САЩ прибягват до нови хватки срещу Мадуро

Пресиян Петров

Това  не е сценарий от филм на Серджо Леоне. В края на месец март американското министерство на правосъдието обвини венецуелския президент Николас Мадуро в "наркотероризъм". От своя страна държавният секретар на САЩ Майк Помпео заяви, че Вашингтон дава награда от $15 млн. за ареста на Мадуро.  Това е абсолютно нарушение на международното право и за първи път такива обвинения се повдигат срещу действащ държавен глава.

Атаката на министерството срещу Мадуро и останалите 13 души идва непосредствено след няколко други важни събития на венецуелската криза. Такива са например поредицата от международни усилия през последните дни за отмяна на американските санкции, както и шумните разкрития в Колумбия около оръжейна пратка, покрай която се разбра за готвен преврат във Венецуела. 

Обвиненията, които Мадуро категорично отхвърли като фалшиви бяха огласени на 26 март от главния прокурор на САЩ Уилям Бар. Освен Мадуро, са нарочени още председателят на Конституционния съд Маикел Морено, военният министър Падрино Лопес, председателят на Националното конституционно събрание Дьосдадо Кабейо, вицепрезидентът по икономиката Тарек Ел Аисами и т.н. Наред с действащи или бивши висши държавни служители, лоялни към управлението в Каракас, сред обвинените има и лица, полагащи усилия за сваляне на настоящата венецуелска власт. Такива са например бившият генерал от венецуелската армия Кливер Алкала и бившият шеф на военното разузнаване Уго Карвахал, намиращи се в момента чужбина.

В същото време спецпратеник на САЩ за Венецуела Елиът Абрамс и Майкъл Помпео обявиха "рамка за демократичен преход" за Венецуела, първата точка на която е отстраняването на президента Мадуро от длъжност. Това всъщност е продължение на опита за "промяна на режима", започнал през януари 2019 г. със самопровъзгласяването на Хуан Гуайдо за "президент на държавата", подкрепен от САЩ. Вашингтон използва всички средства, с които разполага, за да свали правителството на президента Мадуро: дипломатически тормози, медийна демонизация, санкции, петролно ембарго, опит за военен преврат, заплахи за военно нашествие, провокации на границата.

Всички те се провалиха, президентът Мадуро все още е на власт. Хуан Гуайдо е дискредитиран с обвинения в корупция от собствения си лагер и изобличен заради връзки с колумбийските банди за наркотрафик. 

На 31 март администрацията на Тръмп обяви военно разгръщане в Карибите, описано от Асошиейтед прес като "едно от най-големите в региона след инвазията в Панама през 1989 г."  под предлог за борба с наркотероризма. Това е поредният опит да бъде свален законно избраният президент Мадуро. Това е просто едно извинение за морска блокада на Венецуела на фона на многото санкции наложени срещу страната. Извинение, защото според доклад на Администрацията за борба с наркотиците на САЩ, 92% от всичкия кокаин в щатите идва от Колумбия. В доклада са приложени и карти, които показват пътя на кокаина. Според тях 93% от дрогата минава през Централна Америка и Източната част на Тихия океан. При всичко това взаимоотношенията между Колумбия и САЩ са повече от приятелски. Когато се говори за наркотрафик, трябва да се добави нещо и за подкрепяния от американската и колумбийската администрация Хуан Гуайдо. 

Преди по-малко от година компрометиращи снимки показаха самообявилия се за "временен президент" на Венецуела опозиционер в прегръдки с шефовете на мафиотската групировка "Растрохос" криминалната организация действа в района на град Кукута, Колумбия. Тя контролира част от границата между Венецуела и Колумбия и основната й дейност е разпространението и трафика на кокаин. Наркокартелът е свързан и с хора по върховете на колумбийската власт. Това обаче остава незабелязано от властта във Вашингтон. Ако в спокойни времена икономическите санкции са незаконни и отнемат човешки живот, то  поддържането им в условията на голяма световна криза в здравеопазването, когато тези санкции нарушават способността на правителството на Венецуела да получи необходимите ресурси за борба с КОВИД-19, е явно престъпление срещу човечеството. На 25 март, само ден преди обявяването на наградата от 15 млн. долара, представителите в ООН на 8 държави, подложени на такива блокади - Венесуела, Иран, Китай, КНДР, Куба, Никарагуа, Русия и Сирия - излязоха с колективно писмо с настояване за отмяна тези убийствени наказателни мерки. За необходимостта от отмяна им се изказаха и генералният секретар на ООН Антонио Гутериш, и върховната комисарка по човешките права към световната организация Мишел Бачелет.

САЩ със съучастието на Канада и ЕС, приеха стратегия за финансово задушаване на Венецуела. Това включва, наред с други агресивни мерки, петролно ембарго, международно блокиране на банкови сметки и възпрепятстване на финансови транзакции извън Венецуела, което сериозно се отразява върху капацитета на държавата да внася храна, лекарства или нещо друго. 

Банките в няколко държави незаконно задържат венецуелски финансови ресурси на обща стойност 5,470,030,641 щатски долара. Ясен пример за това как санкциите се отразяват пряко върху уязвимите граждани на Венецуела е случаят отпреди по-малко от година, когато 24 венецуелски пациенти в Италия, които чакаха трансплантация на костен мозък, не можаха да изплатят своите лечения и разходи. Заради задържането на парите, починаха няколко деца, очакващи трансплантация на костен мозък. 

И все пак на фона на разгарящата се пандемия от коронавирус в САЩ едва ли администрацията на Тръмп  ще се реши на военни действия срещу Венецуела. Особено след като миналата седмица президентът на Николас Мадуро обяви, че броят на гражданите, които са в редиците на гражданската гвардия, е надхвърлил 4,1 млн. Той добави, че всички те са "готови да защитават родината си".