СЪРБИЯ В ОЧАКВАНЕ НА ПУТИН

Марко  Марков*

От близо месец преди премиерът на Руската федерация Владимир Путин да пристигне на официално посещение в Белград (23 март), медиите в съседна Сърбия обсъждат предполагаемите резултати от знаменателното събитие. В двустранните отношения посещенията на премиери обикновено се свързват с подписване на важни споразумения и договорености в икономическата област. Медиите и в Русия, и в Сърбия очакват визитата на премиера Путин да реши въпроси, свързани с енергийния проект "Южен поток", газохранилището Банатски двор, покупко-продажбата на НИС (Нефтена индустрия на Сърбия), договаряне на нови облекчения за руския "Лукойл", с отпускането на руски кредит от 800 милиона долара за подобряване инфраструктурата на сръбските железници и др. Очаква се също Владимир Путин да бъде удостоен с почетна докторска титла от Белградския университет, както и да посети спонсорирания от "Газпром" сръбски спортен клуб "Цървена звезда". Политически коментатори и наблюдатели в Сърбия и съседство дори съзряха в присъждането на докторска титла "рецидив на комунистическото минало". Други техни колеги потърсиха общото между Сърбия и Русия в разпадането на предишните съюзни държави, в отричането от социализма, кризата, войната в Кавказ и Косово. Преди няколко дни сръбската община Зубин Поток в Косово дори взе решение да направи премиера Путин свой почетен гражданин, заради "грижите му за териториалната цялост на Сърбия".
Който търси символика в посещението на Путин, може да я открие в това, че на следващия ден руският гост ще осъмне на връх годишнината от началото на бомбардировките на НАТО над Белград и тогавашната Югославия (24 март 1999 г.). Това подсказва, че отношенията НАТО-Сърбия ще присъстват в руско-сръбските разговори, още повече, че Русия не е безразлична нито към интеграцията на Сърбия в ЕС, нито към опитите на НАТО да привлече Сърбия към себе си по-плътно, отколкото предполага нейното участие в Партньорство за мир. Нека споменем и това, че сръбската опозиция, особено Демократичната партия на Сърбия (ДПС) на бившия премиер Воислав Кощуница, се обявява категорично против  домакинството на Белград на "стратегическата конференция на партньорите на НАТО" през юни 2011 г. Той споделя опасенията на Русия, че Сърбия се е приближила твърде много до НАТО, а на партньорската конференция гледа като на фактическо сръбско участие в атлантическия пакт. Косите на смятания дълго време от Запада за "умерен националист" Кощуница вероятно са настръхнали от мнението на сръбския министър на отбраната, че войската на Република Сърбия е реформирана така, че е абсолютно съвместима със стандартите на НАТО, а реформите в сектора на отбраната на Сърбия са много по-успешни, отколкото в отделни страни-членки на пакта. По време на управлението на Кощуница, през декември 2007 г., сръбският парламент прие специална резолюция за защита на суверенитета, териториалната цялост и конституционния ред, в която е залегнал военният неутралитет на Сърбия. Така въпросът евроатлантическа интеграция или неутралитет стана своеобразна разделителна линия между политическите сили в Сърбия. Според известния сръбски правист и дипломат проф. Радослав Стоянович целта на посещението на Путин в Сърбия е "разширяване на контекста на Москва в региона на Западните Балкани" и осуетяване присъединяването към НАТО. Външнополитическият коментатор на авторитетния руски вестник "Коммерсант" Генадий Сисоев обаче смята, че в Русия възприемат по-спокойно символиката, свързана с НАТО, поради факта на самото сътрудничество на Русия със Североатлантическия пакт. Той сочи като възлов  икономическия комплекс от въпроси между двете държави, фокусиран в проекта "Южен поток".

     Напредващите интеграционни процеси

разделиха и самото сръбско общество  на "европейци" и "патриоти". Издателят на сериозна медия като "Нова сръбска политическа мисъл" г-н Дж. Вукадинович смята, че населението на Сърбия, "въпреки всички политически жонгльорства и медийно чинопреклонение, в най-голямата си част е патриотично, антиатлантическо и русофилско" и очаква от Путин защита от натиска на Запада, помощ около Косово и др. въпроси. Според Вукадинович, който е утвърден "патриот", "путинофобите" са много влиятелни и все повече дават тон на официалната политика на Сърбия. За разлика от политическите и медийните елити - смята той - обикновените граждани на Сърбия хранят големи симпатии към Русия и руснаците, а когато става дума за Владимир Путин, тези симпатии добиват очертанията на истинско обожаване. Първото посещение на премиера Путин в Сърбия бе преди 10 години, през юни 2001 г. По-малко от година след падането на режима на Милошевич политическият пейзаж бе тогава доста по-различен от днешния. Почти веднага след демократичната революция, през октомври 2000 г., сръбският лидер Кощуница посети най-напред Москва, за да засвидетелства сръбското "русофилство".
Десетилетие по-късно, въпреки видимо напредналия процес на приближаване на Сърбия към ЕС (Споразумението за стабилизиране и асоцииране с ЕС, подписано през април 2008 г., днес е  в процес на ратифициране от страните-членки на ЕС), върху сръбската политика продължава да тегне синдромът на балансирането като политическо наследство от някогашна необвързана Югославия. Сърбия днес е малка държава без излаз на море, загубила в значителна степен геостратегическото си значение след разпадането на СФР Югославия, в която сърбите имаха доминиращи позиции. По думите на сръбския външен министър г-н Вук Йеремич, наред с централния стратегически приоритет на Сърбия, олицетворен от ускореното интегриране в ЕС, неин жизнен национален интерес в двустранен план е развитието на отношенията с другите мощни фактори на световната политика, преди всичко с Вашингтон и Москва. Нашите европейски аспирации - заявява той - неотменно предполагат балансирани отношения със САЩ и Руската федерация, при което Сърбия не се обвързва с нито една от страните.
Днес в различна последователност, която включва и Китай, политическите сили в Сърбия, на власт и в опозиция, декларират т.нар.

четири стълба на външната политика

на страната. Зияд Бечирович от Международния институт за близкоизточни и балкански изследвания в Любляна смята, че външната политика на Сърбия поражда загриженост, защото за страна с малък държавен капацитет, с разорена икономика и нестабилна политическа ситуация не е по мярка опирането във външната политика на четири стълба - ЕС, САЩ, Русия и Китай. Без да се впускаме в анализ на тази теза, бихме желали да изтъкнем влиянието върху формирането на външната политика на Сърбия на един кръг от "непартийни", политически "неутрални", "национално ориентирани" политолози, философи и прависти, част от тях членове на Съвета за външна политика при министъра на външните работи, както и на създадения през март 2009 г. Център за национална стратегия (ЦЕНС). Защото техните възгледи имат влияние върху сръбските политици и широк обществен резонанс.
В една малко известна публикация на ЦЕНС наред с определянето на ЕС като важен фактор се отбелязва, че пред него отдавна стои предизвикателството как от младши партньор, често подчиняващ интересите си на глобалната политика на САЩ, да се превърне в равноправен партньор. Изтъква се, че ЕС страда от липса на субектност, а политическите му механизми все още не осигуряват ефективни решения и функциониране. Сръбската политическа сцена се характеризира като арена на сблъсък на два възгледа за международната позиция на държавата. От едната страна са застъпниците на пълното интегриране със Запада, немалка група "борци за чистотата на европейския път"; в нея влизат Либерално-демократическата партия и различни НПО, смятани, грубо казано, за платена чужда агентура. Те бдително следят отношенията с Русия като на сътрудничеството с нея приписват антиевропейство. Другият възглед застъпва самостоятелността на сръбската държава като историческо завещание, което релативизира абсолюта на евроинтерграцията. "Конструктивният интерес" на Сърбия е определен като баланс между големите, за да се избегне подчинението на една от страните. В дългосрочен план се препоръчва да се гледа оптимистично на по-нататъшния възход на обществото в Русия. Според преценката на ЦЕНС, американските усилия да елиминират или съществено да ограничат влиянието на руския фактор в света и особено в Европа търпят неуспех. Вместо да взема страна в конкурентното партньорство между САЩ и Русия, Сърбия следвало да развива активни отношения и с двете.
Във външната политика на Сърбия се откроява един национален утилитаризъм, в чийто център е поставен Косовският въпрос, като от него е повлияна и евроатлантическата ориентация на Сърбия с цялата противоречивост, която я съпътства през последните единайсет години. Президентът Тадич и "проевропейското" коалиционно правителство продължават да убеждават обществеността, че подновяването на разговорите за статута на Косово е реалистично и възможно. Надеждите на сръбските политици в тази насока получиха тласък1 след като НАТО и ЕС осъдиха обявяването на независимост на Абхазия и Южна Осетия. По парадоксален начин обаче тези надежди са свързани с надценяване на руския фактор и желанието и възможностите му да играе ефективно за сръбската кауза. Цената на всичко това е предоставяне на изгодни позиции и концесии на руския капитал във водещи отрасли на сръбската икономика, и особено в енергетиката.

Владимир Путин идва в Сърбия в момент, когато на политическата сцена се очертават две основни като електорална тежест политически сили: управляващата в проевропейска коалиция Демократична партия  на Борис Тадич, за която днес според едно социологическо изследване биха гласували 24 процента от избирателите, и Сръбската прогресивна партия на Томислав Николич, за която биха дали гласа си 36 процента от гласоподавателите. СПП претърпя доста бърза

метаморфоза

и от "патриотична" се превърна в "евроориентирана". Тя е основен претендент за спечелване на властта и чрез масови протестни акции настоява за предсрочни избори. Вече организира един голям протестен митинг в Белград и насрочи друг за 16 април. Активни контакти на ръководството на партията с посланиците на САЩ, Франция, Германия, Великобритания и срещи в Брюксел доведоха до обвързане отлагането на планираните протести с изчакване ЕС да утвърди кандидатския статут на Сърбия и искане управляващата коалиция след това да се съгласи на предсрочни избори в края на годината. Лидерът на ДПС В. Кощуница, която според последните социологически изследвания събира едва около 6% от избирателите, разкритикува прогресистите, че вървят по пътя на Тадич, подкрепяйки евроинтеграцията като най-висша ценност дори с цената на отказ от протеста през април, което било в духа на проекта на Запада за двупартийна система в Сърбия с една и съща политика. Кощуница обяви, че може да осигури кредит от Русия от 4 милиарда евро, който да стане основа на сръбското развитие, като половината от кредита бъде вложен в икономиката, а останалата половина - в съвместни сръбско-руски инфраструктурни проекти. Тази увереност на г-н Кощуница вероятно се дължи на връзките и сътрудничеството, които негова партия има с Путиновата "Единна Русия". Това обаче трудно се връзва с претенциите на ДПС да бъде партия на десния център и партньор на Европейската народна партия (ЕНП). Като нейна алтернатива обаче в ЕНП лесно могат да се ориентират към еволюиращата СПП, която има около 130-хилядна членска маса и реални електорални шансове.
От политическите партии в Сърбия единствено СПП има подписан още в 2009 г. план за сътрудничество с партия "Единна Русия" на премиера Путин. На 10 март лидерът на партията и младият му заместник Вл. Вучич - за изненада на медиите, заминаха на работно посещение в Русия, без да обявяват каква е програмата за престоя им там. Вероятно прогресистите са решили, че официалното посещение на руския премиер в Белград няма да включи в програмата му срещи с опозиционни партии и са сметнали за необходимо да се видят с Путин на място. След като се завърнаха от Русия, Николич и Вучич отлетяха за Брюксел и доста ясно засвидетелстваха лоялността си към ЕС и евроинтеграцията. Това предизвика бурни реакции на опозиционната ДПС и други "патриотични сили". Така обаче партията на Николич стана, наред с Демократичната партия на Б. Тадич, възможен втори евроориентиран претендент за властта в Сърбия.
Премиерът на Руската федерация идва в страна, където - за разлика от България - и управляващата коалиция, и основните опозиционни партии са благоприятно настроени към по-големия славянски и православен брат. Според политическия анализатор Томислав Кресович руската политика в Сърбия играе "стратегическа партия" с Борис Тадич и Ивица Дачич (лидер на Социалистическата партия на Сърбия, основен коалционен партньор на Тадич), но има предвид и комбинацията Томислав Николич-Воислав Кощуница, а също така и "мешана политическа игра" с двата блока. Това Кресович нарича политическа  "руска салата в Сърбия".
Няма съмнение, че предстоящото посещение на премиера на Руската федерация Владимир Путин в Сърбия би трябвало да бъде следено и анализирано от българската дипломация, особено що се отнася до конкретните договорености, които се очаква да бъдат постигнати в Белград, както и до евентуални оценки и послания от руска страна, свързани със ситуацията на Балканите и най-вече в тяхната западна част.

    
* Авторът е бивш посланик в Тирана, Белград и Сараево