Щедростта е кодирана в гените ни

Не трябва да се учудваме, когато пожелаем да дадем бакшиш на келнерка или на таксиметров шофьор - щедростта е присъща за човека реакция, кодирана в гените му, установи американско изследване, публикувано в "Дейли мейл".

Според една от авторките на проучването, Леда Космидес от Калифорнийския университет в Санта Барбара, хората в процеса на еволюцията са осъзнали, че щедростта е добра за бъдещото сътрудничество и съответно за оцеляването на вида. Чисто логически погледнато, глупаво е да дадеш нещо безвъзмездно, без да получиш нещо в замяна. Но ако транспонираме щедростта в социалните отношения, излиза, че е много по-добре човек да рискува. И да даде нещо от себе си, дори и нищо да не получи. Тъй като, в противен случай, той може да разсипе бъдещо приятелство и получаване на помощ заради едничката си стиснатост.

Много често хората си мислят, че не трябва да се отблагодаряват на ближния, само защото предполагат, че никога повече няма да го срещнат в живота си, смята Космидес. Но светът е малък и много често се случва така, че попадаме на същия човек, без да сме му се издължили, а ще очакваме нова услуга от него. Ако направим подобна грешка, бихме се лишили от всички облаги от една дълготрайна връзка на сътрудничество, твърди Космидес.

И от минали проучвания успяхме да установим, че хората са много по-щедри, отколкото предвиждаха сухите икономическите теории или отколкото им позволяваше социалният статус, посочва друг автор на проучването, д-р Макс Красноу от същия университет в Санта Барбара. Дори и да осъзнават, че едва ли ще срещнат друг път даден индивид, това не пречи на повечето хора да проявят щедрост към него, без да отчитат голия интерес. Което означава, че в процеса на еволюцията да бъдеш ларж, е било в плюс за вида.