Сбъркана ли е данъчната система у нас

В залисията около отминалите евроизбори някак незабелязано изтекоха информациите, че Гърция и Румъния намаляват ДДС. В южната ни съседка храните вече се облагат с 13 %, а не както беше досега - с 24 %. За ресторантите и кафенетата също ще се прилага 13-процентна ставка. Сред продуктите, които са с намалено ДДС, са зехтинът, месото и рибата, какаото и стандартизираните замразени храни и консерви. Освен това вече сметките за електричество ще подлежат на 6 % ДДС, а не на 13 на сто, както и сметките за природен газ. От месец май и в Румъния ставката по ДДС за традиционните и биохраните е намалена от 9 на 5%. Медиите в Букурещ съобщиха, че  намаляването на ДДС от 9 на 5 процента на традиционните и биопродуктите ще има общ бюджетен ефект в размер на 836 милиона леи (еврото се разменя за 4,76 леи) през следващите четири години, като спадът на приходите се очаква да варира от 106 милиона леи през тази година до 260 милиона леи през 2022 г. Основен мотив за промяната на ДДС е, че нивото на затлъстяване в Румъния отчита възходяща тенденция: 9,1 % от пълнолетните хора са били затлъстели през 2014 г. в сравнение със 7,9 процента през 2008 г., а нивото на затлъстяване сред децата се е удвоило през последното десетилетие. В Румъния стандартната ставка на ДДС е 19 %, но се прилагат и две намалени ставки, съответно 9 % - за храни, лекарства, протези, ортопедични продукти, доставка на питейна вода и доставка на вода за напояване, и 5% за книги, брошури, туристически услуги и кетъринг.

Мисията невъзможна

У нас за диференцирани ставки по ДДС при това управление е невъзможно да се мисли. Преди десет години, когато Борисов управляваше с първото си правителство, при посещение в Израел обеща да намали ставката от 20 на 18 %. При завръщането му обаче финансовият министър Симеон Дянков охлади страстите. Наследникът му Владислав Горанов също не дава и да се продума за подобни промени. Винаги когато има възможност, той подчертава, че докато той е министър на финансите, промяна на ставката по ДДС няма да има.

 "С въвеждането на диференцирана ставка на ДДС за храни и лекарства няма да бъде постигнато трайно намаляване на крайните цени за потребителя, като в тази връзка следва да се посочи опитът на Европейската комисия, която е провела множество изследвания в тази област, и е доказано, че влиянието на по-ниския ДДС върху цените е минимално. По-ниските данъчни ставки само частично се отразяват върху крайните потребителски цени, а намалението на ДДС води до увеличаване на печалбите на производителите и търговците на стоките. Дори в случаите, когато диференцираната ставка за ДДС намира отражение върху цените, този ефект е временен, след което цените отново постепенно се повишават. В заключение следва да се отбележи, че националната данъчна система е структурирана по начин, по който основният дял от данъчните приходи в държавния бюджет се формира от постъпления от ДДС и акцизи, като са взети предвид и основните препоръки, включени в Стратегия "Европа 2020" за стимулиране на икономическия растеж и развитие. 

Политика

Прилаганата дългогодишна данъчна политика в България е за ниски ставки за преките данъци (корпоративни данъци и данъци върху доходите на физическите лица) и за неутралност на ставките за косвените данъци, в т.ч. единна ставка на данъка върху добавената стойност. Политиката в областта на ДДС за целия период от неговото въвеждане в България през 1994 г. винаги е била за една-единствена стандартна ставка, тъй като ДДС не се счита за разходно-ефективен и целенасочен инструмент за икономическа политика. Това отговаря преди време министър Горанов на депутатско питане за диференциран ДДС.

Сегашната данъчна система е една от причините за сравнително слабия икономически растеж. У нас на косвените данъци, каквито са ДДС и акцизите, се падат 51 % , докато в другите държави от ЕС е постигнато равновесие, твърди доц. Виктор Йоцов от Института за икономически изследвания при БАН. "Именно тук е българският дефект. Триъгълникът на данъците в ЕС включва равно разпределяне между преки и косвени данъци и социални осигуровки, а при нас голямата тежест е хвърлена върху косвените данъци, а преките се поддържат ниски. Не само че нещата в България не се оправят и не вървим към просперитет, но и трябва да кажем, че последните данни за неравенството на европейско ниво показват, че България чисто и просто не е европейска държава", твърди икономистът Димитър Събев. Според него на плоския данък се дължат само 15 % от бюджетните приходи, а останалото се пада на косвените налози, а само данъчната система може да намали неравенството.

Препоръка

Една от препоръките в последния годишен доклад на Института за икономически изследвания е необходимостта от широка обществена дискусия за промяна на данъчната система у нас. Явно отминава времето, когато се хвалехме пред инвеститорите, че България е данъчен рай. Статистиката сочи, че във всички новоприети страни членки на ЕС, с изключение на Хърватска и Словакия, икономическият ръст и привлечените инвестиции са много повече, в сравнение с България, въпреки че там ставките са по-високи. Изобщо тезата за данъчния рай издиша отвсякъде. Белгийският икономически институт "Милионари" е направил сравнение  на реалната данъчна тежест в 28-те страни  от ЕС. Резултатите показват, че работещите в Кипър, Ирландия, Великобритания и Малта плащат по-малко от българите. У нас общото облагане на доходите е изчислено на 38,39 %. За сравнение - в Кипър то е 23,40 %, а във Великобритания - 35,08 %. Данъчната тежест в известната с високите си данъци Дания е съвсем малко по-висока от българската - 41,41%. 

Друга широкоразпространена заблуда е, че у нас плащаме най-нисък ДДС. Пет държави в ЕС са с по-ниско облагане на добавената стойност, а други пет са с равно на това в България - 20 %.Единствената намалена ставка у нас е тази на хотелиерските услуги - 9%. Във всички други страни членки на ЕС се прилагат намалени ставки за различните категории стоки, което прави реално облагането още по-ниско. В Белгия например ДДС върху храните, лекарствата и книгите е 6 %. В Германия със 7 % се облагат храните, социалните услуги и гражданският транспорт.  Във Франция намалението на ДДС  за храните и лекарствата стига до 2,1%. За различни стоки и услуги ставките по ДДС могат да бъдат намалени до 3 % в Люксембург, до 4 % - в Италия и Испания, до 5 % - в Унгария, Великобртания.

Индекс

Корпоративният данък от 10 % у нас наистина е един от най-ниските в ЕС, но има и по-ниски. Преди две години се въведе ставка за компаниите от 9 %. Нулева ставка обаче предлага Естония. Там от 2000 г. корпоративният данък върху неразпределената печалба е нула. Там с данък се облага само печалбата, насочена към собствениците. Освен това у нас се наблюдава двойно данъчно облагане за фирмите. Налага се те да плащат допълнително безброй такси и разрешителни, които могат да се нарекат и скрити данъци. По изчисления на БСК размерът на тези скрити данъци е около 2,5 млрд. лв. През 2016 г. тези данъкообразни такси са нараснали с 40 %, а през 2017 г. със 7 %.

През октомври миналата година "Оксфам" - организацията, която се бори с бедността, публикува ежегодния си индекс за намаляване на неравенството, в който са класирани 157 държави. Един от авторите му е Макс Лоусън, който е базиран в Найроби, Кения - една от най-бедните държави в света. "България е в средата на индекса с изключение на един ключов показател, по който отива много назад. Става дума за данъчната система. В България има 10 % плосък данък за бизнеса и за хората. От 157 държави - по този показател вие попадате на 130 място, което е много зад останалите европейски държави. Знам, че в страните, където има постсоциалистически реформи, плоският данък е много разпространен. Ще дам пример с Латвия, която се отърва от това и въведе прогресивна скала. Ако имам препоръки към България, то това е да реформира данъчната си система. Няма как, ако учител или медицинска сестра плащат еднакъв процент от дохода си като данък, какъвто е и за мултимилионера, страната да се пребори с неравенството", твърди Уолсън.