16 Юни 2024неделя02:44 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

EКСКЛУЗИВНО

Проф. Джефри Сакс:

САЩ НЕ ПОЗВОЛИХА НА КИЕВ ДА СКЛЮЧИ МИР С МОСКВА ПРЕЗ МАРТ 2022-РА

/ брой: 181

visibility 708

Зеленски беше готов да сключи мирен договор с Путин още през март 2022 г., заяви в интервю за Ютюб-канала Judging Freedom световно известният американски икономист Джефри Сакс - професор в Харвардския и Колумбийския университет. Прогресът на преговорите в Анкара бе налице и страните се приближаваха към подписването на споразумение. Но САЩ спряха мирния процес, защото се страхуваха, че ще изглеждат слаби в очите на Китай...
 
Разговора води Андрю НАПОЛИТАНО

- Бихте ли изложили основните моменти от тази история, започвайки от 1990 г., когато Германия, САЩ и Русия се споразумяха, че НАТО няма да се придвижи повече нито сантиметър на изток. Разкажете ни за Минските споразумения, както и за държавния преврат през 2014 г., подготвен и режисиран от Държавния департамент на САЩ...
- Вие изброихте всички основни моменти, довели до настоящия конфликт. Аз бих се върнал още към края на 80-те и началото на 90-те години, защото по това време президентът Горбачов ме помоли да помогна на икономическия му екип, а след това също и президентът Елцин. Президентът Кучма - първият президент на Украйна, също ме помоли да съм в помощ на неговия екип. Наблюдавах какво се случва от много близко разстояние. Всичко бе доста очевидно: Горбачов бе пацифист. Той заяви, че СССР ще сложи край на Организацията на Варшавския договор. Съединените щати и Германия - Джеймс Бейкър (държавен секретар на САЩ) и министърът на външните работи Ханс-Дитрих Геншер, открито заявяваха: "Ние няма да разширим и с един сантиметър НАТО на изток." Разбира се, това беше лъжа.
Това бе лъжа, защото веднага след като СССР прекрати съществуването си и Русия стана негова страна наследник, Съединените щати, вече при администрацията на Буш-старши, незабавно започнаха да планират: "Добре, как можем да разширим НАТО? Ние победихме, те загубиха и ние ще се разширяваме. Обещанията, ангажиментите нямат значение"...
Нашите високопоставени дипломати, включително посланикът на САЩ в Русия Джак Матлок и, разбира се, Джордж Кенан - голям учен историк на нашето време и архитект на доктрината за възпирането, веднага казаха: "Това е ужасно намерение! Не бива веднага да се нарушава мира с Русия!" Министърът на отбраната Бил Пери, работил в администрацията на Клинтън, също каза: "Не правете това!" Той дори обмисляше да подаде оставка...
През 1997 г. от Збигнев Бжежински научихме, че планът за действие вече е бил разработен, включително с последователност и срокове - план как ще се придвижваме до самата Украйна и по-далече, към Грузия.
- Вие твърдите, че те умишлено са измамили Михаил Горбачов.
- Не съвсем. Не съм сигурен, че всичко е било именно така. В администрацията на Буш-старши се наблюдаваше очевиден разкол между Бейкър, който всъщност бе много прагматичен, много рационален човек в много отношения, и привържениците на твърдия курс - такива като Ръмсфелд, Улфовиц, Чейни, които положиха началото на епохата на неоконсерваторите. Затова не съм сигурен, че умишлено са излъгали през 1990 г. Но победата им завъртя главите: "Господи, ние побеждаваме! Ние ще получим всичко!"
- Как Украйна стана част от тази история?
- Мисля, че Украйна се оказа замесена в тази история благодарение на една стара хипотеза, която се корени още в Кримската война от средата на XIX век. Смята се, че ако обкръжите Русия в Черно море, тя ще загуби силата си. Това е съвсем очевидно, твърдеше Бжежински в своята книга "Великата шахматна дъска" от 1997 г. Той казваше, че Украйна е географската ос на Евразия.
Погледнете картата, за да разберете в какво се състоеше планът? Замисълът гласеше, че американските военни трябва да бъдат разположени в Украйна, Румъния, България, Турция и Грузия. Вижте на картата - точно там се намира Севастопол, който служи като база на руския Черноморски флот от 1783 г., и те искаха да го  обкръжат от всички страни. Разбира се, руснаците знаеха това и от самото начало на 90-те години казваха: "Не правете това."
След това, тъй като ставаше все по-ясно, че за постигането на тази цел НАТО се нуждаеше не само от Полша, Унгария и Чехия, руснаците, макар и трудно, но преглътнаха присъединяването им, защото все пак това бяха централноевропейски държави. Но руснаците видяха, че НАТО се приближава към собствените им граници.
През 2007 г. Алиансът присъедини трите прибалтийски държави - Латвия, Литва и Естония. След това в пакта влязоха две черноморски страни - Румъния и България, а по-късно - Словения и Словакия. През 2007 г. Руснаците натъртено заявиха: "Господи, не правете нищо повече!"
Именно в този момент на Мюнхенската конференция по сигурността президентът Путин много ясно изложи позицията на Русия. Той каза: "Вижте, през 1991 г. вие обещахте да не разширявате НАТО на изток нито сантиметър. Това, което правите сега, заплашва с нов конфликт. Спрете се"...
Аз смятам, че определящата характеристика на американската външна политика е високомерието. Американците не умеят да слушат, не могат да виждат "червените линии" на другите страни, те изобщо не смятат, че другите страни могат да имат "червени линии".
- Преди да говорим за движещите сили, които стоят зад тази надменност в американската външна политика, преди да ни разкажете за щетите, които нанесоха неоконсерваторите, разкажете ни за събитията от 2004 и 2014 г. в Украйна...
- През 2004 г. се случи така наречената оранжева революция. Всичко започна заради резултатите от изборите. Съединените щати изиграха важна роля в оспорването на тези резултати. Украинските институции на т.нар. гражданско общество, които получаваха финансиране от Америка, също дадоха своя принос. Резултатите от изборите бяха отменени и в крайна сметка спечели проамериканският президент Виктор Юшченко. Той открито призоваваше за разширяване, но се задържа на поста само един мандат. Когато се опита да бъде преизбран, той отново се състезаваше с Янукович, който спечели убедителна победа.
Янукович дойде на власт през 2010 г. През 2010, 2011 и 2012 г. той казваше: "Чуйте, на срещата на върха в Букурещ през 2008 г. НАТО заяви, че ще приеме Украйна в своите редици. Но, моля, няма нужда да правите това. Ние се намираме по средата. Благодаря, но ще си останем неутрална страна"...
Това бе много благоразумно. Всъщност това е най-важното - благоразумие и предпазливост. Ако сте близо до руските граници, бъдете внимателни. Ако се намирате между западна ядрена суперсила и Русия, бъдете внимателни. И Янукович се стараеше да бъде предпазлив.
Една от ключовите стъпки, които предприе Янукович, бе това, че каза на руснаците: "Можете да използвате военноморската база в Севастопол въз основа на дългосрочен договор за аренда. Да, тази база е била ваша от 1783 г. и ние няма да ви пречим." Това бе изключително разумен ход. Той заяви, че Украйна ще бъде неутрална страна и в този момент го подкрепяше огромното мнозинство от гражданите.
- Какво се случи с Янукович? И какви стъпки предприе Държавният департамент на САЩ по този повод през 2014 г.?
- В края на 2013 г. ситуацията силно се усложни, защото европейците активно настояваха за одобряване на Пътна карта за присъединяване на Украйна към Европейския съюз, членството в който, за съжаление, стана неразривно свързано с членството в НАТО. Междувременно Украйна преживяваше финансова криза, Международният валутен фонд, както обикновено, извиваше ръце, стараейки се да наложи максимално строги условия. А президентът Путин казваше: "Не можете да подпишете споразумение за свободна търговия с Европа, без да включите и нас в него. Нали ние с вас вече имаме споразумение за свободна търговия. Ние също трябва да участваме в обсъжданията." Тогава Янукович отговори: "Добре, ще отложим момента на подписване на споразумението с Европейския съюз."
След това започнаха протестите и Съединените щати видяха в тях удобна възможност: "Ние можем да разпалим този пламък на протестите. Там ще отиде Джон Маккейн. Линдзи Греъм - също, а Виктория Нюланд ще лети неспирно до Киев"...
В началото на 2014 г. стана съвършено очевидно, че Съединените щати провеждат в Украйна типичната си секретна операция за смяна на режима.
Казах "типична", защото, както показват резултатите от научните изследвания, само по време на Студената война САЩ са извършили 64 тайни операции за смяна на режими. Това е просто невероятно! Сериозните учени изразходваха много време да документират всички епизоди, когато САЩ успяваха или се опитваха да свалят правителствата на други страни.

Продължение в следващия брой на ГЛОБУС


Едното платно на "Струма" ще е извън дефилето

автор:Дума

visibility 827

/ брой: 111

Произвеждаме все по-малко плодове

автор:Дума

visibility 774

/ брой: 111

Задава се голям излишък на петрол

автор:Дума

visibility 722

/ брой: 111

Пускат еднодневна винетка за леките коли

автор:Дума

visibility 687

/ брой: 111

Не давайте партията на търговците

автор:Дума

visibility 876

/ брой: 111

Трябва ни управление на широка основа

автор:

visibility 830

/ брой: 111

БСП е жертва на структурите си

visibility 919

/ брой: 111

Конференция за мир или "път към нищото"

автор:Таня Глухчева

visibility 845

/ брой: 111

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ