26 Юни 2019сряда16:08 ч.

Близък изток

Ще има ли война в Залива?

Според част от анализаторите води се само психологическа схватка на САЩ срещу Иран, но според други опасността от конфликт е реална

/ брой: 95

автор:Елиана Иванова

visibility 433

"Ще има ли нова война в Залива?" е въпросът, който днес вълнува света и повече от всичко държавите в Близкия изток. Новата реалност в региона плашещо прилича на тази от 2003 г., когато започна войната срещу иранския съсед Ирак. САЩ усилено търсят причини да засилват присъствието и влиянието си в Близкия изток. Апетитът им е основно свързан с контрола върху "черното злато", което е главен източник на печалба на страните от Персийския залив, а предпоставка са твърденията на президента Доналд Тръмп, че Иран е заплаха за американските интереси в региона, и новото затягане на икономическите санкции срещу Ислямската република от края на април - началото на май тази година. 

Антагонизмът между САЩ и Иран се води по правилата на силовата дипломация. Това е т. нар. тактика на "моркова и тоягата". САЩ се опитват да демонстрират сила, чрез размахване на "тоягата" те целят да поставят Иран на колене и да превърнат страната в поредния американски сателит в региона. Пример за това е разполагането на допълнителна американска военна сила в Персийския залив. Саудитска Арабия и някои други страни от Залива позволиха на тяхна територия и акватория да бъдат разположени американски войски с цел възпиране на евентуална военна агресия от страна на Иран. Доналд Тръмп изпрати самолетоносач, бойна група кораби и стратегически бомбардировачи в Близкия изток. 

Ако трябва да перифразираме Мохамед Ел Барадей, бивш директор на Международната агенция за атомна енергия, Иран не е "магаре", което да се управлява с "моркови и пръчки". Това е  регионална сила, която изисква от страна на САЩ премахване на санкциите, извинение и уважение. Според експерти от региона няма да се стигне до военна конфронтация, защото САЩ се опитват да водят по-скоро психологическа война срещу Иран. Но според други има реални условия за разразяването на военен конфликт. В официалните изявления на правителствата на двете държави се казва, че никоя не иска започването на война. Действията на САЩ обаче стават все по-агресивни и целят директна провокация към Техеран. В сряда беше разпоредено евакуирането на някои служители от посолството на САЩ в Багдад и от консулството в Ербил в Северен Ирак заради "предстоящи" заплахи от иракски въоръжени групи, подкрепяни от Иран. 

На лов за съюзници

Както е известно, Иран е голям геополитически играч и в последните години успя значително да разшири своето икономическо и политическо влияние в региона. Страната на аятоласите открито поддържа мюсюлманските шиити в съседните страни, има и доказателства за иранска подкрепа към различни радикални групировки в региона, които действат на територията на Ирак, Сирия, Афганистан. 

САЩ трябва да имат предвид, че Иран не е Ирак. В четвъртък експлозии разтърсиха столицата на Йемен, когато военни самолети, предвождани от Саудитска Арабия, нанасяха удари срещу бунтовниците хуси. Това бе отговорът на саудитите във връзка с атаката с дрон, повредила две помпени станции на важен саудитски нефтопровод, който транспортира суров петрол през пустинята от бреговете на Персийския залив до Червено море. Саудитските власти заявиха, че щетите са незначителни, но временно са спрели тръбопровода, който може да доставя до 5 милиона барела на ден. Риад обвини за нападението подкрепяните от Иран бунтовници хуси в Северен Йемен. 

Започнаха и политическите сондажи в Ирак, който е един от основните икономически партньори на Иран в петролния сектор. Освен това Иран е основният износител на електричество за Ирак. В момента американски представители в Багдад на практика казват на иракското правителство да избира между САЩ или Иран и нееднократно дадоха да се разбере, че са готови да употребят военна сила срещу всяко действие, което може да се интерпретира като заплаха за американските интереси в страната и региона. 

Основният съперник на Иран в Близкия изток е Саудитска Арабия. Заедно с Обединените арабски емирства (ОАЕ) и Израел тя оформя основния коалиционен стълб на САЩ срещу Техеран. 

На фона на нарастващото напрежение иранският външен министър Джавад Зариф беше в Ню Делхи миналата седмица, за да обсъди с външния министър Сушма Сурадж подкрепата на Индия за продължаващата криза с Вашингтон. Индия е обяснила, че всяко решение за покупка на петрол от Иран ще трябва да изчака приключването на парламентарните избори, които се провеждат в момента. Докато Зариф описваше разговорите си с Индия като "отлични" и обвиняваше САЩ за "ескалиране на ситуацията в региона", Ню Делхи беше по-предпазлив по отношение на коментарите. Индия престана да купува ирански петрол този месец, след като САЩ отказаха да премахнат санкциите върху търговията с петрол с Иран. Индия е вторият най-голям купувач на петрол от Иран, след като износът към Китай е спаднал до по-малко от 1 милион барела на ден и е вероятно да намалее този месец до най-ниските нива от 500 000 барела на ден. 

Вашингтон ускори икономическите санкции срещу Иран и се опитва да изтласка петролния му износ до нула, за да дестабилизира регионалното влияние на Техеран. Ако се стигне до война, тя със сигурност ще бъде най-опустошителната, която Близкият изток е виждал. 

Каква е позицията на Европа?

Европа също иска да има влияние над Иран и да изгради бъдещите си отношения с Ислямската република, но върху основата на търговията и инвестициите и в духа на Съвместния всеобхватен план за действие. Кризата с Иран извади на бял свят един разединен Запад. Подходите на Европа и САЩ към Иран се различават значително. Според администрацията на Доналд Тръмп Съвместният всеобхватен план за действие е "ужасна сделка", договорена набързо, за да служи като наследство на външната политика на президента Барак Обама, а не толкова да гарантира, че Иран няма да се сдобие с ядрено оръжие. Eвропа обаче смята, че иранското ядрено споразумение, макар и да не е съвършено, обезщетява интересите на всички страни по него. То гарантира, че Иран няма да се превърне в ядрена военна държава. Според американския президент, макар и сделката да е историческо постижение на многостранната дипломация, то не означава автоматично, че се "прави правилното нещо." 

ЕС възприема иранската ядрена сделка като безспорен успех на съвременната многостранна дипломация, което би могло да послужи като пример в бъдеще за неразпространение на ядрено и на други оръжия. Като се отдалечава от сделката и наказва онези, които я спазват, администрацията на Тръмп отчуждава своите съюзници и насърчава опасни тенденции да се действа едностранно за оттегляне от важни международни споразумения, които биха могли да имат вредни последици за международния мир и сигурност. Вашингтон смята ЕС за лицемерен и неблагонадежден съюзник, който критикува действията на САЩ, докато се възползва от военната им защита. Той вижда европейската предпазливост като слабост: Америка действа, защото може, Европа се дистанцира, защото не може. 

Брюксел се надява, че президентът Доналд Тръмп търси нова сделка, а не нова война. Тъй като Европа утвърждава своята глобална роля главно чрез своята "мека сила", а САЩ отстъпват от глобалните си отговорности, като същевременно удвояват твърдата си сила, пропастта в трансатлантическите отношения ще зейва още повече. 

Испания отзова своя фрегата от Военноморските сили на САЩ в Персийския залив, а Германия и Холандия обявиха, че ще спрат военните тренировъчни операции в Ирак поради регионалното напрежение. Засега Китай и Русия - другите две страни, подписали споразумението, - само си прехвърлят топката, надявайки се, че другият партньор ще се противопостави на САЩ заради икономическите санкции и разполагането на военна сила в Залива.

КЗК откри картел при фирмите са саниране

автор:Дума

visibility 0

Въпреки поевтиняването на газа парното ще поскъпне

автор:Дума

visibility 188

/ брой: 120

КЕВР не е готова за сделката с ЧЕЗ

автор:Дума

visibility 174

/ брой: 120

Омбудсманът предлага закон за личния фалит

автор:Дума

visibility 164

/ брой: 120

Русия се връща в ПАСЕ

автор:Дума

visibility 143

Мигрантите пак тръгнаха към Европа

автор:Дума

visibility 234

/ брой: 120

Имамоглу спечели с имиджа на народен политик*

visibility 165

/ брой: 120

Как мирише боклукът на София?

автор:Деси Велева

visibility 235

/ брой: 120

Байкалско - изгубено във времето

автор:Юлия Кулинска

visibility 377

/ брой: 120

Диагнозата на един народ

visibility 217

/ брой: 120

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ