20 Септември 2021понеделник11:39 ч.

Позиция

Щом номерът минава

Днес вече няма изходни визи, но и изход няма

/ брой: 148

автор:Владимир Георгиев

visibility 389

Великият изобретател Томас Едисън казва: "Аз не съм се провалял. Просто открих 10 000 начина, по които нещо не може да стане."
За трийсет години промени и ние, българите, вероятно сме открили почти всички начини, по които демокрацията не може или не бива да съществува. Но, за разлика от изобретателя, се провалихме. Защото не търсихме способите за функциониране на демократичното общество, а начините за преодоляване на народовластието с народовластнически похвати. Налагахме демокрацията с демократични бухалки - с нейните камъни по нейната глава. Когато този инструмент не помагаше, използвахме и обикновени, недемократични бухалки. И до такава степен залъгвахме всички, че се стремим към нещо хубаво, че някои започнаха да ни вярват. Приеха ни в НАТО, в Европейския съюз, тук и там започнаха да ни канят на гости. Но почти никой не пожела да инвестира дългосрочно у нас. Защото парите може и да не миришат, но собствениците им намирисват туй и онуй и знаят, че там, където ниските заплати компенсират високата корупция; където свежите умове и младата кръв изтичат в чужбина; където възрастните хора биват унижавани, а работещите приличат на просяци, няма как да се просперира. Да се краде е човешко (като всичко престъпно), макар и укорително; но да превърнеш кражбата в начин на личен и обществен живот не е нито човешко, нито природно.
Ако продължаваме така неуместно, но съвсем убедено да смятаме тези тридесет години за мирен преход, ще трябва да признаем, че очевидно самозалъгването също е наша национална черта, досущ като обсебването на чуждото.
Първо, това не беше преход. В края на 80-те години на миналия век социализмът закуца, после се сгромоляса под тежестта на неспособността си да организира конкурентоспособност на икономиката. Социалистическите страни осиротяха без помощта на СИВ и подкрепата на Варшавския договор, стопи се и необятният и непретенциозен съветски пазар и взаимофинансирането на братските комунистически партии; нещата вместо просто да се влошават станаха нетърпими и държавите от блока започнаха да се трансформират коя както може. Поеха по нов път, но това не значи, че са тръгнали към демокрация. А за капитализма знаехме само това, което ни се искаше да бъде; нещо, приличащо на имагинерно отрицание на социализма. Социален антипод. Почти нищо повече не бяхме чували. Тридесет години по-късно още е така. Поехме като израилтяните към своя изход, само за да сме по-далече от предишното, а не защото знаехме къде искаме да отидем; обетована беше тази земя, която е по-далече от обитаваната досега. Днес вече изходни визи няма. Но и изход няма (без пари). Какъв е смисълът от права, които не можеш да реализираш?
Второ, не само че не беше преход, но и мирен не беше. Това беше 30-годишна война на властта с народа, който я дава. Борбата за власт беше истинска война срещу предназначението ѝ, геноцид върху суверена. И понеже чрез властта се трупат много пари, те се вкарват обратно в икономиката на кражбите, грабежа и корупцията чрез подставени представители на този суверен. Така, от една страна, управниците отнемаха възможността за контрол върху беззаконието, а от друга - стимулираха институционалния хаос и пълното отсъствие на разделение на властите. Властта беше отнета от народа по същия подмолен начин, както народът доброволно, раболепно, почти суеверно допусна тя да се превърне в камшик за бичуване. И демосът отказа да гласува или гласуваше толкова разнопосочно, колкото озлоблението и надеждата да се включи в схема за кражби му позволяваха. В тази война никога не печелеше по-силният. Победата беше за по-хитрия, по-наглия, по-алчния. Защото това не беше битка в името на нещо, ако изключим парите, а война срещу източника на властта. И понеже тази война се водеше едностранно успешно, не само управлението се отчужди от народа, но и народът се отчужди от властта, като припознаваше в нея само инструмент за кражби и грабителство. Постепенно всички забравиха за какво друго служи владетелят. И се примириха, забравяйки, че ако при социализма всичко ставаше с връзки, сега вече става с контакти. Тоест, разликата е никаква. И при комунизма, и сега партийното членство в управляващата партия създава привилегии. Близостта до властта (контакти или връзки) - също. Малцина живеят охолно, две трети мизеруват, средна класа почти няма.
Тогава за какъв мирен преход говорим? И етническият мир е илюзия. Всички знаят, че турците и циганите изобщо не се смятат за българи, говорят зле езика ни, а има села и махали, където изобщо не знаят да пишат и четат на български. Ако опитате да ги приобщите към утвърдената ценностна система, да интегрирате малцинствените групи в социалната народностна общност, ще ви обвинят в дискриминация. И затова малцинствата не се чувстват обвързани с правото, със законите, езика, нравите и културата на държавата, която обитават. Правят каквото си искат, само мир да е.
И 10 000 начина да намерим как не се прави демокрация, ще се окаже, че има поне още толкова. Затова ще продължаваме да ги търсим. По-удобно е да правиш това, което не трябва, за да изглежда, че трябва това, което не правиш. Не е ли така? Щом номерът минава.

ЦИК ще купи допълнителни машини и памет за изборите

автор:Дума

visibility 75

COVID-19: Близо 10% са положителните проби

автор:Дума

visibility 309

Пари за пътища чак догодина

автор:Дума

visibility 223

/ брой: 180

Токът за битa поскъпва неизбежно

автор:Дума

visibility 211

/ брой: 180

Губим 40 000 работници годишно

автор:Дума

visibility 229

/ брой: 180

Чуждите инвестиции се стопиха с 64%

автор:Дума

visibility 154

/ брой: 180

Стрелба в университет в Сибир, има ранени

автор:Дума

visibility 87

Приключиха изборите за Държавната дума в Русия

автор:Дума

visibility 283

Турците в Северна Македония с ултиматум към преброяването

автор:Дума

visibility 301

/ брой: 180

Париж се усъмни в съюза със САЩ

автор:Дума

visibility 242

/ брой: 180

Между възхода и падението

автор:Евгени Гаврилов

visibility 311

/ брой: 180

Какво ни предлага дуетът Петков-Василев

visibility 796

/ брой: 180

След края на 46-ото НС: Присъдата е сурова

автор:Мирослав Попов

visibility 492

/ брой: 180

Кучешко-човешки живот

автор:Таня Глухчева

visibility 289

/ брой: 180

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ