Ще избираме президент, не попечител на SOS-селище

Манол ГЕНОВ

Нелепо промотираната кандидатурата на ПП ГЕРБ в президентската надпревара откровено унизи г-жа Цецка Цачева. Недопустимо късното представяне на кандидата на Бойко Борисов стресна и най-претръпналите непукисти. Трудно се намира аналог на това как едно партийно решение може да произведе толкова всенародно недоумение. Никой не заслужава на гърба му да се излее лавина от народно остроумие, каквото ГЕРБ причиниха върху образа на председателя на Народното събрание.
Какво ни казва с това решение управляващата партия? Това е въпрос, на който обществото не спира да трупа отговори, а и нови въпроси върху тях.
С кандидатурата на ГЕРБ за президентския пост обществото ни преживя истинско

дежавю отпреди пет години

Премиерът отдавна е доказал, че има собствена интерпретация за конституционното разделение на властите. Само преди дни Борисов лежерно помоли да не го понижават, спрягайки го като номинация на ГЕРБ за кандидат за президент. След цяло лято мисловно танцуване все пак е решил как на председателя на парламента повече му отива да бъде "понижен"... в кандидат за президент.
Унижението за г-жа Цачева не спря дотук. Напоително бе обяснено в ефир как е имало още кандидати, ама избрали най-правилния, щото другите били нужни другаде. Може ли кмет или министър, пък били те и одобрявани от Бойко лично, да тежат повече като респект и експертиза от председателя на Народното събрание в парламентарна република? Ако и върху това ГЕРБ са умували 120 дни, значи унижението за г-жа Цачева е съзнателно допуснато.
Иначе заиграването на премиера в

пиеската "Кога аз ще съм президент"

не е от вчера. Прочетете тези думи и ще ви кажа защо. "Откакто съм в политиката, ме питате кога ще ставам президент. Критикувахте ни, че бавим кандидатурата си за предстоящите избори. Сега може да знаете предварително. Ако имаме кандидат за следващите президентски избори, това ще съм аз." Това е цитат. И ако мислите, че това е закана на премиера от неделя, 2 октомври 2016 г., много се лъжете. Премиерът е цитиран медийно с тези думи на 4 октомври 2011 г.
Да имате дежавю? Защото ако нямате, сте единствени. За втори път при номинирането на кандидата на ГЕРБ за президентството премиерът играе ролята на карпатска мечка - ей така, да забавлява публиката и да озонира въздуха с гласа си. За втори път при вече окончателна кандидатура той на всеослушание каза - и на Плевнелиев, и на Цачева, да не се вземат на сериозно. Той им дава право само на един мандат, хич да не си и помислят за втори, щото той самият идва. И това, ако не е унижение, при това на конституционни права и власти, да кажат в ГЕРБ какво е.
Помните ли как преди пет години премиерът си позволи да шляпне бащински по врата новоизбрания президент Плевнелиев? Сега реплика на такова шляпване иззвънтя с представянето на настоящия кандидат за президент на ГЕРБ Цецка Цачева. Много бащи имала нацията, крайно време било да има и майка. Ей така, шляпвайки небрежно по кандидатурата на ГЕРБ, Борисов дори не усети колко нелепо двусмислено и дори сексистко прозвуча изцепката му. Г-н премиерът и партиен лидер очевидно е объркал повода, а дори и непретенциозната аудитория на ГЕРБ не заслужава да й се говори

като на осмомартенски банкет

А може би Борисов е решил, че измъчената от управлението му страна е SOS-селище, на което търсим формална майка?
А помните ли дълбинния наратив на премиера, когато се впусна да се възмущава от комунистическото минало? Помните ли пренебрежението му към някогашните членове на БКП и вечното му заклинание как онези, същите, трябвало да се извинят, дето преди 10 ноември били партийно облажени, докато той така и така филиите с мас и пр.? Онези трябвало да Му се извинят. И защо тогава пропусна да предупреди кандидата си за президент, че и шефа на предизборния щаб на ГЕРБ Цветан Цветанов, да внимават с индулгенциите, които ръсят щедро върху биографията на г-жа Цачева? Вече като кандидат за президент тя просто била априори извинена за битието си в БКП преди 10 ноември. Защото към 1989 г. почти всички в една зряла възраст били членове на БКП и това било закономерно. И как това било едва ли не шанс да учиш и да се развиваш.
Господата Борисов, Цветанов и ко можеха все някак да пресметнат, че към въпросната 1989 г. г-жа Цачева е била на зрялата възраст от... едва 31 години. И ако са убедени, че партийното членство на такива "зрели" години е било единствена възможност да се стигне до университетите, значи съзнателно обиждат стотици хиляди българи, влезли по редовен път във висшите училища и дръзнали след това да се доказват професионално до 1989 г.
Ако г-жа Цачева е

еманацията на кариерната банка на ГЕРБ

за президентската кандидатура на управляващата партия, значи левицата е принудена да преглътне още една истина за ГЕРБ. И това е, че ние в БСП далеч не сме единствени наследници на БКП. Лъсна, че биографично и кариерно не само най-голямата лява, но и най-голямата дясна партия ползва кадри на БКП. Щом онази партия-държава е успяла да отгледа и мотивира хора, които в зрялата си възраст ще бъдат най-доброто в най-голямата дясна партия днес, значи трябва да си делим наследството. Може да е нелепо или скандално, но и това е част от внушенията с номинацията на ГЕРБ за "Дондуков" 2.
Кандидатурата на ГЕРБ за държавен глава провокира реакции в обществото, които Борисов едва ли е прогнозирал. Освен ако толкова му е пукало за тях. Или умишлено е целял друго.
И все пак - общественият шок от номинацията на ГЕРБ за президентския пост скоро ще отшуми. Надеждата е час по-скоро трезво мислещите избиратели да видят какво стои в насрещната теглилка на кантара, наречен кандидатпрезидентска битка.

Водевилът с "майката на нацията"

показа къде във висините е кандидатурата на ген. Румен Радев. Безупречната му кариерна биография не е имала нито време за компромиси, нито причини за извинения. Образовал се, израствал, доказвал се, усъвършенствал се, научил се да отстоява земя и небе в буквалния смисъл.
Ген. Румен Радев, един български летец-патриот, стигнал висини в кариерата си, козирува единствено заради пагона и закона, а не от респект към този или онзи политик, както му се привижда на премиера. Личности и кариери като тази на Румен Радев нямат нужда от партийна протекция и извинения за нея 27 години по-късно. Затова и не му се налага да се обяснява. Да, Радев няма партийно кадрово израстване, каквото има кандидатът на ГЕРБ, при това в повече от една партия. Неговата кандидатура е респект и за самата БСП, кой може да го отрече?
Само комплексарски партии могат да обслужват рефлекса "Нямаха ли си свой, та избраха безпартиен". Българското общество, избирателите през 2016 г., не е фен клуб на този и онзи отбор.

Изборите за държавен глава не са мачле

нито сантиментален клип за деца, търсещи изгубената си майка. Обществото иска да види на терена лица, на които да повярва, че знаят как се стига на върха и какво се отстоява там. Избираме държавен глава и главнокомандващ, а не майка-закрилница от героичен епос.
Ген. Румен Радев е най-доброто попадение за държавата в момент, когато сигурността на всички и на държавата е уязвима. Това го разбира дори и премиерът Борисов. Затова е смелчага в новия си бас как ще подаде оставка, ако на първия тур на изборите ГЕРБ не спечелят. Президент на страната избираме, г-н премиер, не се радвайте и не заплашвайте с резултата от полувремето.


Снимка БГНЕС
Ген. Румен Радев се изкачи на връх Шипка за Националното честване на 139 години от Шипченската епопея


Снимка Благовеста ЦВЕТКОВА
2011 г.


Снимка БГНЕС
2016 г.