20 Април 2024събота05:11 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

Ще ни подмине ли най-сериозната икономическа криза?

Почти половината страни в ЕС вече са в рецесия, а у нас ГЕРБ се опитва да не забелязва това

/ брой: 123

автор:Йосиф Аврамов

visibility 240

Не само най-пострадалите страни в ЕС от кризата Гърция, Италия, Ирландия и Португалия, но и някои други по-развити от тях държави от общността официално са в рецесия. По международно признатите критерии - две поредни тримесечия спад на БВП, те се увеличиха с Белгия, Дания, Словения, Холандия и Чехия. Статистическата служба на Великобритания също обяви второ поредно тримесечие спад на БВП. Съвсем скоро към тази група ще се присъедини и Испания, като поради забавяне на статистическите й данни, единствено точният процент на спад на БВП е под въпрос. По всичко изглежда, че България със сигурност ще се присъедини към страните от ЕС в рецесия в края на второто тримесечие на 2012 г. Неотдавна министър Дянков призна, че през първото тримесечие на тази година растежът на БВП е около нула или е отрицателен.
Бюджетният дефицит за първото тримесечие на 2012 г. е 687,2 млн. лв., по данни от Министерството на финансите. Бюджетното салдо по консолидираната бюджетна програма (КФП) към март 2012 г. се формира от дефицит по националния бюджет в размер на 430,4 млн. лв. и дефицит по европейските средства в размер на 256,8 млн. лева.

След спада на фискалния резерв

през февруари, който бе на критичното ниво от около 3 млрд.лв., към 31 март 2012 г. той възлиза на 4,5 млрд. лв. Постъпилите приходи и помощи по КФП към края на март възлизат на 5,96 млрд. лв., или 20,7% от годишните разчети. Спрямо същия период на 2011 г. постъпленията в бюджета бележат ръст от 7,7%, или с 426,2 млн. лв., което се дължи в най-голяма степен на ръста на приходите от ДДС (33,4%). Ръстът на приходите обаче се дължи преди всичко на инфлацията и най-вече на повишението на цените на горивата и другите енергоносители, а не на повишена събираемост. Контрабандата процъфтява, за което говори състоянието й на възловата митница в Капитан Андреево. Изостават от годишния план и приходите от косвени данъци, които са 2,44 млрд. лв., или само 21,5% от програмата за годината. Приходите от ДДС възлизат на 1,55 млрд. лв., или 21,9% от планираните със закона, а постъпленията от акцизи към март стигат 853,3 млн. лв., като изпълнението спрямо разчета за годината е 20,7%.
Същевременно разходите по консолидирания бюджет, включително вноската на България за общия бюджет на ЕС към 31 март възлизат на 6,64 млрд. лв., което е 22,3% от годишния разчет. В структурно отношение се наблюдава нарастване спрямо март 2011 г. основно при субсидиите и капиталовите разходи, което е свързано основно с усилията за ускоряване усвояването на средствата по програмите и фондовете на ЕС. Не са сериозно оправдание по-ранното изплащане от ДФ "Земеделие" на субсидиите за тютюнопроизводителите за обуславянето на ръста при разходите за субсидии, докато при капиталовите разходи ръстът се дължи основно на по-високи разходи по Оперативните програми и фондове на ЕС, което е вярно, но е за сметка на по-късното възстановяване на средствата от ЕС.
Налице е тенденция, от която е видно, че административният капацитет на българската държавна администрация вече шеста година не е на висота. Независимо как се управляват средствата от ЕС от кабинета на ГЕРБ, България в съответствие с регламент 1150/2000 на Съвета на ЕС, следва редовно да изплаща частта от вноската си за общия бюджет на ЕС, която през първото тримесечие на 2012 г. възлиза на 306,8 млн. лв. В потвърждение на това, че

публичните ни финанси са "силно разклатени"

е евентуалното изпълнение на лансираното от министър Симеон Дянков похарчване и на останалата неизразходвана част от фискалния ни резерв. Предлага се в проектозакон, депозиран в НС, парите - около 1,8 млрд.лв. от Сребърния фонд, които са част от фискалния резерв, да бъдат инвестирани в държавни ценни книжа. Този безумен ход на Дянков вече бе посрещнат с критики от страна на БНБ и Европейската централна банка, но проектозаконът след внасянето му в парламента все още не е оттеглен. По този начин последните сигурни пари във фискалния резерв, който е в основата на финансовата ни стабилност, са застрашени от разходване. Финансовият ни министър засега проявява необяснима упоритост.
Симеон Дянков можеше да бъде приветстван за идеята му за създаване на финансова полиция, но ефектът от нейната дейност ще бъде минимизиран, щом започне т.нар. голямо разместване на държавната администрация, в т.ч. и на двете приходни администрации - Агенция "Митници" и НАП в Русе и във Велико Търново. Проектът е също една от поредните кошмарни идеи на вицепремиера и министър на финансите. Според  Дянков цялостното преструктуриране на администрацията вероятно ще се извърши от три до пет години. Колко пари ще струва на бюджета и колко време ще продължи пребиваването на изброените, а и на другите структури от МИЕТ, МЗХ и МТ в провинцията не е ясно! Касае се обаче за суми повече от 1 млрд. лв. и българският данъкоплатец не трябва да е безразличен към поредната PR акция на премиера Бойко Борисов. Той вече възложил задачата за административните промени на Дянков и на министъра по еврофондовете Томислав Дончев, които активно проверяват областните администрациии, за да търсят сгради. Особено опасно е преместването на двете приходни администрации и може да се очаква намаление на приходите през първите месеци на следващата година с до 10-15 % само заради неразбории, породени от преместването. Всяко забавяне в обработката на информацията заради това ще струва на бюджета немалка сума. За известен период от време данъчни ревизии едва ли ще се правят редовно, което също ще доведе до спад на приходите в бюджета.
 
Вместо да се развива електронното правителство

което зацикли при това управление, през последните три години то се акцентира на географското разположение на административните звена. С преместването на част от администрацията уж според премиера Борисов тя щяла да бъде по-близо до хората, но на практика идеята му е изкривена. Освен че ще ни струва пари, предназначени за жилища под наем на персонал и за техника, тя крие рискове от увеличение на администрацията - вероятността да бъдат назначени повече хора по места, отколкото са освободени в София, е доста голяма. Комуникацията между отделните агенции и дирекции ще е допълнително силно затруднена. Едва ли има български гражданин, който поне веднъж в живота си да не е бил разхождан из коридорите на някоя административна структура, а ако тя е в повече от един град, ще са необходими няколко дни за това.
България подготвя емисия за 950 млн. евро, с която държавата смята да набави нужните й средства за първото голямо плащане по външния дълг догодина. Трите банки, които са били избрани да подготвят емисията и да консултират държавата са BNP Paribas, HSBC и Raiffeisen. Поне три са причините за интереса към бъдещата сделка и едва ли тя ще е при лихвени нива от 5-5,5%, както се хвалеше доскоро финансовият ни министър. От една страна, емисията облигации ще бъде своеобразен лакмус за това как пазарите оценяват финансовата стабилност и икономическата политика на нашата страна. На второ място, България ще се опита да излезе на международните пазари в момент, в който новото продължение на дълговата криза в Европа прави поведението на инвеститорите доста непредсказуемо.

Интересът към емисията нов български дълг

се дължи и на това, че при успех правителството ще си осигури известна предвидимост в публичните финанси поне до началото на 2013 г. От тези пари ще се изплатят падежиращите през януари 2013 г. книжа в размер на 818 млн. евро плюс лихвените плащания за тях.
Дали българският дълг ще бъде посрещнат добре от международните пазари зависи от няколко фактора. Според някои финансови наблюдатели има и политически риск заради изборите в Гърция. Налице е известен интерес към такава емисия на български дълг, стига доходността да е разумна и атрактивна за инвеститорите. Важни са и сигналите, които излъчва България - всяко непремерено действие от страна на правителството може да бъде изтълкувано от пазарите като знак за влошаване на макростабилността. Ако дългът на държавата се запише на добра цена, условията по кредитите за българските компании също ще се подобрят.
Известна надежда за излизане от рецесията в изброените страни в ЕС дава резултатът от президентските избори във Франция, в която социалистът Франсоа Оланд постигна бляскава победа. Той недвусмислено заяви, че ще настоява за нов европейски пакт за финансова стабилност, в който орязването на разходите ще бъде преустановено. Също ще настоява да бъде преразгледан проектобюджетът на ЕС за следващия програмен период, който бе редуциран с 5%. Към страните, които са най-бедни като България ще бъдат насочени повече средства. У нас за разлика от 2009 г., когато бе първата вълна на кризата и я посрещнахме с 8,2 млрд. лв. фискален резерв, понастоящем след хаотичното управление на ГЕРБ буферите в публичните ни финанси почти са изчерпани. Ето защо предприемането на адекватни мерки, които да ограничат негативните ефекти от рецесията е от твърде съществено значение, но дали дясното българско правителство е в състояние да ги предприеме?!?
Евентуална рецесия ще доведе не само до нови трудности за фирмите и забавяне на плащанията от тяхна страна, но и в по-висока безработица и по-ниски доходи, което ще затрудни и домакинствата да плащат дълговете си. Налице е реална опасност от преустановяване на стопанската дейност за редица фирми и най-вече - малките и средни предприятия. Правителството на ГЕРБ обаче нехае за това. Вместо да фалират фирми и премиерът лично да раздава по 325 лв. социални помощи на работниците, както стана неотдавна в ОЦК - Кърджали, той и министрите му най-сетне трябва сериозно да се замислят и да предприемат действени антикризисни мерки, които да са насочени към реалната ни икономика. В противен случай България я чака най-сериозната икономическа криза след тази от 1997 г.

 

БСП огласява днес доклада за договора с ,,Боташ"

автор:Дума

visibility 347

/ брой: 75

Еврото пак се отлага

автор:Дума

visibility 468

/ брой: 75

Руските активи - в полза на Украйна

автор:Дума

visibility 423

/ брой: 75

Полицията разтури лагер на 450 мигранти в Париж

автор:Дума

visibility 347

/ брой: 75

САЩ връщат петролните санкции за Венецуела

автор:Дума

visibility 328

/ брой: 75

Накратко

автор:Дума

visibility 266

/ брой: 75

Признат провал

автор:Евгени Гаврилов

visibility 348

/ брой: 75

Отново за енергийно бедните

visibility 321

/ брой: 75

Липса на отговорност

автор:Александър Урумов

visibility 325

/ брой: 75

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ