Шистовите тревоги на Лондон

Дойче веле

В Блекпул, край северозападното крайбрежие на Англия, има огромни залежи на шистов газ, които биха решили изцяло енергийните проблеми на страната. Лондон все още не е решил дали да поеме този риск - бои се от фракинга.
Не само Германия има проблеми с т.нар. енергиен обрат. Във Великобритания нарастват съмненията, че въобще някога ще бъдат постигнати амбициозните политически и климатични цели, обявени преди 2 години от премиера Дейвид Камерън. Тогава той обеща, че неговото правителство ще бъде най-зеленото от всички досега. Лично за него и за коалицията му с либералдемократите подобно екоповедение беше от изключителна важност. Две години по-рано торите и либералдемократите подкрепиха управляващите лейбъристи, в резултат на което беше приет един от най-строгите закони за климата. Той задължава Великобритания до 2050 година да намали вредните емисии в атмосферата с цели 80 процента. Оттогава кралството е сочено за пример в цяла Европа.

Фракингът крие много рискове - може да предизвика земетресение и да доведе до замърсяване на подпочвените води


Сценарии за бъдещето

Напоследък обаче на много британски политици започва да им просветва - мнозина се съмняват, че начертаните цели са постижими. Нещо повече: прогнозите сочат, че в близките няколко години във Великобритания може да се стигне до сериозен недостиг на енергия.
Дотук политиката залагаше на енергийния микс - смесица от възобновяеми енергийни източници като вятър, вода и слънце. Паралелно с това нови ядрени мощности трябваше да заменят старите реактори, а въглищата постепенно трябваше да отидат в небитието. Изгледите всичко това да помогне за постигането на климатичните цели, без да се стига до недостиг на енергия, изглеждат обаче все по-нереални. С голяма загриженост Лондон следи колко трудно се намират инвеститори за изграждането на нови атомни електроцентрали. След оттеглянето на германските RWE и E.oN, наскоро и британската Centrica заплаши със същото. Концернът е единственият британски кандидат, заявил интерес към строителството на нов ядрен реактор заедно с френската EDF. Обяснението е просто: липсата на гаранции за цените на тока от новите мощности плаши инвеститорите.

Това ли е спасението?

Новата надежда се нарича шистов газ. Преди броени дни независима експертиза даде зелена светлина за започването на добив на газ край Блекпул. Миналата година американската фирма Quadrilla Resources извърши пробни сондажи и се натъкна на "значителни залежи" на шистов газ. След леко земетресение в района обаче сондажите бяха спрени и започна разследване за причините за земния трус. Използваният метод фракинг, т.е. хидравлично разбиване, при който се използват вода, химикали и чакъл, вкарвани под налягане в скалните маси, е свързан с много рискове. Фракингът не само може да предизвика земетресение, но може да доведе и до замърсяване на подпочвените води.
Все още официален Лондон не е решил дали да започне експлоатацията на шистовите находища. Правителството обмисля дали да не последва американския пример. САЩ масово извличат шистов газ от земята, което свали драстично цената на конвенционалния газ. Скоро делът на шистовия газ в общото потребление на газ ще достигне 50 процента. Но Великобритания не е Америка - тя има сравнително малка територия, която на всичкото отгоре е гъсто населена.

Българският обрат

Междувременно в Европа се оформят два лагера по отношение на шистовия газ. Великобритания, Полша и няколко други източноевропейски страни, които много искат да скъсат с енергийната си зависимост от Русия, са склонни да използват шистовите си залежи. В групата на скептиците са Германия, Франция и повечето южноевропейски държави. Ако съдим по точния подбор на думите на вероятния бъдещ президент на Франция Франсоа Оланд, нищо чудно той да обърне френската позиция в полза на добива. Обрат - само че в другата посока - претърпя и българската позиция по въпроса. България беше дала концесия на американската компания Шеврон, а след това правителството на премиера Борисов наложи мораториум върху проучването на залежите.