Що е демокрация по български

Доц. Неделчо Колев

Възприетата от част от ръководителите на БКП линия за "перестройка" през 1989 г. доведе до ликвидирането на социализма и реставрирането на капитализма с всичките, присъщи за него черти. Целта им за неговото налагане беше на основата на неолибералните принципи и свободните пазарни отношения да се осигури по-нататъшното демократическо и икономическо развитие на страната. Начело на борбата за реализирането на тази линия застана една политическа прослойка с разнороден политически и социално-икономически произход. В състава й влязоха представителите на перестроичното крило ръководители и преориентиралите се надясно бивши членове на комунистическата партия; неполучилите по някаква причина от миналия режим признание, т.нар. десиденстващи интелигенти; бивши собственици и техни наследници на национализирани имоти и някой елементи с вродени качества на бързо приспособяване към промените във властта. Те разгърнаха широка демагогска пропаганда, за да очернят всичко за социализма и да убедят обществото, че новата система ще осигури не само истински демократични права на хората, но и възможности за охолен живот. С лъжите си създадоха определени илюзии, особено сред младите. Тази пропаганда щедро се финансира от Запада и

нейните пропагандисти добре се облажават

В приетата Конституция на Република България частната собственост беше провъзгласена за свещена и неприкосновена; възстанови се политическият плурализъм; свободата и правото на гражданите да избират и да бъдат избирани, равенството пред законите и разделението на властите бяха обявени за неизменни. Въз основа на тези и още редица други принципи, залегнали в Конституцията, започна изграждането на управлението в страната. В икономиката се предприе тотално приватизиране на държавната собственост. Политическата сфера се изгради в резултат на създаването на стотици нови политически партии. Те до известна степен отразяваха започналия процес на социално разслоение на българското общество. Държавата изцяло се оттегли от ръководството на икономиката, насочи основното си внимание към укрепване позициите на новите форми на собственост и на техните притежатели. Въз основа на раздържавяването на собствеността се създаде възможност за нечуван грабеж на сътворените за десетилетие материални ценности от труда на целия народ. Кражбата се превърна в морална ценност. Нейните извършители получиха обществено благоволение. Корупцията се превърна в "детска болест на обществото". От нея се заразиха държавната администрация и правоохранителните органи. И засега все още не е намерено ефективно лекарство за нейното лечение.
За определяне характера на всяка политическа система водеща роля играе начинът на формиране и функциониране на органите на държавната власт. Между многото фактори от особено значение е как се избират техните състави и каква политика провеждат. Затова нека се спрем на провежданите предизборни кампании в България след 1989 г.
 
Предизборните периоди се превърнаха в арена

на ожесточени политически баталии. Редица от партиите приемат на въоръжение демагогията, лъжите и клеветите като средство за доказване на своите предимства и за да очернят политическия си противник. През последните избори управляващата партия се впусна в широко използване на такива недемократични и противозаконови прийоми като купуване на гласове и фалшифициране на изборните резултати. Някои от десните партии, за да спечелят подкрепата на избирателите, залагат в предизборните си програми социални мероприятия, които не са присъщи за техните партийни програми. За съжаление избирателят може да накаже политическите парти за неизпълнение на даваните обещания едва на следващите избори. Срок твърде дълъг, даващ възможност за безотговорност, която струва много скъпо. По време на управлението си някои от политиците използват корупционните прийоми, за да се обогатят достатъчно, че да им държи ситост дълго време. Пропускането на един или два мандата за тях не е от значение. Някои обаче нямат търпение да чакат. Те са придобили способността на пеперудите да прехвърчат от цвят на цвят. Без всякакъв срам преминават от една партия в друга. За тях е важно отново да бъдат във властта. Не смятайте, че го правят от идейни подбуди. За тях такива не съществуват.
При такава обстановка можем ли да говорим за свободни и честни избори, за равни права да избираш и да бъдеш избиран? Политически освободената личност все още не е напълно свободна. Без придобиване на икономическа свобода тя реално не може да се възползва от дадените й политически права. След промените огромна част от населението на страната е лишено от икономическа независимост. Тя особено се засили през последните години поради настъпилата икономическа криза и недалновидната политика на управляващите. Освен това криминално-мафиотски забогатялата прослойка зае доминираща позиция в политическата сфера и от позициите си на управляващи не само пречат на демократизирането на страната, но и преднамерено я спъват. Фактически обикновените граждани са лишени от възможността да бъдат избирани. Дори в обществото упорито се налага, че

беден не трябва да се избира

защото много ще краде. Провъзгласеният демократичен принцип за равенство пред закона е дотолкова дискредитиран, че никой не му вярва. Заслуга за това имат ония, които коват законите. В законотворческата им дейност на първо място ги мотивират техните лични, партийни и олигархични интереси. Най-малко ги интересуват интересите на обикновените хора. Но това не им пречи по време на дебатите постоянно да говорят за тях. А що се отнася до равенството при правораздаването, то е всеизвестно. Неслучайно непрекъснато се увеличават заведените дела от български граждани  в съда в Страсбург.
От всичко изложено дотук за развитието на демокрацията в Република България през изминалия 26-годишен период, можем да я определим като псевдодемокрация или по точно олигархо-демокрация. При създалата се възможност за политически плурализъм се народиха около 400 политически формирования. Всяко от тях се кълне във вярност към принципите на демокрацията. Но много от тях, които получиха възможност да управляват, се показаха с не особено добра наклонност към демокрацията и грижите за народа. Тяхната политика на безкрайни реформи доведе страната ни до икономическа катастрофа, която застрашава оцеляването на българската нация и държава. Най-талантливата и будна част от младото поколение напусна страната, други, изправени пред глада, мизерията и неизвестността, търсят спасение в самоубийството. Това ли е демокрацията, за която така гръмогласно някои говореха в началото на прехода?
След промяната в политиката се включиха и хора, които имаха силен властови нагон, но с ограничени интелектуални възможности, със силна омраза към миналата система и без всякакъв управленски опит. Много от новоизлюпените политици се отдадоха с цялата си енергия и страст да рушат и грабят онова, което народът с неуморния си труд беше съградил за 45 години. И за съжаление успяха. Из средите на тези "юнаци" израсна немалка част от съвременната олигархия. Те определят не само кой да ни управлява, но и доколко демократична да е системата. Обичат много до кокетничат с представителните форми на демокрация, тъй като в техни ръце са средствата, с които могат да избират за съответните органи верни свои хора. За тях народът е суверен само до правото си да гласува и то след обилното му медийно обработване от техните медийни средства. Никак не им се нрави електоратът да се меси в решаването на управленските проблеми.

Наглостта им достигна дотам

че се обявиха за "елит", за "политическа класа". По всякакъв начин се стремят да се отдалечат от тези, които са ги избрали и които с труда си ги хранят.
Оценявайки изминалите 135 години от приемането на Търновската конституция виждаме, че развитието на демократическите процеси до наши дни са претърпели много изпитания. Неизменно е желанието на народа да се изгради една действително демократична система за управление в държавата. Но за съжаление тези желания остават нереализирани. Идеите на дейците от националноосвободителния период за изграждане на българска държава, в която "всички да бъдат равноправни във всяко отношение" реално не се осъществяват. Ярък израз на това са протестите през последния месец. Тезата на управляващите, че протестите не изразяват мнението на по-голяма част от населението - т.нар. мълчаливи, е спекулация. Отново се опитват да заблудят хората и да избягат от отговорност за некомпетентното и недемократичното управление. Наглостта им преминава всякакви граници със заявеното им гръмогласно желание отново да получат право да управляват страната. Ако това стане, не само исканията на протестиращите за развитието на пряката демокрация, но въобще демокрацията ще е под въпрос. А до какво положение ще доведат икономиката на страната и състоянието на народа, е видно и от досегашното им властване.
Има ли лекарство, за да се излекува болестта на българската демокрация? Отговорът е решително "Да"! Препоръчителната рецепта е настоятелно и упорито налагане на прийомите на пряката демокрация, чрез които да се осъществява постоянен контрол върху дейността на управляващите. Въз основа на него да се търси отговорност на всеки, който нарушава законите и не се съобразява с интересите на народа. За достигането на тази заветна цел трябва да се преодолеят много препятствия. От една страна, трябва да се преодолее съпротивата на управляващите. От друга страна, народът трябва да осъзнае жизнената потребност от демократизирането на управлението на страната; да се убеди, че как ще живее и ще пребъде ли България, зависи от него. Демокрацията никой на никого не подарява. Тя трябва да се извоюва с продължителна и упорита борба.

Снимка Благовеста ЦВЕТКОВА