Семейство за детето

Философията на осиновяване у нас премина от етапа "търси се дете за семейството" през "семейство за детето" и вече е "търси се подходящо семейство за детето". Отделен въпрос е дали наистина обществото ни е узряло за този етап на философията. Статистиката показа, че през миналата година са осиновени повече деца от предходните. Значи въпреки тежкото си състояние, българинът иска да отгледа дете и да му даде обичта си, да му помогне да намери пътя си в живота. Нещо повече - въпреки че доста трудно си проби път в съзнанието на българина, приемната грижа също започва да се развива: за все повече деца с увреждания се грижат приемни родители. И това е знак, че нещата се движат в правилната посока. Приемните семейства в България са 1580, а в тях към момента са настанени 1585 деца, от които 178 в доброволни и 1407 в професионални.  
И днес, когато статистиката показва, че доста деца са изведени от социалните домове, обществото има немалко забележки към провеждането на този процес, защото често голямата стара сграда на общежитието на изоставените деца и децата с увреждания просто се заменя с по-малка. А децата продължават да получават същата полугрижа.
Все пак идеалният вариант би бил да няма изоставени в социалните домове, а децата, родени от деца, да са единици, защото в сиропиталищата има не повече от 2 на 100 сираци. Но за осъществяването му се иска немалко работа от много институции, в това число може би и на Църквата. В противен случай социалните работници ще продължават да се борят сами срещу вятърни мелници, а т.нар. процес на извеждане на децата от социалните общежития ще си остане само на книга, въпреки огромната работа и усилията на множество социални работници от всички нива на йерархията.