Сблъсък за невидимото

От своя страна авторът на "Оркестър Титаник" Христо Бойчев, перифразирайки Шекспир, добавя: "Целият свят е "Титаник" и всички хора сме пътници. Единственото бягство е илюзията." Спектакълът на младия режисьор Дамян Тенев, осъществен на сцената на Хасковския театър и номиниран за режисура за наградата "Икар", категорично се оттласква от трактовката на историята за четиримата скитници, които все чакат на една забравена гара влак, който, разбира се, никога не идва, като абсурдна комедия. И то не само защото режисьорът смята, че в абсурда няма любов, няма Бог, няма и упование, а човекът е като клечка, която става жертва на обстоятелствата, но и защото в тази пиеса сън стремежът е да се пресъздаде един накъсан, но съвместим логичен свят, където всичко е възможно и вероятно.
В създаденото от художничката Радостина Тодорова почти пусто сценично пространство, обозначено като "Детски кът" и напомнящо циркова площадка, четирима клоуни (защото във виждането на Дамян Тенев скитниците от пиесата са превърнати в клоуни, владеещи истински циркови номера) разиграват историята на света, на очакването, на отчаянието, на търсенето на смисъла. Но независимо че страданието е следствие от липсата на любов, основният сблъсък е за невидимото - за любовта и надеждата, или както уточнява режисьорът - за нещата, които не могат да бъдат докоснати, защото без тях светът става плосък, хората остават без своята вътрешност - душа или дух. И според вътрешния сюжет на спектакъла се оказва, че дори и когато си изгубил всичко, когато си просто никой, макар и скрит под маската на весел клоун, под светлините на цирковата площадка и в пустотата на изоставената гара, може да срещнеш един магьосник чужденец, който се опитва да ти даде душа и дух. Макар и всичко това да е рожба на едно- единствено съзнание - съзнанието на потъналия в сън човек, за когото не съществуват тайни, несъответствия и скрупули, все пак носителят на мъдростта - чужденецът Хари (в ролята Емануил Костадинов), припомня на скитниците, че не са просто някакви твари, които се борят за оцеляването, а че има и други неща, които могат да им дадат същност.
Затова и Дамян Тенев уточнява, че героите в "Оркестър Титаник" не спират да се борят, което прави тази пиеса не за отчаянието, за надеждата, също като в мита за Сизиф. По пътя на надеждата и по пътя към себе си в това представление вървят актьорите Петър Влайков (Доко), Красимир Митев (Мето), Пламен Петков (Луко), Станислава Николова (Любка) и Иванка Шекерова (Съновидението).









Сцени от спектакъла