Шефът на БНБ настоя за промяна във фискалната политика

Управителят на БНБ Димитър Радев предупреди, че ако правителството не промени фискалната си политика, има опасност бюджетът да се изправи пред сериозни трудности и държавата да влезе в румънски сценарий на инфлационна и дългова спирала. "Генезисът на тези трудности е политическата криза след 2020 година и свързаното с нея разклащане на фискалната позиция. Определено има тенденция на влошаване през последните години и този тренд трябва да бъде пречупен. В този смисъл бюджетът за 2026 г. ще бъде индикатор дали има достатъчно здрав разум и политическа воля това да се направи," каза той в интервю за БНТ.
Радев прогнозира, че инфлацията в края на 2025 г. ще е по-висока от тази в еврозоната, но все още в управляеми рамки, т.е. няма да има особен драматизъм поне в това, което официално се наблюдава и отчита като инфлация.
"Разбира се, дискусията и публичната, и сред хората за това колко са високи цените в магазините ще продължи, но от макроикономическа гледна точка това няма да представлява сериозен дисбаланс. Аз мисля, че сега имаме отлична възможност да направим така, че да продължим с процеса на увеличаване на реалните доходи и в същото време на възстановяване на фискалните буфери, ако фокусираме вниманието си върху това, което става в разходната част на бюджета, и го управляваме по най-разумния начин. Тоест това още може да се направи. Ако продължават тези проблеми да ескалират, ще се окажем в положение, в което няма да има полезни ходове, нещо, което виждаме в момента", каза той и даде за пример Франция и Румъния.
На въпрос колко близо е румънският сценарий, Радев отговаря: "И далеч, и близко. Зависи от коя гледна точка разглеждаме проблема. Този сценарий ще бъде невъзможен в България, ако без забавяне се вземат мерки да пречупим негативния тренд по отношение на фискалната позиция от последните години. Ако оставим тази проблеми да ескалират, определено ще бъдем на пътя на това, което вие нарекохте румънски сценарий. Вижте, нашата приходна система, включително данъчната система, нейният дизайн е направен така, че да осигури безпроблемно финансиране на държавни разходи в размер до около 40% от брутния вътрешен продукт. Ако ние поддържаме устойчиво тези разходи, значително над тази граница, това неизбежно поражда въпроса как ще се финансира. И отговорите не са толкова сложни. Чрез дълг или чрез увеличение на данъците или чрез комбинация на тези две възможности. А те не са добри възможности. Затова фокусът трябва да бъде върху това да овладеем фискалната експанзия, да пречупим тенденцията на проциклична фискална политика. И в този смисъл, да, аз мисля, че бюджетът за 2026 година е може би по-важен от бюджетите през всяка една от последните поне 5 години."