Сервилност към чужди сили мачка националния ни празник

Юри МИХАЛКОВ

Проамериканската инициатива на ГЕРБ да се откажем от Трети март като национален празник и да признаем за такъв 24 май се провали в парламента. Но засега. Гласуването се провали поради липса на кворум, но не се съмнявайте, че партията на Борисов пак бойко ще се опита да я пробута, разчитайки на мнозинство по въпроса в лицето на евроатлантическите "Продължаваме промяната", ДПС и "Демократична България".

Макар и прокарвана като уж невинна промяна в Кодекса на труда, инициативата звучи сервилно проамериканска по няколко причини. Първо, спомнете си как ГЕРБ и водачът й под натиска на САЩ зарязаха предложените от Русия проекти за АЕЦ "Белене" и "Южен поток" и налагаха благо звучащата, но зловредна политика на енергийна диверсификация, от която българинът обеднява, а и закъсва енергийната му сигурност. Лично главата на ГЕРБ се хвалеше как изпълнил американската заръка и спрял проектите. 

Пак не без внушенията на новия по-голям брат ГЕРБ поведе политика към РС Македония, която може да ни доведе до втори Ньой - не като територия и население, но като национална памет и историческо минало. Покрай украинската война биг босът на мутренския модел се изказа да дадем оръжия на Киев срещу Русия. Одобрение личеше и от изгонването на руските дипломати, макар и с някои уговорки. И макар това "касапско" дипломатическо деяние да срина официалните отношения едва ли не на косъм от скъсването им. Да, в България има руско влияние, но то е естествено, човешко и с корени от векове. И много преди историята да зачене държавата САЩ. То не реди избирателните списъци и листи, не слага и уволнява министри и партийни лидери, не купува суверена с пари и кебапчета. Всъщност дипломатическата "касапница" изпълняваше американската заръка да се изтръгнат корените на българската симпатия и връзка с Русия.

И точно в тази редица от обяснения си намира мястото инициативата за смяната на националния ни празник. Тя е естествено продъжение на русофобската политика на ГЕРБ и нейния бос. И си мисля, че гербаджиите трябва да са горди, че Вашингтон така ловко ги дирижира - те са готови да са щитнат иначе най-българския празник 24 май за геополитически празник на САЩ.

Отделно, че покрай Украйна идеята звучи като персонална антируска санкция на ГЕРБ-СДС и изобщо на десницата ни.

Само че се самозалъгват, ако си вярват, че слугуват на САЩ. Ако целта им е да засилят антиамериканските настроения у нас, ще я постигнат на 100 процента, че и отгоре.  

Самозалъгват се също, ако си вярват, че са Граждани за Европейско Развитие на България. С тази инициатива (и не само с нея) се превръщат в хора, на които са кастрирани родолюбието,

националното достойнство и историческото познание

за собствената им държава.

В дебелите книги пише, че националният празник е свързан с дата или събития, при които отделните народи и нации извоюват или възстановяват своята държавност. При които те създават собствени органи на управление и водят своя национална политика. Затова и всички народи или нации признават създаването на собствена държавност за национален празник или за Ден на независимостта.

От Трети март започва изграждането на съвременната българска държавност с конституция, парламент, правителства, държавни и обществени институции, армия, полиция и пощи, със собствена политика в образованието и здравеопазването. Всичко това 24 май не можеше да го създаде. Апропо, именно след 3 март започнахме свободно да честваме и 24 май - по-точно от 1885 г.

Научил съм или съм си тананикал фразите "Върви, народе възродени, към светли бъднини върви", преди да чета и пиша. Тези фрази са нахлували в главата ми, когато съм попадал на рисунките на Светите братя в книги или по вестници. Опитвал съм се да вникна в тях при скучаенето между детските игри. И въпреки това най-българският празник, с който с основание се гордеем, че сме дали нещо на света, не отговаря на споменатите критерии за сглобяване на държавност. Познанието изисква ясно да разграничим процесите и завинаги да заковем мисълта, че приемането на славянската писменост през IX век 

не е извоюване или възстановяване на българската държава

която тогава е съществувала вече над три века. Да, превръщането на славянската писменост в официална политика е исторически скок, която циментира езиково, религиозно, културно и духовно, но една вече пълноценно действаща българска държава.

Неслучайно тази дата е била признавана от царска България чак до 1944 г., от всичките й правителства, партии и политици. Неслучайно тази дата се е отбелязвала у нас, дори когато Хитлер бе нападнал СССР. Неслучайно на нея не са посягали геополитическите му противници като Александър Цанков, ген. Луков или германофила Богдан Филов.

Нашата независимост не може да се побере в една дата, нито в едно десетилетие. Тя е процес, продължил 30 години, прекрачил прага на две столетия и преминал през три възлови фази - възстановяване на българската държавност със Санстефанския договор на 3 март, макар и във васален формат, Съединението на България на 6 септември 1885 г. и окончателното обявяване на Независимостта на българското царство на 22 септември 1908 г. Нормално е първата дата да честваме като национален празник, защото без нея нямаше да се стигне до следващите две дати, които отбелязваме като официални празници. Всъщност народът ни чества и трите дати като национални празници.

Нито една от тези три дати 

не е национален празник без другите две

Това не е нещо необичайно, светът познава държави с повече от един национален празник. ГЕРБ явно не си дават сметка, че, подменяйки националния ни празник, погазват и Априлското въстание. А без неговата саможертвеност нямаше да се стигне до Трети март. Това не е обикновено въстание. То е Голготата към собствената ни свобода, вероятно по-трагична от подвига на опълченците на Шипка. Закланите батачани, перущенци, загорчани е трябвало да минат през саможертвено заколение, за да ни има като държава. А свободата сме си я извоювали и на дръвника в Батак.

Все пак 24 май не е обагрен с толкова свята кръв, за да бъде и национален празник. Макар че по света има национални празници и без проливане на кръв. 

Радетелите за национален празник на 24 май погазват не само приноса на Русия към нашата свобода, но и другите две дати от 30-годишния процес на съзиждане на националната ни независимост. Пращат в склада да прашясва Съединението. Те се имат за западнофили, но посягат върху събитие, при което конструктивна роля за независимостта ни изиграва и Западът.      

Дуел на аргументи в парламента

Иван Петков, БСП: "В последните години ние сме единствената нация, която се опитва да си промени историята. Аз знам, че вие не искате 3 март, а искате на 4 юли гордо да носите американските знамена. Аз знам, че вие искате колкото може да сте в духа на времето и да покажете как сте срещу Русия и всичко друго, но вие, които говорихте преди малко за това, че 24 май трябва да бъде националния празник. Ами, колега, ако не беше 3 март, какво щяхме да правим на 24 май?" Щеше да честваме празник на турската азбука. Щяхме да бъдем турски султанат."

Петър Кънев, БСП: "Всичко е чудесно, но тук искам да информирам, че 24 май е официален празник на Русия."

"24 май е празник и в Русия, Македония - на всички, които искат да се прикачат към нас. 24 май трябва да е наш национален празник", настоя Петър Николов от ГЕРБ.

"Ако нямаше 24 май, нямаше да има 3 март", контрира Тома Биков от ГЕРБ-СДС: "Няма турски букви, те пишат на латиница, а по онова време пишат на арабски. 11 май по онова време се чества в българските земи. Подходете сериозно. Никой не иска да обиди 3 март. Това не е вярно, че нямаше да има 24 май, ако нямаше 3 март", каза още Биков.

Костадин Костадинов, "Възраждане": "Нека да не правим като нашите братя в Македония. Нека да не извращаваме историята, нека да не правим такива посегателства върху нея, защото това е нещо, което обижда нас като народ. Моите уважения към вносителите. Смятам, че са достатъчно интелигенти, за да осъзнават сами безсмислието на това, което правят. Очевидно е, че имат политически причини, заради които да го правят. Може би се борят за някакъв тип електорат."