Седнало на царски трон, Слънцето управлява планетите

В края на ХVI и началото на ХVII век град Прага е истинска Мека на астрономията. Силно увлечен по тази наука е чешкият крал Рудолф Втори. Той е меценат и събира в кралския си двор цял екип от астрономи, на които създава добри условия за работа.
Когато в Прага пристига младият немски астроном Йоханес Кеплер (поканен от своя уважаван и доста известен колега Тихо де Брахе), геоцентричната система в астрономията е вече окончателно погребана от Николай Коперник и Джордано Бруно.
За двамата учени Тихо де Брахе и Йоханес Кеплер, желаещи да се занимават сериозно със своята наука, показният шум на пражкия дворец на крал Рудолф Втори не им е по вкуса и те решават да се оттеглят в един малък замък край река Изер, където започва истинската им плодотворна научна дейност.
В своето произведение "Тайните на Вселената" тогава 24-годишният Кеплер (1571-1630) стига до заключението, че цялата Вселена е построена върху една всеобща хармония, върху един тайнствен ред.

Градът на Кеплер

Йоханес Кеплер потвърждава правилността на учението на Коперник за кръговите орбити на планетите в цялата Слънчева система. Като източник на движението на планетите "в сърцето на света" той сочи Слънцето.
Своите закони немският учен формулира в книгата си "Астрономия нова", която става най-четеното и най-разпространяваното произведение на своето време след Библията. От изключителните усилия и отлични резултати със световно значение на Йоханес Кеплер се ражда ново научно понятие - Небесна физика.
Скромният немски учен-астроном обаче не се оставя славата да го заслепи и продължава своята системна работа и небесни наблюдения. Трябва да бъде споменато, че Кеплер се отнася доста критично към тогавашната "епидемия на времето", както са наричали в онези години астрологията.

Космонавтиката днес се основава на законите, открити от Кеплер

В произведението си "Диоптрика" ученият разглежда проблемите на оптиката. Кеплер е първият, който установява функцията на кристалните лещи и тяхното влияние върху формите на късогледството и далекогледството, без да познава Закона за пречупване на светлината.
Изчисленията и дефинициите обаче далеч не представляват действителна картина от дейността на Йоханес Кеплер. Те са само фасадата на истинската му научна работа. Резултатите от своите познания, от опита и астрономическите си наблюдения той използва за написването на практически учебник - "Съкращаване на Коперниковата астрономия".
Ватиканът забранява тази книга като еретическа.
"Земята се намира в центъра на небесата", твърдял гръцкият астроном Птоломей. Неговото схващане е сковавало човешките умове повече от хилядолетие. Тогава Николай Коперник поставя началото на революцията, която изтласква Земята и човека от центъра на Вселената. Роден през 1473 г. в Полша, Коперник получил образованието си на човек от Ренесанса, с познания по право, астрономия, икономика и математика. Докато служел като каноник в катедралата във Фромборк, той задълбочено изучавал движението на планетите и звездите, създал обемиста творба, която излагала радикалните му схващания.
Новината за тях постепенно се разпространила из цяла Европа, но поради религиозни и политически причини той отлагал публикуването й до 1543-та - годината на смъртта му. И тогава светът прочита думите, които коренно променят представата за Вселената: "Сякаш седнало на царски трон, Слънцето управлява семейството на планетите, които обикалят около него" - заявява Коперник. Същевременно астрономът обяснява смяната на деня и нощта с движението на Земята около оста й.
На протестанта Мартин Лутер се приписват думите, казани по адрес на Николай Коперник: "Този глупак иска да обърне астрономическата наука с главата надолу!"
Според учените от онова време полският астроном Коперник е направил точно това и по този начин е освободил астрономията като наука. Той пръв се осмелил да постави под съмнение одобрената от Църквата догма: "Земята се върти около Слънцето, а не обратното!", твърдял Коперник.
В днешно време, когато космическите кораби обикалят Земята, те следват орбитата, основаваща се на законите, открити от Кеплер. Този разностранно надарен теоретик работи съвместно с датчанина Тихо де Брахе, използвайки неговите наблюдения върху движението на звездите, и опровергава завинаги преобладаващото тогава схващане (поддържано и от Коперник), че планетите се движат по окръжност.