Шум за културата

Организираният шум, наречен музика, от незапомнени времена се използва от творците като начин да изразят мнението си по най-различни въпроси. И родните музиканти решиха да използват тази форма на протест, пардон, концерт, както самите те именуват проявата, насрочена за утре пред парламента. С едночасовата си изява артистите искат да привлекат вниманието на управляващите към необходимостта от реформи в сферата на културата.
Промените, предлагани от "Музикаутор" и други творчески организации у нас, биват успешно игнорирани вече най-малко 18 месеца от три правителства и три парламента. Разговорите, които се водят с експерти и представители на Министерството на културата, са нищо повече от технически срещи. Защото след тях не се случва нищо - нито се предприемат каквито и да било конкретни стъпки в законодателството на страната, нито пък някой от властимащите рискува ясно да вербализира явното абдикиране на държавата от културата. Всъщност се прилага най-смъртоносната форма на отказ - отлагането на решаването на проблемите, които не само че се задълбочават с времето, но и генерират нови, още по-заплетени.
А те, уви, няма как да се решат на площада, дори той да носи гръмкото название "Народно събрание". Ще се съберат артистите ни, ще попеят, ще посвирят, хората ще се порадват на безплатния концерт, а депутатите ще получат пореден повод за популистки обещания - стига изобщо да обърнат внимание на исканията на творците ни.
Комуникацията между държавата и представителите на културата у нас явно стигна дъното. Щом и музикантите са принудени да излязат на улицата, за да напомнят на управляващите, че съществуват. Този път - дано не от зле прикрита куртоазия - наричат проявата на утрешния 21 януари не протест, а концерт. Дали ще получат обаче аплаузи отвъд възторга на обикновената публика? И ще се сети ли някой, че да показваш уважение към културата е нещо повече от поднасяните след концерта тривиални цветя? Дано обаче те не се превърнат във венци...