04 Август 2020вторник17:48 ч.

САЩ: Накъде след изборите?

Политиката на страната се определя от "влиятелни групи по интереси", направлявани както от военнопромишления комплекс и ЦРУ, така и от могъщи финансово-икономически кръгове

/ брой: 185

автор:Васил Савов

visibility 2199

Вътрешнопартийната надпревара за кандидат-президент в САЩ приключи. Неочаквано се появи нов претендент с богата, колоритна биография. Този трети кандидат е необичаен. Предстои главният сблъсък, обещаващ да се превърне в предизборен маскарад. Считаната за консервативна Републиканска партия излъчи за високия пост Доналд Тръмп, харизматичен и труднообуздаем милиардер. Той скандализира и свои, и чужди. Наричаха го сребролюбец, комерсиалист, скандалджия, демагог, грубиян. Въпреки това републиканците го избраха за кандидат.
Камбаната за състоянието на американската външна политика тревожно биеше не от вчера. Анализатори, политолози, социологически агенции отдавна предупреждаваха за икономическа несигурност и недостиг във военния бюджет. Сп. "Форин афеърс" излезе със статията "Краят на пакс американа".
Унищожителен за САЩ и Европа анализ направи бившият съветник на няколко президента Пат Бюканън в книгата си "Смъртта на Запада". "След 15 години водене на война от Буш и Обама в Близкия изток, пише той, резултатът е граждански войни, религиозен фанатизъм, хиляди убити американци, трильони загубени долари и създаден вакуум, в който се настани "Ислямска държава". Оценявайки външнополитическата дейност на Обама, някои наблюдатели го оправдават за допуснати грешки и пропуснати възможности с наследството на неговите предшественици - началото на финансово-икономическата криза и появата на джихадизма. Но престижът на САЩ спадна след изтеглянето от Ирак на военните сили, неуспеха в Сирия, задънената улица в Украйна, влошаването на отношенията с Турция.

Стратегия и доктринални различия

Политическите анализатори в САЩ днес оживено обсъждат идеите, концепциите, стратегията на бъдещата външна политика, като признават, че е невъзможно дефинирането на надеждна стратегия на бъдещето.
След края на Втората световна война и особено след краха на двуполюсния модел Вашингтон действаше като световен хегемон. Днес глобалната им политика среща равностойна съпротива от Русия и Китай, както и от БРИКС. Някои на Запад също оспорваха значението на идеологията и геополитиката.
Американският политолог и професор от Бостънския университет Робърт Лейкън писа в "Нейшънъл интерес": "През последните тридесетина години Америка е заета предимно с това да атакува измислени врагове и да защитава предполагаеми приятели в Близкия изток. Тя пролива кръв, прави гигантски финансови разходи и губи влияние."
През началния период на европейската миграция към Америка ръководният елит на САЩ води политика и на изолация, и на агресивни набези навън. Така бяха завладени мексикански територии. Така възникват различията между "изолационисти" и "интервенционисти". Днес те се определят като "глобалисти" и "националисти". Различни подходи към глобалните проблеми се появиха и сега между претендентите от Републиканската и Демократическата партия.
"Глобалистите" изтъкват на преден план привързаност към универсални принципи като свобода, демокрация, равноправие, зад които прикриват своите интереси. Демокрацията за тях е свързана с подчинение.
"Националистите" не обръщат такова голямо внимание на глобалните проблеми. За тях интересите на страната са на първо място. Доналд Тръмп постави под съмнение съществуването на НАТО, след като няма вече Варшавски договор. Защо трябва САЩ да плащат за отбраната на Европа, защо се стремят към запазването на режими по света, които не приемат американския начин на живот.
Тези схващания рязко контрастират на глобализма на демократите, издигнали кандидатурата за президент на бившия държавен секретар Хилари Клинтън.
Според професорите от Принстънския университет Мартин Гилънс и Станфорт Пейдж основните насоки на политиката на страната се определят от "влиятелни групи по интереси", зад които стоят военнопромишленият комплекс и ЦРУ, от една страна, и могъщи финансово-икономически кръгове, от друга.

Главни външнополитически направления

Сега, както и в близкото бъдеще, основни направления в политиката на Вашингтон на международната арена са три:
Когато анализираме обстановката в Близкия изток, на преден план изпъкват проблемите с енергоносителите, логично довели до появата на "Арабската пролет". В миналото световната икономика бе зависима до голяма степен от петрола на Саудитска Арабия, от която САЩ бяха най-голям вносител. Но положението на световния петролен пазар се промени с увеличението на добива от САЩ на шистов петрол чрез фракинг, който те пуснаха на световния пазар. Риад предизвика рязък спад на петролните цени, за да удари американските, руските и иранските петролопроизводители. В Сената на САЩ дори бе внесен проект за налагане на санкции на Саудитска Арабия поради връзките й с терористични организации.
Появата на джихадизма е една от причините за отслабване на отношенията на Вашингтон с партньорите в региона. С разпалването на враждата между сунити и шиити действията на Пентагона се ожесточиха. С намесата на Русия срещу "Ислямска държава" в Сирия конфликтът доби геополитически характер. След провала на "Арабската пролет" усилията на Вашингтон да внедри либералния модел на демокрация станаха непригодни. Дългият период на американско господство в Близкия изток явно вече приключи.
Започналото активизиране на

НАТО срещу Русия и ЕС                       

повдигна въпросът за далечните цели на Вашингтон в Европа. Редица наблюдатели считат, че "цветната революция" в Украйна е насочена не толкова против Русия, а чрез разпалване на мнима руска заплаха САЩ искат да привлекат още по-тясно под свое влияние наивните източноевропейски държави, да ги включат по-активно в разходите и пласирането на американско оръжие.
Наложените антируски санкции не дадоха желаните резултати. МВФ дори предвиди, че икономическият ръст на Русия ще започне да нараства още през тази година. Западни наблюдатели потвърдиха, че санкциите са нанесли големи икономически и политически загуби и на САЩ, и на европейските съюзници. Според Института за икономически проучвания в Австрия продължаването на санкциите срещу Русия ще предизвикат загуби от 90 млрд. евро на Запада и безработица от над 2 млн. души.
Логично е САЩ да гледат на Европа през призмата на своя егоистичен интерес. Така беше след Втората световна война в съперничеството със Съветския съюз и социалистическата общност, така е и сега при създаването на Евросъюза. А при  утвърждаващата се тенденция към многополярен свят ЕС се превръща постепенно в сериозен конкурент. Това обяснява и усилията на Вашингтон да раздели и поддържа напрежение както вътре в ЕС, така и Русия, като използва и НАТО като свой "механизъм " за контрол над западната част на континента. "Брекзитът" нанесе силен удар на ЕС и ще изиграе ролята на "бомба със закъснител", при това не само в Европа.
Гордият Албион със завист наблюдаваше очертаващото се германо-френско ръководство на ЕС и този път не измени на "специалните отношения" с Вашингтон. Лондон не участва в посредническата мисия на Берлин и Париж между Русия и Украйна. Той не подкрепи подхвърлената от Юнкер идея за създаване на европейски въоръжени сили. В този контекст възобновените контакти между Лондон и Москва не са лишени от перспективи, а като резултат в евроатлантическото единство започнаха да се появяват пукнатини.

Заигравки в Далечния изток

В края на май т.г. в японския град Исешима се състоя среща на върха на на развити държави от  Г-7. На 4 и 5 септември в китайския град Ханджоу се свиква среща на развиващи се страни от Г-20. На първия форум са били обсъдени актуални икономически, политически, военни проблеми, огнищата на напрежение в света и "натискът на Русия и Китай". А Г-20 ще обсъжда  финансово-икономически проблеми, световната търговия, международното сътрудничество. Първите търсят изход от продължаващата криза, вторите гледат в бъдещето.
Глобалната икономика е в прелом на основните тенденции на развитие. Разликата в темповете на развитие между двете групировки е очевидна. Развитите промишлени държави бележат ръст от 1,2% през 2013 г. на 1,6% през 2015 г. А развиващите се държави от 3,3 на 4,3% за същия период.
След като разбра, че не може повече да господства с досегашните методи и средства в световната икономика и финанси, САЩ преминаха към създаване на интеграционни блокове с други държави в два региона: в Европа с Атлантическото партньорство за търговия и развитие (ТТИП) и в Далечния изток с Транстихоокеанското партньорство (ТТП). В първия регион мегаблокът ще обслужва интересите главно на САЩ, ще накърнява интересите на европейския бизнес и ще влоши социалните услови, докато далекоизточният мегаблок е насочен предимно срещу Китай.
Такова е наследството от предишните три мандата на глобалистката Демократическа партия в навечерието на президентския вот. Как американският избирател ще оцени резултатите от тях? Ще се примири ли той с прилаганата досега в международните отношения технология на "управляемия хаос", на използването на "мека сила", на "цветни революции", довели до разруха и разделение в редица държави по света. Ще оцени ли той нарастващата опасност от тероризма и продължаване на геополитическото противопоставяне?
Нека не завиждаме на бъдещия обитател на Белия дом.

Борисов обеща милиони и на зеленчукопроизводителите

автор:Дума

visibility 95

Туроператорите излязоха отново на протест

автор:Дума

visibility 115

Румен Гълъбинов: Кризата е безпрецедентна

автор:Дума

visibility 258

2 млн. по-малко чужди туристи у нас заради КОВИД

автор:Дума

visibility 208

/ брой: 147

Русия пуска ваксина срещу КОВИД-19

автор:Дума

visibility 406

/ брой: 147

Помощник на Тръмп иска добри отношения с Русия

автор:Дума

visibility 256

/ брой: 147

И Десети ноември няма да помогне

автор:Спирдон Спирдонов

visibility 444

/ брой: 147

Защо властта мрази българската музика?

автор:Альона Нейкова

visibility 437

/ брой: 147

Датата

автор:Дума

visibility 167

/ брой: 147

Ново време

автор:Дума

visibility 181

/ брой: 147

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ