които традиционно са сред основните артикули в кошницата на най-бедните. Или казано иначе, именно хората с най-ниски доходи се оказват най-ударени от поскъпването. И най-много имат нужда от грижата на държавата.

Изследванията на националната статистика показват, че над 50 на сто от деклариращите някакъв доход у нас са изкарали до 560 лв. облагаем доход за 2018-а. Сума, която едва ли може да създаде у работещите усещане за нещо различно от бедност. Защото, освен че се храни, човек се облича, плаща сметки за ток, вода, парно, а есенно-зимният период с най-високите сметки предстои.

Най-голям дял сред живеещите с доход под линията на бедност имат пенсионерите, на които Борисов замазва очите с по 50 лв. През 2019 г. под прага на бедността са били 22,6% от българите, от 2018 до 2019 г. броят на хората в тази категория се е увеличил с около 35 000, посочва НСИ! 

Сачева призна, че това са 1,6 милиона души. С една дума - почти всеки четвърти у нас е в мизерия. Общо 2,7 милиона българи са били в риск от бедност и социално изключване през 2019 г., България е водеща и по този показател в ЕС. За същата година в тази категория попада и всяко четвърто дете. Днес всеки трети пенсионер живее под заплахата във всеки момент да попълни редиците на бедняците. Отоплението е твърде скъпо удоволствие за над една трета от българите, всеки трети не може да посрещне неочаквани разходи, 40 на сто от децата живеят в лишения и не могат да си платят екскурзия от училище, да поканят приятели у дома, да спортуват редовно и т.н.

Дали социалният министър Сачева си вярва, че увеличението на прага на бедност с 6 лв. е в полза на хората в неравностойно положение? Това увеличение всъщност е удар по най-уязвимите - има риск да се ограничи броят на тези, които имат право на помощ, алармират от БСП. 

Брутният вътрешен продукт определя жизненото равнище в дадена страна, но той не осигурява информация за разпределението на доходите на населението. По социално неравенство и разслоение България също е на първо място в ЕС. На този фон и на фона на кризата от коронавируса идва новината, че почти една трета от българите могат да издържат само седмица, ако източникът им на приходи секне. Оказва се, че над 58% от изпадналите под прага са безработни, които тепърва ще се увеличават. А социалните неравенства и чувството за несправедливост в обществото са мощни фактори, които изкарват хората по площадите в търсене на по-добро управление и по-добро бъдеще. За момента е факт само това, че управляващите си вързаха резервно гащите, промениха методиката за определяне на линията на бедност така, че да защитят не доходите на хората, а "свещените" макроикономически показатели. И собствените си благини, разбира се.