Селскостопанската академия може да се възроди

Едва ли някой се съмнява в значението на науката за развитие на земеделието, животновъдството и хранителната промишленост. За съжаление и селскостопанската наука не бе подмината от разрушителната стихия, която вилнее вече 25 години. За нея тя се изразява в постоянна реорганизация, рязко съкращение броя на научните работници и помощния персонал, унизителното заплащане на работещите в системата, съкращаване (разпродажба) на експерименталната база, промени на ръководството (особено след 2009 г.) на академията. По време на управлението на ГЕРБ бяха сменени трима председатели на академията - един беше горски, друг географ. И тъй като при нас промените в законодателната и изпълнителната власт са перманентни, всяка нова власт се стреми да постави угодни на нея ръководители. Всичко това е във вреда както за науката, така и за поставените лоялни или неподходящи ръководители.
За академията

жизненоважен въпрос е бюджетът

който тя получава от Министерството на земеделието и храните. В случая тя е второстепенен разпоредител. Но бюджетът всяка година се намалява. Средногодишната издръжка за последните 3 години (макар и недостатъчна) е възлизала на малко повече от 30 млн. лв. За тази година е едва 23 млн. лв - намаление с повече от 32%. За останалите звена на министерството намалението е 10%. Когато човек вникне във финансовите проблеми, ще си постави и търси отговор на няколко въпроса.
- Първият: Дали не се цели ликвидирането на една изграждана с много грижи система, призвана да обслужва научно земеделието, животновъдството и хранителната промишленост и да се приватизира голяма част от останалата нейна база.
- Вторият: Защо се сменя ръководството - дали да се отговори на някакви партийни интереси, или да се провали и след това се поставя ново. Възможно ли е нормално да работи ръководството и цялата система, когато не достигат парите и постоянно на хората им се казва да се реорганизират, което на практика означава съкращения и търсене пари незнайно откъде.
- Третият: Не е ли това икономическа принуда за малкото останали кадри да напуснат науката и да отидат на работа в чужбина или в други отрасли, където заплащането е по-добро. Това всъщност и става. При това положение законен е въпросът

кой остава да работи в науката

- тези, които искат да посветят живота си на тази дейност, или тези, които не са в състояние да си намерят другаде работа. Верни са и двете. Човек лесно може да си обясни защо липсват или са малко кандидатите за обявените конкурси. Естествено е да бъде така, след като един новопостъпил научен работник (асистент) получава 480 лв., а един професор 730 лв. От 2008 г. досега заплатите не са индексирани. Така ли е в други сфери на икономиката, администрацията (в т.ч. МЗХ) и парламента.
Не знам колко правителства и парламенти са се сменили за 25 години, макар че не е трудно да се изброят. Но във всички случаи са много. За съжаление нито една от тези държавни власти не е разгледала задълбочено състоянието на селскостопанската наука и да я приведе в съответствие с промените в отрасъла, като се използва и опитът на водещите страни членки на ЕС.
Сега, когато от 26 народни представители е внесен законопроект за даване на автономен статут и бюджет на ССА; като тя се извади от системата на МЗХ, е добре да си спомним или да се запознаем с онова, което беше извършено през петдесетте и шестдесетте години на миналия век. През тези години се оформиха сегашните научни институти и се създаде ССА (1961 г.) с председател академик Титко Черноколев. Тези десетилетия могат да бъдат наречени златни за науката. От началото на седемдесетте години досега селскостопанската наука е претърпявала много промени - и добри, и лоши. Но за щастие основните звена са запазени.
Внасянето на законопроекта е продиктувано от обстоятелството, че в програмата на парламентарната група на Коалиция за България беше записано това. Но изненадващата бързина беше наложена от окастрения бюджет и плъзналата мълва, че министърът на земеделието и храните е направил устно предложение до председателя на Министерския съвет да бъде закрита академията. Ако това не е вярно,

опровергайте го публично, проф. Греков

Позволявам си да попитам министъра на кое друго звено от неговата система е намалил бюджета с повече от 32%. Доколкото знам, персоналът в тази система е повече от 20 хиляди човека, а годишната издръжка надвишава 200 млн. лв. Защо допуска неговите подчинени да пишат искания до министъра на финансите и министър-председателя да увеличат бюджета на академията. Наистина ли смята, че един отдел (наука и образование) в министерството може да координира научната дейност на 25 научни институти, 18 опитни станции, 2 бази, музеи, селскостопанска библиотека, издателската дейност. Още повече, че този отдел се оглавява от обикновен селскостопански специалист, без да е бил научен работник, за учител не знам. Но това не е изненада, тъй като в МЗХ все още има много хора, които без съответен ценз и опит заемат добре платени държавни длъжности. За мен това е илюзия. Казвам това, защото съм го изпитал на гърба си (1975-1979 г.), когато беше закрита ССА и ми беше възложено да оглавявам управление "Наука, технически прогрес и образование". При тогавашните условия това за управлението не беше най-трудното, защо в обединенията с различни наименования съществуваха добре развити отдели за наука и внедряване. Добре, че това недоразумение (закриване на академията) не просъществува дълго и на 1 май 1982 г. академията беше възстановена, Нейните изтезания и мъки през изминалите 25 години са известни.
С приемането на предложените промени в закона, които аз одобрявам, ще се решат много проблеми на селскостопанската наука. Позволявам си да направя няколко бележки и предложения.
- Органът Управителен съвет ми звучи като орган за управление на стопанска организация, фирма, кооперация, агенция и др. Добре е той да носи име, подходящо за научна организация, напр. Президиум, както беше в БАН, или Академичен съвет, както е във вузовете.
- Не е без значение съставът на управителния орган. Ако на академията бъде възложена координацията на научните изследвания в сектора, то в него трябва да бъдат включени ръководни лица от МОН, МФ, МЗХ, от висшите училища. Това трябва да бъде заложено в закона. Мисля, че със закона трябва да бъдат определени заместник-председателите (според мен поне двама) и главен секретар и да бъдат включени по право в управителния орган.
- Предложените промени малко третират

 въпросите за иновациите в отрасъла

или ги третират много общо. А това трябва да бъде една от основните дейности на академията и нейните поделения. Този въпрос никога не е намирал подходящо, кардинално и законово решение у нас. Показателни са данните от наскоро извършеното проучване на МОН, от които се вижда, че България е на дъното по иновации (в. ДУМА, 6 юни 2014 г.). Няма как да бъде друго, след като ние нямаме политика, инструмент и механизми за тази специфична дейност. Големите фермери в земеделието "нямат" нужда от тази дейност. Те разполагат с пари, отиват в чужбина, канят (наемат) специалисти, плащат и извършват онова, което желаят, а в същото време то може да не е в интерес на обществото. Това не могат да си го позволят малките и средните стопанства в земеделието, животновъдството и хранителната промишленост и естествено ще изостават в иновативната дейност.
- Само с изваждането на академията от състава на МЗХ и вписването на средства за нея на отделен ред в националния бюджет няма да се решат нейните финансови проблеми. Парите винаги няма да бъдат достатъчни. Не дай си, Боже, да се пръкне един финансов министър като г-н Дянков, и въпросите ще изникнат с не по-малка сила от днес. Известни са преживяванията и теглилата на учените от БАН в течение на почти 4 години.
В заключение. Подходящ е моментът, макар и с голямо закъснение, да проучим, осмислим и внедрим опита на водещите в земеделието страни членки на ЕС. Във Франция от 1966 г. е създадена и функционира мощна организация за иновации, която е моторът за развитие на земеделието. Тя се казва АНДА - Национална асоциация за развитие на земеделието. Тя е посредник между науката и производството. Тази организация прави пилотни проекти, изпитва ги и ги предлага за масово внедряване. Ние сме малка страна, мисля, че едно развито направление в ССА може да върши тази дейност. АНДА

разполага с мощен фонд

набиращ се в 80% от земеделския сектор и 20% от държавата, от местните власти, ЕС, договори и други източници. Средствата от земеделския сектор произтичат от: такси за реализирана продукция (20%); такси от използвана земеделска земя (15%); членски внос (5%); за извършени услуги (25%); отчисления от кооперативи (15%). С този фонд земеделският сектор става съпричастен в развитието на земеделието - в него участват и големи, и малки структури. Освен това фондът финансира всяка година и 20-30% от изследванията в науката, които се финансират от държавата. Известно е, че брутната годишна продукция от земеделието вече надхвърля 8 млрд. лв., а само износът е повече от 4 млрд щ.д. Не е трудно да се изчисли, че с минимални отчисления по показателите за постъпления, както го прави Франция, във фонда ще се наберат значителни средства за иновации.
Българинът уважава това, за което плаща, и става съпричастен за неговото реализиране. С тъга пиша за АНДА, защото в края на миналия век френските експерти, които работиха у нас, в оставения доклад с наименование "Политика, организация и развитие на земеделието във Франция", АНДА е поставена на второ (от 27 препоръки) по значение място след ролята на земеделската администрация. Аз припомних тези препоръки през 2010 г. чрез в. "Български фермер" (бр. 960 и 961). Сега отново го припомних в наскоро излязлата книга "Земеделието на България плаче за спасителна политика". Но кой да го чуе и прочете, а камо ли да свърши нещо.
Затова предлагам в законопроекта да се запише един нов член: "Създава се Фонд за развитие (иновации) в земеделието, животновъдството и хранителната промишленост" и да се задължи МС да разработи и приеме в срок от 3 месеца правилник за неговото набиране, изразходване и контрол на разходите. По този начин ще се премине на нов етап в развитието на науката, ще се гарантират иновациите, от което ще спечелят и отрасълът, и всички български граждани.