Ще сме рамо до рамо до Вас - с надежда и доверие

Уважаеми г-н Генерал,
Не знам дали е допустимо един неслужил редник да обсъжда действията и думите на своя генерал, но искам преди всичко да изкажа дълбокото си удовлетворение от Вашия нелек пробив на фронта, водещ към бъдещето на България!
Ще си позволя обаче няколко забележки за онази напрегната и късна неделна нощ, когато, стиснали палци, очаквахме последните резултати от вота на нацията. Ще добавя, че слушах Вашето слово и изпитвах гордост от искреността, убедеността и ясната мисъл, които думите Ви излъчваха, доверието, което те внушаваха. Затова вярвам, че ще сдържите честно всяко Ваше обещание - в едно отровено от манипулации общество, в което заблудата, лъжата и неизпълнените обещания станаха основен инструмент на властта.
Тъкмо затова изпитах огромно смущение от един Ваш отговор на въпрос: готовността Ви да помогнете за въвеждане на предмета "Православие" в училищата. Защото за мен въвеждането на една нова дисциплина в школото е по-важно за нацията от включването на нов атомен реактор в Козлодуй. Уроци по православие в една страна, в основата си православна, но в която има цели католически и мюсюлмански региони, юдеи и евангелисти, а и немалко от онези, към които принадлежа и аз - вярващи повече в неверието на Волтер, Ницше и Маркс, отколкото в небесните богове! А защо, господин генерал, това да не бъдат уроци по РЕЛИГИЯ, за да знаят децата не само за православието, а и що е будизъм или протестантство, и какви божества са обитавали Олимп и бреговете на Нил. Казвам го, за да внимавате какво обещавате и защото знам, че упорито ще Ви напомнят това Ваше обещание!
И още нещо, господин генерал. Вие преди мен сте узнали, че почти навсякъде изпреварвате с някой и друг процент Вашата съперница, но извадките по възраст от гласуванията сочат, че възрастните хора в България, гласували за Вас, са не с няколко процента, а точно ДВОЙНО повече от предпочелите г-жа Цачева - и в София, и в провинцията! И нека не се заблуждаваме с инициативни комитети: ясно е за всички, че зад гърба Ви твърдо стои Българската социалистическа партия! Затова посочената извадка за възрастните участници във вота е случай, достоен за изследване от социалните психолози. Тъй като се оказва, че онова ужасно и мрачно време на социализма, с което разните реформатори плашат обществото, е скъпо тъкмо за хората, които са живели тогава и помнят онова време. Те, които са вградили младостта, труда и надеждите си в оня несъвършен, налучкващ и често пъти объркващ посоките си обществен строй на далечните хоризонти, наречен социализъм - те гласуваха за Вас. Защото го заслужавате, но и защото зад гърба Ви е БСП!
Към тях, господин генерал, сте в дълг! Защото онази неделна вечер, която бе удавена в патриотизъм и патриотарство, в национализъм с далечния и лош дъх на фашизъм, познат до болка от партизанската ми младост, Вие забравихте за тези възрастни хора и техните тежки социални проблеми. Дори не ги споменахте - увлечен от всеобщия порой декларации за безпределна любов към България!
И още нещо пропуснахте, господин генерал - нещо фундаментално, което Ви различава от онези евродърдорковци: България остава вярна на своите обвързаности към Европейския съюз и НАТО (понякога със скърцане на зъби!), но не забравя близкото си родство с великия руски народ. И тя, тази България, е може би единственият и най-надежден Южен поток на Европа към преодоляване разногласията с Русия! Нещо подобно очакваха да чуят от Вас, господин генерал, оня значителен процент престарели строители на социализма и приятели на Русия, гласували за Вас!
Това беше. Вие спечелихте една битка, следващата неделя ще спечелите решителната, в това няма съмнение! Но Голямата война тепърва предстои и за Вас тя никак няма да е лека. Особено вътрешните фронтове и ударите от засада. Искам да знаете, че ние, макар и "необучени", ще сме рамо до рамо до Вас - с надежда и доверие.
До нови битки, генерале!

И те - с надежда и очаквания към бъдещия президент