Сигналите от ЕЦБ

Стефан Антонов

Инфлацията в България е с 2 пункта над изискването за инфлация за влизане в еврозоната, посочва първоначалният доклад на Европейската централна банка. Казва се, че България не покрива този критерий - инфлацията остава висока заради растежа на доходите. Освен това ЕЦБ се съмнява дали България може да задържи инфлацията си ниска за дълго време. Защото страната ни е догонваща икономика и е нормално да има инфлация, когато доходите растат, а растат и цените...
Инфлацията не винаги е нещо лошо. Тя съпътства държавите, когато имат икономически растеж и трябва да почива на стабилна икономика и ръст на доходите.
ЕЦБ казва също, че ние сме овладели бюджетния дефицит за 2023 г., като служебният кабинет миналата година е подал доклад за 6% бюджетен дефицит.
Очакваните 6% ние сме ги свили под 3%, но от ЕЦБ казват, че има висока икономическа несигурност и няма дума какво да се очаква от бюджета тази година. Премълчавайки коментари за тази година, заключението е, че в Брюксел и Франкфурт са изненади, че сме свили бюджетния дефицит.
Третият фактор за влизане в еврозоната е „сивият списък“ за пране на пари. Той обаче е повече политически фактор и не е сред критериите от Маастрихт. Основното е да се види, че влизането на България в Шенген и еврозоната представляват стимули за реформи. Аз смятам, че „сивият списък“ не е условие, по-важно е да има здрава икономика.
Може да се направят корекции на доклада, ще се събере УС на ЕЦБ и ще решат дали приемат нашите възражения.
За влизане в еврозоната няма дата. Но е показателно, че нито една страна не е влизала от произволна дата. Винаги се влиза от 1 януари, ако не е 1 януари 2025 г. ще е 1 януари 2026 г., но това означава, че в края на тази година правителството трябва да иска нов конвергентен доклад, ако е изпълнено условието за инфлация и бюджетният дефицит е ограничен до 3% спрямо БВП. Основните фактори си остават инфлацията и бюджетният дефицит.

Пред БНР