Сеирът възпитава потребност от още повече сеир

След прословутия скандален "Референдум" по БНТ, посветен на плоския данък, и след блестящо аргументираната статия на г-н Валери Найденов в защита на академичната мисъл и срещу откровената простащина по масмедиите, много бих желал публичното присъствие на хората на чужда заплата да стане по-ограничено. За съжаление обаче точно това не се случва. Постоянно продължавам да получавам покани, които отказвам, за участие в дискусии с вездесъщите неолиберални талибанчета, след чиито "импортни идеи", както достатъчно често се уверихме, трева не ще да никне.
Откровено ми липсва достатъчно вътрешно разбиране за мотивацията на журналистите, които упорито продължават да събират по телевизионни и прочие "седенки" персонално лицата, които нанесоха на данъкоплатците щети за 1 милиард долара, харизвайки телекома ни и впоследствие съмнително забогатяха; които преоформиха в ущърб на нацията външния ни дълг, които целенасочено ни вкараха в частния картел на електроразпределителните дружества; които трайно дестабилизираха и обществото, и държавния бюджет,  въвеждайки плоското подоходно облагане; които посредством същото завъртяха икономиката по спиралата на депресията, от която като че ли няма изход в обозримо бъдеще. Приведеният списък на "смъртни грехове" при това далеч не е изчерпателен, големи теми са и тоталната разпродажба на банковата система на чуждестранни банки, безконтролно безумната неограничена приватизация, "спонтанно" превърнала се в деиндустриализация, безсилието на усилията за реиндустриализация и пр. и пр.
Не вярно, че такива като мен въплъщавали едната гледна точка, а въпросните разпасани улични момчетии - алтернативата. Познавам и дори поддържам приятелски или напълно нормални  колегиални отношения с множество прилични хора, които не споделят моите социалдемократически възгледи, а техните са в полето на християндемокрацията. Но това са държавно отговорни хора и, любопитно, те относително рядко получават думата. Предпочитанията на масмедиите са еднозначно на страната на

посредствеността и първичността

ако може в дискусиите да започне надприказване, дрязга, надвикване, а ако в един момент се стигне до ръкопашна схватка, най-добре. Нещо като по Зошченко, що за караница без бой?
Сеирът възпитава единствено потребността от още повече сеир. Зрелищата неминуемо водят до още по-големи зрелища. Вниманието на общественото мнение като по христоматия системно се отклонява, то се оплита и потъва в дреболии и несъществености, големите национални проблеми дългогодишно се изоставят "на дрейф". Държавата ни резултатно и видимо пропада, без преувеличение, в последно време с откроена тенденция към пълно "разтопяване" и изчезване.
Нямам необосновано самочувствие, че през годините само аз съм писал "некоректно" относно тревожното неусетно някак нарастване на властта на неолибералните лобистки институтчета, налагащи рисковани експерименти у нас. Дето се казва, влиянието им да е само по масмедиите, с мед да ги намажеш. На непосредствения им прицел понастоящем се оказа българската наука.
Неведнъж съм задавал в статии и също непосредствено лично, на т.нар. отговорни политически лица въпроса откъде накъде и как "Отворено общество" придоби правото да законодателства по отношение на рейтингите на висшите учебни заведения у нас.
Безответно!
Най-малкото човек, познавайки генезиса да речем на Нов български университет, си задава въпроса за наличието не на евентуален, а на неприкрит конфликт на интереси. Не е ли по-добре, щом се приема, че рейтингите са чак толкова необходими, с тях да се занимава специална държавна агенция към БАН или към Министерството на образованието, например?

Подходящо ли е чужда фондация

станала между временно трайно печално популярна с вредоносната дейност на така наречените "соросоиди", да съди и отсъжда относно качествата на българските академични кадри и институции във висшето образование и науката?
Необосноваността на упражняваната понастоящем рейтингова методика, в която не се взема предвид нивото на заплатите спрямо регионалното, вече критикувахме заедно с други учени в ред предишни публикации. Тук искам специално да се спра на опита за омаловажаване на българската икономическа наука, който нищо чудно, както отчетливо са тръгнали нещата, да се окаже успешен и да доведе този път до пълен погром.
Според системата за оценяване на научната активност на висшите учебни заведения, измислена и прилагана от визираната изключително онагляла неолиберална клика, всичките ни публикации, които евентуално могат да бъдат хванати от използваните от нея интернет търсачки, трябва да бъдат на английски или, което е направо парадоксално, "транслитерирани", тоест написани на български, но на латиница. Все едно науката не е част от националната култура! Българската национална култура, за сведение, от девети век е на български и на кирилица и тя ще си остане такава, независимо от псевдо или истинска глобализация и съответните нейни адепти. Подходът, на който сме свидетели, и според който се готвят да определят даже заплатите ни (което само по себе си също е ужасно атакуемо, но за него отделно), се явява по същество откровено антинационален и антинаучен.
Контестуалният проблем, разбира се, не отменя необходимостта българските научни списания да бъдат последователно приведени в съответствие с европейските изисквания за референтност, но това не става нито за ден два, нито за година две. Постоянно в старанието си да се нагодим и да угодим спешно и на всяка цена някому зад граница, в Брюксел или зад океана, тук

запрягаме каруцата пред коня

В Португалия, където бях на конференция, португалските колеги споделиха недоволството си от "англоцентризма" в смисъл, че преподавателите от англосаксонските университети като правило нито знаят чужди езици, нито четат, нито признават някого извън тях самите.
Така, да сме наясно и с въпроса с цитирането. Българските икономически проблеми, по които повечето от нас пишат, като проблеми на една периферна и изостанала, макар и европейска държава, повечето звучат в развития свят ако не архаично, то поне доста екзотично. Оттам, от своя страна, са готови да ни съветват по всякакъв повод и най-вече, започвайки от ВИП-а на летището, но не и да ни четат, да вникват и да се съобразяват с мненията ни, произтичащи от вътрешното фундаментално задълбочено познаване на ситуацията "на терен". А относно качеството на външните съвети ние натрупахме двадесет и пет годишен изцяло негативен опит.
Лицето Дянков се хвалеше под път и над път, че бил най-цитираният от икономистите в Източна Европа. Ако се вгледаме малко повече, цитирали са го главно "наговорили се" лица от кръга около световната институция, където бе работил. И какво толкова произлиза от това, собствено? Относно умствения и административно управленския багаж на бившия ни финансов министър днес едва ли някому в България и Грузия би могло да му хрумне каквото и да е било ласкаво определение. Но да не прекрачваме академично допустимите норми на изразяване.
Четвърт век поредица от български учени

 пишем за задънената улица,

по която води нас и света неолиберализмът. Добре е, че и американците в лицето на нобеловите лауреати Стиглиц, като цяло, и Кругман в много голяма степен, предприеха обстоен опит да преосмислят формиралата се междувременно неудовлетворяваща обществата действителност и по-силно да очертаят по-добри перспективи. Да си мислим, че ние оттук можем да повлияем в каквато и да било степен и форма на подобни процеси, би било напълно нереалистична илюзия и болни амбиции. Но ние сме просто абсолютно задължени да отчитаме текущите световни интелектуални развития, съобразявайки се с тях, което и правим в разработките си, даже изпреварващо.
Това исках да споделя засега като "съображения". На мен, който съм с нескромното иначе самочувствие на български учен с национално име и известност, когото независимо от цензурата все пак достатъчно редовно четат и слушат и съмишленици, и всякакви доста различно настроени хора от по-широката публика, ми е достатъчно моето мнение да се чува у нас. Химери за световна слава и международна известност не ме измъчват през безсънните нощи. А фактът, че тукашните политици и отделни масмедии умишлено пренебрегват такива като мен, е по-скоро остър проблем с тяхната далновидност.
Със сигурност обаче няма да позволя някакви субекти с откровено съмнителни обвързаности и посредствени възможности да зачеркнат онова, което сме се постарали заедно с колегите да възпитаме и изградим през годините като доказала се добра образователна традиция и скромни естествено, но мисля си, полезни за страната и народа ни научни постижения.